ПАМЕТТА НА ОБЩЕСТВОТО Е КЪСА, ДОРИ ЗА БЛИЗКИ СЪБИТИЯ

Накратко: ПАМЕТТА НА ОБЩЕСТВОТО Е КЪСА, ДОРИ ЗА БЛИЗКИ СЪБИТИЯ
Снимка: standartnews.bg Звучи наивно, когато някой има претенции за „ново начало”, смята председателят на Института по история към БАН акад. Георги Марков

Акад. Георги Марков: Оказва се, че в историята никой не може да започне нито отначало, нито начисто

Росица Цонева | 22.09.2009 16:22
Г-н Марков, какво е добре да помним като граждани на България и днес за Деня на независимостта?
 
Този празник е един нов стар празник. Той се е чествал веднага, от следващата година след обявяването на Независимостта през 1908-а. Но тъй като след 1918 година се е чествал заедно с възшествието на цар Борис Трети, той е забранен като фашистки, буржоазен и монархически през 1945 година. И едва през 1998 г. за деветдесетгодишнината на независимостта на Царство България е възстановен. А миналата година тържествено отбелязана бе неговата стогодишнина във Велико Търново.
 
Като историк, обаче, вие винаги имате позиция към злободневието. Кажете, формално ли се отнасяме към националните си празници?
 
Специално този ден не е достатъчно осъзнат като важен в историята ни. През миналата година  правихме конференции, включително и международна от Софийския университет, издадоха се книги. Aз лично издадох монография в Народното събрание „Независимостта на България през Балканската криза”. Но все още не осъзнаваме важността на тази историческа дата, а този ден трябва да го приемем като празник за нас, българите. И да разберем, че Освобождението през 1878 година наистина възстановява българската държавност. Но Княжество България по силата на Берлинския договор остава васално спрямо Османската империя. Така че Княжеството е зависимо от султана. Лошо е една държава да бъде зависима политически и икономически. Преди 101 –а години България е отхвърлила васалната си зависимост от Османската империя и става пълноправна държава в международните отношения на Европа.
 
Да разбираме, че има още много да научаваме за тази дата и че сме длъжници пред паметта на тогавашните български държавни мъже?
 
Хората все още казват: ама каква независимост 30 години след Освобождението. Но има такива тънкости в международното право, като например, това, че България не е могла да сключва международни договори, без одобрението на султана-тогава Абдул Хамид Втори. За да бъде признат от международната общност договорът от Букурещ след успешната ни война срещу Сърбия след Съединението, например, султанът изпраща пратеник, който подписва заедно с българската делегация, водена от Гешов. Ето какво буквално означава политическа зависимост.
 
Но ние „не броим” годините от историята ни между Освобождението и обявяването на независимостта за  васални, за вид продължаване на робството от империята…
 
Вярно е, че България тогава е в икономически възход, а политически се изгражда като една съвременна държава. България прави опити да заобиколи зависимостта от Османската империя, но самите Велики сили, подписали Берлинския договор, са бдели да се изпълнява особено клаузата, че България е автономно трибутарно княжество. Трибут на латински означава данък. И наистина всяка година България е плащала 200 000 френски франка данък на султана.
 
Можем ли да намерим аналогии между времето на обявяване на независимостта и днешна България?
 
След влизането на България в Европейския съюз, българската държава доброволно се отказа от част от суверенитета си. Ние нямаме султан над главата си, но имаме наднационални институции в Брюксел и в Страсбург, от които смятаме, че сме зависими за добро. Още повече, ако се приеме  Лисабонския договор, тогава ще има президент на Европейския съюз и министър на външните работи. Това означава, че още повече намалява суверенитета на страните на съюза. И днешните български държавници трябва да се стремят въпреки тези условия на зависимост да защитават националните интереси на България. Аз считам, че основното, което трябва да знаем и помним, че преди 101-а години правителството на Александър Малинов е успяло въпреки съпротивата на европейските Велики сили и на Османската империя, е успяло да достигне до провъзгласяване и признаване на независимостта ни, защото се е борило заради националния интерес. Има и други примери. Нашата съседка Гърция, например, която е в НАТО от 1952 –а година, а в ЕС- от 1981-а година. И гръцките правителства, независимо дали са леви или десни, успяват да отстояват интересите на гръцката държава.
Затова не бива да се оправдаваме сега с ЕС, както навремето Тодор Живков казваше: каквото ни кажат в Съветския съюз, трябва да изпълняваме безпрекословно. Но и Европейският съюз не е Съветският съюз, надявам се. Лисабонският договор, обаче, издига ролята на националните парламенти. Но това означава, че въпреки че има навсякъде по света боричкане между партиите - управляващи и опозиция, те трябва да се обединяват. И когато се решават жизнено важни проблеми за нацията, елитът да се обединява. При нас все още е ниска политическата култура в това отношение. В продължение на двадесет години представители и на най-високите ни държавни институции не умеят да говорят един със друг пред медиите. Понякога се обиждат и използват изрази от улицата. Което е недопустимо за политици, които се смятат за държавници.
Трябва институциите в лицето на един президент, министър-председател, на председател на Народно събрание, на  Главен прокурор да се уважават, ако не лично, то да уважават институциите. По този начин да дават пример и на останалите. Аз съм в комитета за защита на АЕЦ”Козлодуй” от 2000-та година и съм свидетел как през тези години опозицията и управляващите променяха позицията си според това кой в момента е на власт, вместо да отстояват консенсусна позиция според националните интереси. От гледна точка на вековната история на нашата европейска държава, двадесет години не е много. Но от гледна точка на човешкия живот това е страшно много, това е времето на едно поколение, според историците.
 
В този смисъл какво е посланието ви към днешния управляващ елит?
 
Един български държавник не трябва да се изказва неподготвен под влияние на чувствата или в стил „не ме интересува”. Исторически през последните 130 години основният недъг на българските политици, независимо дали говорим за Царство България, за Народна Република България или за Република България, това е, че понякога чувствата властват над разума на политика. Допуска се някаква сигнална първична реакция. Но един държавник , особено, ако заема висок пост в йерархията, преди да каже и една дума, трябва да я премисли три пъти. А при нас много лесно се изстрелват не само думи, а цели изречения. Отсреща му отговарят и се случват неща, недобри за българското общество. В ЕС не се замерят така с думи.
 
Защо ни е необходима най-вече историческата памет, според вас?
За съжаление, историческата ни памет  е къса. По повод двадесетгодишнината от прехода  с хората на науката възнамеряваме да направим конференция на 14 декември за поуките на прехода. Като събитие ще вземем конкретен повод от големия митинг в София заради отпадането на член първи от Конституцията за ръководната роля на партията. Политическите партии вероятно ще честват датата разделени- едните като преврат, другите като революция. Върнах се преди 15-20 години и се сетих за забравени някак от обществеността неща. Дори и за това кратко време ни е къса паметта. Смениха се толкова правителства и всеки смяташе, че някак започва „начисто”, отначало. Но се оказва, че в историята никой не може да започне нито отначало, нито начисто. Затова и звучи наивно, когато някой има претенции за „ново начало”. Така че, да се поогледаме поне в историческия опит на прехода, който е много горчив и е много тежък, с висока цена. Един милион млади българи са извън България и работят за богатството на чужди общества. Ние загубихме един милион млади българи и дано някои от тях да се върнат. И продължаваме да плащаме тази цена. А политиците, като дойдат на власт, някак започват да гледат отвисоко и приемат този проблем за дребен. То е хубаво да гледат от високо, но да гледат надалеч и прозорливо.
 
Т.е. вие предлагате политиците да не мислят мандатно?
 
Да, старата максима, че политикът мисли до края на мандата, а държавникът – за следващите поколения, важи и за нас. Ясно е, че политическите опоненти не могат да се харесват. Но трябва да се изслушват и да се понасят. И дори ако опонентът предложи нещо добро, да му стиснеш ръката и да кажеш: браво на теб, това е за добро на България! Много важно е да надскочат себе си и политическите си пристрастия. Надявам се това да се случи. Защото от историята може да се черпи и оптимизъм. България е преживяла и национални крушения, революции и преврати, но все пак има дати като Освобождението, Съединението и Деня на независимостта, които ни дават оптимизъм на нас, българите. Затова са и празници, за да си ги напомним.

Прочети още...

ВАЛЕНТИН СЪЙКОВ: ПОКУПКАТА НА ИМОТ НА ЦЕНА 3 ПЪТИ ПО-НИСКА ОТ ПАЗАРНАТА ГОВОРИ ЗА НЕКОРЕКТНА ТЪРГОВСКА ПРАКТИКА, УКРИВАНЕ НА ДОХОДИ И НЕПЛАЩАНЕ НА ДАНЪЦИ 5GMEDIA И BULGARIA NEWS ПУБЛИКУВАТ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НАЙ-ВАЖНОТО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ ЗА BREXIT БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ НИКОЛАЙ СТАЙКОВ: АНТИКОРУПЦИОННИЯТ ФОНД НЕ Е ПАРАЛЕЛНА ПРОКУРАТУРА, ГРАЖДАНИТЕ ИМАТ МЯСТО В ПРОЦЕСА, КОЙТО ТРЯБВА ДА ДОВЕДЕ НЕ САМО ДО СЪДЕБНА РЕФОРМА, НО И ДО РАБОТЕЩО ПРАВОСЪДИЕ РУМЕН РАДЕВ: ПАРТИИТЕ НАБЛЮДАВАХА С ТРЕВОЖНО ОЧАКВАНЕ ДАЛИ ЩЕ БЪДЕ СЪСТАВЕН КАБИНЕТ БЕЗ ТЯХНО УЧАСТИЕ И ЕТО ЧЕ ТОЙ Е ФАКТ ИВЕЛИНА ПЕНЕВА: СКЛЮЧЕНИТЕ ДОГОВОРИ ЗА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ФИНАНСОВА ПОМОЩ ПО ОП „ИНОВАЦИИ И КОНКУРТОСПОСОБНОСТ” СА ОБЩО 862 С ОБЩ РАЗМЕР ОТ 1.007 МЛРД. ЛВ. ЛЮБА КУЛЕЗИЧ: КАТО НЯМА ДЕМОКРАЦИЯ, ИМА ДИКТАТУРА. ТОЧКА ПО ВЪПРОСА. АЗ НЕ ЖЕЛАЯ ДА ЖИВЕЯ В ДИКТАТУРА! КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: КРАЙНО ВРЕМЕ Е БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ ДА РАЗБЕРАТ НЕЩО МНОГО ПРОСТО: ЧЕ НАРОДЪТ ГИ ИЗБИРА, ЗА ДА СЛУЖАТ НА НАЦИЯТА И НА ИНТЕРЕСИТЕ НА БЪЛГАРИЯ, А НЕ ДА СИ ЧЕШАТ ЕЗИЦИТЕ СЪС ПРАЗНИ РИТОРИКИ И ДА СИ ТЪРСЯТ РАБОТА В ЧУЖБИНА

Коментари и мнения

Напиши коментар

* Вашето име:
* Коментар по темата:
* Моля въведете кода от картинката:
 
  * Задължителни полета

Денят в снимки

На днешния ден през 1935 година Персия се преименува на Иран Още снимки »
Времето от Termo.bg
Time: 0.269 sec
Memory: 5.35 Mb
Peak memory: 5.66 Mb
Total SQL queries: 120
Total SQL time: 0.227 sec
Slowest SQL query time: 0.192 sec
Slowest SQL query:
SELECT 
									a.ID,
									a.publish as date,
									am.enabled,
									am.Title as title,
									am.Resume as resume,
									DATE_FORMAT(a.publish,"%d-%m-%Y %H:%i") as publish,
									CONCAT("thumb",".",a.extension) as thumb,
									IF(a.tag IS NULL,CONCAT("post",a.ID),a.tag) as path,
									d.category_id as category_id
FROM bn_articles a
													INNER JOIN bn_articles_distribution d
													ON d.ArticleID = a.ID
 INNER JOIN bn_articles_meta am
																		ON am.ArticleID = a.ID
WHERE a.publish <= NOW() AND am.language_id = 1
AND d.category_id = 7
ORDER BY date DESC 
LIMIT 0,3