ЖУРНАЛИСТИКАТА Е КАТО ДУШАТА НА ВРЕМЕТО

Накратко: ЖУРНАЛИСТИКАТА Е КАТО ДУШАТА НА ВРЕМЕТО
Снимка: в. „Труд” Бившият главен редактор на „Труд” Дамян Обрешков смята, че журналистиката трябва да се вслушва повече в хората и по-малко в управляващите

Недоволен съм, че прекалено много се обслужва управлението, което и да е то. Липсва публицистика, значи нещо не е наред. Вестник "Труд" беше марка и институция, казва бившият му главен редактор Дамян Обрешков*

Росица Цонева | 06.09.2009 14:27
 
Г-н Обрешков, запазихте ли навика си да четете вестници?
Да, сутрин си купувам „Труд”, и докато пием кафето с жена ми, за половин час го преглеждам. Отвреме - навреме чета и други вестници, но „Труд” – задължително.
 
Тогава ли се правеха по-трудно медии или сега, според вас?
Нещата са много различни. Условията бяха други – вестниците и списанията в началото на журналистическия ми път през 1952 г. в „Народна младеж” бяха много семпли, под сянката на съветския печат.
Т.е. копираха се съветските вестници – и като обем - в 4 големи страници, и като графика. Информацията, новините идваха главно от БТА и заемаха голямо място. През петдесетте години репортерството не беше на мода, не беше развито. И оформлението беше семпло, скучно – три колони и отдолу – подлистник. Това, което като заместник-отговорни секретари с бъдещия професор Димитър Георгиев, Генчо Бъчваров, Ненчо Хранов по-късно направихме в „Народна младеж” промени оформлението на вестника.
Не понасяхме постната журналистика по това време. И това беше първият пробив. По- късно във в. „Поглед” Костадин Батков възстанови истинското репортерство с рубриката „От мястото на събитието”. Сега знаем, че всяко нещо трябва да бъде „от мястото на събитието”. Но тогава беше необичайно. И в понеделник за „Поглед” имаше опашки от читатели. Защото, за разлика от всекидневниците, които отразяваха само с няколко изречения важни за хората, но нелицеприятни за управлението събития, този вестник не ги заобикаляше.
И в „Отечествен фронт” през годините 1968-74, след като главен редактор стана Георги Найденов, а Коста Батков също дойде с нас, се заложи не само на репортерството, а и на материали от чужбина от собствени кореспонденти, на собствена оригинална информация, извън БТА, на т.нар. нежелани теми.
Имаше голяма обществена акция, например, софиянци помнят,  за запазване на кестените по най-красивия булевард на София - „Руски”. На някого не му харесваха жълтите павета, не му харесваха и кестените. Но ги спасихме, пускахме читателски писма в защита - да не се режат дърветата. И акцията успя.
В „Отечествен фронт” намалихме мястото на официалните материали – речи, постановления, т.нар. тезиси на цели просторни „чаршафи”, казано на журналистически жаргон. Започнахме да резюмираме и това си беше голяма промяна за онова време. Самият аз го правех.
Отворих стария „Отечествен фронт” след 1944 година, когато вестникът като издание на правителството на Отечествения фронт е било официоз. В него речите на Георги Димитров като министър – председател бяха само в резюме – най-важното, което хората трябва да научат, иначе не се чете.
 
Говорехме за периодите, в които е имало „скокове” в развитието на журналистиката ни…
Донякъде има един парадокс. Докато в началото нашите вестници копираха съветския печат, по-късно българските станаха по-добри от тях. Разбира се, през перестройката руските колеги дръпнаха напред и тогава вече имаше какво да научим. Но независимо, че до промените журналистиката беше дирижирана, в редакциите имаше великолепна атмосфера – на колегиалност, на приятелство и взаимопомощ, в която много бързо се развиваха младите журналисти.
Сегашните колеги могат само да сънуват и мечтаят за обстановката в редакциите на „Поглед”, „Народна младеж”, на „Труд”. Особено в „Учителско дело”- и сега на 24 май се събираме колеги оттогава – за всички това време е било плодотворно. Вестникът имаше традиции, но го направихме модерен, с 12 големи страници, с тираж 80 000, учителите започнаха да го търсят. Любимата ми страница, която аз си измислих, беше” Социология и психология на младата личност” –за промените, които стават при младите хора и за  интересите им. Социологът Петър-Емил Митев ни „даде” човек, който ни консултираше. Не знам как ви изглежда, защото аз имам дълъг стаж, но и сега се гордея с тази страница.
Но понеже говорим за периоди във вестникарството, през седемдесетте и осемдесетте години в. „Отечествен фронт” при главни редактори последователно Лалю Димитров и Генчо Бъчваров продължава да се развива. И се създаде известният петъчен брой на вестника – пълен с богата информация, по мое мнение- това беше първообраз на вестниците след Десети ноември. Имаше двама –трима информатори, които непрекъснато слушаха западни радиостанции и значителна част от информацията влизаше във вестника, заобикаляше официоза БТА.
„Антени” също беше нестандартен вестник. „Труд” също беше различен, това беше журналистика, свързана с хората. Не е пресилено да се каже, „Труд” беше до голяма степен народен вестник, беше марка и беше институция. Когато отидох да работя там, първата ми работа беше да чета писмата на читателите.
Получавахме много писма и направо се хванах за главата, като четях какво те съдържат. При това положение, казвам го абсолютно искрено, ние слушахме повече авторите на тези писма, отколкото указанията на ЦК на БКП. Това беше нашия избор и позиция. Защото ако си журналист, не можеш да избягаш от тях.
 
Какво не й достига на сегашната журналистика, какво ви липсва в нея?
За днешната журналистика- и вестникарската, и електронната, оценката ми е положителна. Има богата информация, това е най-важното. В същото време това, което не достига и от което аз съм недоволен, е, че прекалено много се обслужва управлението, което и да е то. Най-много журналисти ходят в парламента, в Министерски съвет и в президентството. И много малко ходят из страната.
А ние непрекъснато пътувахме и се срещахме с хората, наши читатели. Това не е клише във вестникарството, това е аксиома – реалната връзка с реалните хора. Какво е журналистиката? Тя е нещо като душата на времето. Но за да уловиш душата на времето, трябва да схванеш какво е в душите на хората. Сега това усещане забележимо липсва в медиите. А го имаше през периода на 70-е и 80-е години, когато българските издания се развиваха видимо, защото в тях имаше ярки личности. А личностите не можеха само да козируват на указания.

Сега в медиите не се ли „отглеждат” личности?
Тогава независимо от дирижирането от властта и партията, което си беше едно и също, в редакциите младите хора много бързо растяха като журналисти, защото имаше подходящ климат за това. Аз имам все пак някакъв поглед и днес за кухнята на медиите и виждам, че журналистите доста се страхуват за мястото си.
В момента всеки колега малко или много се страхува за хляба си и това не може да не дава отражение върху поведението и позицията му като професионалист. Това са парадокси, защото от една страна имаме свободна журналистика, обаче в редакциите я няма добрата и благотворна обстановка и отношения, които имаше по-рано и бяха плюс и за медиите, и за самите журналисти.
 
Т.е. имаме свободна журналистика, но нямаме свободни журналисти, така ли да се разбира?
Вие го казвате.
 
Това значи ли, че и съзнанието за стойността на самата професия е вече различно?
Не бих казал, че съзнанието за професията е различно, обстановката по-скоро е различна. Макар че имаме демокрация, тя е малко в кавички. Ако трябва и за политика да говорим…

Интересувате ли се от политика?
Как, не! Естествено. Аз съм вътрешнополитически журналист и много нещо съм изписал. И винаги съм се старал да казвам нещо различно. И сега при срещи  хора ми казват: пиши, защо не пишеш!

Липсват им личности и авторитети, може би.
И сега ги има. Един Кеворк Кеворкян, дори да не говорим за емблематичната му „Всяка неделя”, с това, което пише седмично в „Труд”, ако беше в англосаксонска страна, щеше да бъде световен журналист. Особените му писания в „Труд”, най-близо до анализа, са нещо много специално. Кеворк показва изумителни способности и талант да анализира поклонническата журналистика.
Това е супер - любопитно и той го прави по един изключителен начин. Някои колеги казват, че той бил злобен. Не съм съгласен, няма злоба, това е самата истина, през големия талант на Кеворк. Дмитри Иванов има анализаторски талант. Тома Томов, според мен, е най-добрият журналист – документалист в телевизията. Невероятен е в това си амплоа и някои неща като че ли само той може да ги направи и по неговия си начин.
Минчо Семов, бъдещият ректор на Софийския университет, Веселин Панайотов и Тома Томов като екип правеха едно силно списание „Младеж” и имаха много висок тираж. То много се четеше и беше сред забележителните явления на времето си, почти дисидентско. Чрез проблемите на младежта там се поставяха проблемите на нацията.
Позабравили сме „Общество и право”, което си беше дисидентско издание. Един от авторите му, Велислава Дърева, беше написала „Стани, Лазаре!”, с послание към колегите.
 
Медийни критици казват: има информация, но ги няма коментарът и анализът. Привидно ли е многообразието на медиите?
Налучквате нещата. Разнообразие в медиите има голямо. Преди промените повечето от вестниците много си приличаха, а сега не е така. Но главното е, че сега липсва публицистиката. А щом липсва публицистиката, значи нещо не е наред. И това е „свободата” на медиите, за която говорихме. С две думи не може да се обясни.
И на мен ми е трудно и не мога да намеря отговор. Защото има жестоки проблеми, на които най-добрите журналисти да търсят генезиса. Според мен, сега трябва да се търсят новите национални идеали на България. В новата й национална доктрина първо място трябва да се остави за образованието. Новият национален идеал трябва да бъде високо образована нация. Ние имахме добро образование.
Днес имаме много неграмотни млади хора. В Априловската гимназия, в която учех, споменът ми е за изключителното ниво на учителите. Като търсим новите ни идеали в тази малка и обедняла България, образованието е това, което може да ни нареди сред първите нации в Европа. При сегашното равнище на живота учителят трябва да получава 1 000 лева заплата, професорът- 1 500-2 000 лв. Това на нищо не прилича и няма ляво и дясно в тази политика. Нацията трябва да знае, че може да се изправи на крака именно чрез образование и наука.
И не 4% от БВП, а 10-15%, два-три пъти повече трябва да се дава за образованието. Научни центрове трябва да се създадат, дори и от чужбина да трябва „да си изпишем” учени.Но ние си имаме и много добри наши, само условия трябват. Някой искал да закрива БАН! Ако такова нещо се случи, народът трябва да въстане.
 
Нека и аз да ви попитам, вие защо не пишете в медиите?
Защото имам една документална книга, която отдавна „стои”. Довършвам я и след Нова година вероятно ще излезе.
 
За политиката ли пишете или за журналистиката?
За журналистиката все пак. Но понеже задавате въпрос, ако вземем например, управлението на тройната коалиция, като социалист ще ви кажа (на стари години не си променям убежденията), че съм много критичен към политиката на БСП и специално към управлението на коалицията.
Как може министерствата да се ръководят от партийните централи, от партиите, излъчили съответните министри, а не от правителството. Независимо кой е мандатоносител, правителството, а не партиите трябва да ръководят министрите. И журналистиката не го каза – нито на управляващите тогава, нито на обществото.
 
Какво сега медиите не би трябвало да спестяват на новото управление?
Аз споделям редица от вижданията на ГЕРБ, независимо, че още не са представили програмата си. Преди две години и аз писах, че държавният бюрократичен апарат е много голям – много агенции с големи щатове. Сега ГЕРБ ги намалява и е правилно.
Преди година в Агенцията за младежта и спорта щатът беше от 600 души. Преди 30 години са били 60 души, твърдят хора от системата. Но като видим програмата за управление, ще говорим. Трябва да се определят приоритетите, наричам ги национални идеали - и образованието, и опазването на земята, на българската природа. Защото и в природата, и в образованието на поколенията може да има необратими процеси.
Ние трябва да сме станем Швейцария!  А журналистиката да се вслушва повече в хората и по-малко в управляващите. Трябва да си близък с хората, с много хора. Журналистиката трябва да помогне и в търсенето на националния идеал и да подпомогне политиката. Да образова, когато трябва, и самите политици. Тя има и това призвание. Навремето, когато учех право, но годините бяха много гладни за едно тревненско момче в София, отидох да работя в „Народна младеж”. Оказа се, че тази работа ми стана призвание.

Как приемате езика на медиите?
Пълно невежество цари по отношение на личните местоимения, във всяко изречение. Но не е проблемът в граматиката. Трябва, разбира се, да се признае богатството на стилове. Когато говорихме за недостатъците на журналистиката, ставаше дума за липсата на позиция, на войнстваща, на бореща се публицистика, която едновременно да атакува, но и да сочи светлинка, път.
Но езикът не бива да се опростява. Не е случайно, учебниците по литература са на много ниско ниво. Учениците масово бягали от час, ами, скучно им е – и от преподавателя, и от учебника. Не е уважавана професията на учителя, ново Възраждане трябва да има. И медиите трябва да правят дискусии за това.
 
 *Дамян Обрешков е роден на 1 септември 1929 г. в с. Добревци, Тревненско. Постъпва във в. "Народна младеж" през 1952 г. От 1966 г. е в екипа на седмичника "Поглед". През 1968 г. е отговорен секретар на в. "Отечествен фронт"- с две издания - вечерно и обедно. За  малко е в БНТ и БНР, а през 1981 г. е отново вестникар- главен редактор на "Учителско дело".   Главен редактор на  "Труд" е от 1983 г. Пет години по-късно е уволнен с решение на Политбюро на ЦК на БКП, с „благословията” на  Тодор Живков заради поредица "Корупция, облечена във власт" - разследванията на Георги Тамбуев, "с която злепоставя държавна институция". И отново е шеф на "Труд" от май 1989-а до януари 1991 г.

Прочети още...

ВАЛЕНТИН СЪЙКОВ: ПОКУПКАТА НА ИМОТ НА ЦЕНА 3 ПЪТИ ПО-НИСКА ОТ ПАЗАРНАТА ГОВОРИ ЗА НЕКОРЕКТНА ТЪРГОВСКА ПРАКТИКА, УКРИВАНЕ НА ДОХОДИ И НЕПЛАЩАНЕ НА ДАНЪЦИ 5GMEDIA И BULGARIA NEWS ПУБЛИКУВАТ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НАЙ-ВАЖНОТО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ ЗА BREXIT БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ НИКОЛАЙ СТАЙКОВ: АНТИКОРУПЦИОННИЯТ ФОНД НЕ Е ПАРАЛЕЛНА ПРОКУРАТУРА, ГРАЖДАНИТЕ ИМАТ МЯСТО В ПРОЦЕСА, КОЙТО ТРЯБВА ДА ДОВЕДЕ НЕ САМО ДО СЪДЕБНА РЕФОРМА, НО И ДО РАБОТЕЩО ПРАВОСЪДИЕ РУМЕН РАДЕВ: ПАРТИИТЕ НАБЛЮДАВАХА С ТРЕВОЖНО ОЧАКВАНЕ ДАЛИ ЩЕ БЪДЕ СЪСТАВЕН КАБИНЕТ БЕЗ ТЯХНО УЧАСТИЕ И ЕТО ЧЕ ТОЙ Е ФАКТ ИВЕЛИНА ПЕНЕВА: СКЛЮЧЕНИТЕ ДОГОВОРИ ЗА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ФИНАНСОВА ПОМОЩ ПО ОП „ИНОВАЦИИ И КОНКУРТОСПОСОБНОСТ” СА ОБЩО 862 С ОБЩ РАЗМЕР ОТ 1.007 МЛРД. ЛВ. ЛЮБА КУЛЕЗИЧ: КАТО НЯМА ДЕМОКРАЦИЯ, ИМА ДИКТАТУРА. ТОЧКА ПО ВЪПРОСА. АЗ НЕ ЖЕЛАЯ ДА ЖИВЕЯ В ДИКТАТУРА! КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: КРАЙНО ВРЕМЕ Е БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ ДА РАЗБЕРАТ НЕЩО МНОГО ПРОСТО: ЧЕ НАРОДЪТ ГИ ИЗБИРА, ЗА ДА СЛУЖАТ НА НАЦИЯТА И НА ИНТЕРЕСИТЕ НА БЪЛГАРИЯ, А НЕ ДА СИ ЧЕШАТ ЕЗИЦИТЕ СЪС ПРАЗНИ РИТОРИКИ И ДА СИ ТЪРСЯТ РАБОТА В ЧУЖБИНА

Коментари и мнения

Напиши коментар

* Вашето име:
* Коментар по темата:
* Моля въведете кода от картинката:
 
  * Задължителни полета

Денят в снимки

На днешния ден през 1935 година Персия се преименува на Иран Още снимки »
Времето от Termo.bg
Time: 0.279 sec
Memory: 5.36 Mb
Peak memory: 5.67 Mb
Total SQL queries: 120
Total SQL time: 0.234 sec
Slowest SQL query time: 0.174 sec
Slowest SQL query:
SELECT 
									a.ID,
									a.publish as date,
									am.enabled,
									am.Title as title,
									am.Resume as resume,
									DATE_FORMAT(a.publish,"%d-%m-%Y %H:%i") as publish,
									CONCAT("thumb",".",a.extension) as thumb,
									IF(a.tag IS NULL,CONCAT("post",a.ID),a.tag) as path,
									d.category_id as category_id
FROM bn_articles a
													INNER JOIN bn_articles_distribution d
													ON d.ArticleID = a.ID
 INNER JOIN bn_articles_meta am
																		ON am.ArticleID = a.ID
WHERE a.publish <= NOW() AND am.language_id = 1
AND d.category_id = 7
ORDER BY date DESC 
LIMIT 0,3