ПРОФ. ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: ДЪЛГЪТ НА ПРЕЗИДЕНТА ПОВЕЛЯВА ТОЙ ДА НЕ СЛУША УЛТИМАТУМИ

Накратко: ПРОФ. ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: ДЪЛГЪТ НА ПРЕЗИДЕНТА ПОВЕЛЯВА ТОЙ ДА НЕ СЛУША УЛТИМАТУМИ
Снимка: Личен архив Проф. Димитър Йончев, заместник-председател на БСП в първите години на прехода и народен представител в Седмото ВНС и 36 НС, смята че президентът ще подпише указите за посланици

Росица Цонева | 13.07.2009 13:05

 

Г-н Йончев, в началото на прехода вие бяхте заместник на лидера на БСП  Александър Лилов. Напомня ли ви това, което в момента се случва в партията, на други периоди в историята й?


Проблемът е, че БСП се спуска спираловидно в намаляване на влиянието в обществото поради това, че в нея не се случва съдържателна промяна. Продължава да господства груповият стил на управление и затворената система на вземане на решения, да има групи, които си оспорват влиянието в партията и формално използване на мнозинство. Мнозинството в партията в най-добрият случай е манипулиран фон. Това е стил, който не е променен и за него се плаща много тежък данък. Ако в началото на прехода нещата се бяха развили различно и тенденцията на социалдемократическото крило - ОСД беше взела връх много преди да имаме куп неща в политическия живот, които имитираха ляво или по-ляво, тежките моменти щяха да са зад гърба на БСП. Тази тенденция създаваше програми и политики. На два конгреса поред ОСД излезе с обемни алтернативни програми с много експертни оценки и с много ясно утвърдени ценности, синхронизирани с европейската социалдемокрация. И може би не в толкова кабинети щеше да участва БСП, но щеше да има много по-ясен профил и щеше да бъде определен фактор за една социална политика  в България. Но боричканията взеха превес и един проблем, който тогава не се осъзнаваше ясно, но сега става кардинален, е че бидейки на власт в предходния политически режим, БКП, добра или лоша, имаше доста могъща система за подготовка и развитие на кадри. Независимо, че това беше автократичен режим и нямаше конкуренция на Номер Едно, за високите изпълнителски длъжности, за администрацията практически почти никога не се допускаха любителски назначения, дори и първоначалният мотив да е бил връзки или класов подход, както го наричаха. От промените насам в БСП не се полагат усилия системно да се подготвят кадри. Младежките организации по- често са част от партийните боричкания и асансьор за няколко души да се включат в политиката, отколкото система за производство на кадри. Решенията, които се вземаха в правителството и в партията по време на последния мандат бяха с толкова преплетен бекграунд, с толкова неясни мотиви и механизми, че неизбежно се стига до групиране и конфликт на интереси, което е зле за организацията и може да сбъдне някои мрачни прогнози. По принцип БСП помни различни периоди. Но споменът като опит не е достатъчен. Такива ядра, които да отстоят нейните ценности и да я преведат през това изпитание сега  като че ли са доста изтънели.

 

Кадрови промени поискаха от Обединението на левите социалисти. Добър ход ли е смяната на ръководството на БСП?


Трудно можем да си представим добър вариант в момента за ново ръководство. Това, което би могло да се очаква като добър вариант, в най-добрия случай може да е умерено ръководство, неагресивно, което да омекотява вътре напрежението и да бъде цивилизовано навън по отношение на обществото. Т.е. постепенно да се завръща в реалността, тъй като изборната кампания показа голямо отдалечаване от нея. Кампанията по принцип беше много учудваща, защото когато тя е разумна, изхожда първо от образа на партията в обществото. А в реалността се наблюдаваше умора и несъгласие с куп решения, свързани с управлението. И би трябвало всеки ПР специалист, който иска да продаде образа на партията, да препоръча приближаване до хората и обявяване срещу това, което не им харесва, както и търсене на начин да повярват, че ще се преодолее. Видяхме точно обратното - нарастващо високомерие. Там имаше пропаст и вместо да се заобиколи и преодолее, се бягаше право към нея. Т.е. ръководството на партията днес трябва да е умерено и да се приближава към реалностите. Лявото, социалистическото е в криза не само у нас и затова не е лесно.

 

Как една тежка, класическа партия може „да вземе завоя" след голямата изборна загуба?

 

Въпросът е риторичен, защото колкото тя е по-тежка и инерционна, толкова маржът за резки действия е ограничен. Т.е. БСП трябва да се съсредоточи в себе си и да се придвижи наистина към реалностите. Защото единственото, което има като свой плюс, е дългата историческа инерция и определена зрялост като очакване на членовете й. Не говорим за програма, нито дори за кадрови капацитет, а за културна нагласа на тези, които я поддържат. И които са готови при подаване на разумни сигнали „отгоре", да следват доста дълго ръководството си. Т.е. топката е на полето на ръководството на партията.

 

За оставка ли говорите?

 

Безспорно, по принцип една оставка би била оздравителна. В това няма никаква трагедия. Напротив, когато се дават знаците на елементарния политически морал, хората изпитват усещането, че живеят в едно здраво политическо семейство и на всички ще им е по-лесно. Но никога у нас слизането на лидера не е било лесно. Страшно трудно слязоха и  Живков, и Лилов, и Жан. Няма го този стереотип и културен модел. Въпросът вече не е в това дали си в управлението или не си. Въпросът е какви хоризонти отваряш пред собствените си поддръжници. Да не говорим какво съобщаваш на обществото, което не е гласувало за теб. По-сериозен упрек партията не е получавала, откакто се нарича БСП. Ходовете, когато преди 20 години  бяха предприети, до голяма степен даваха надежда, че вървят промени. Сега с това управление, с пълното объркване в идеологически план, с политиката без прозрачност в съставянето й, с коалиционните компромиси, които всъщност отвориха път на корупцията, тя се сблъсква със сериозно обществено недоволство. И грамадната задача пред партията е да възвърне доверието на тези, които са гласували за нея, да им създаде комфорт да повярват, че наистина не са сбъркали и след това да започне да изпраща сигнали, коренно различни от тези в кампанията. Ако не се проумее, че кампанията беше агресивна срещу самата БСП, значи никой не е разбрал какво се е случило.

 

Ще се разцепи ли БСП?

 

Такова понятие в нейния речник няма. Ти си мислиш, че си я разцепил, после се оказва, че си отлюспен. Иначе действието по цепенето за 20 години се извършва непрекъснато, резултатът са люспи.  Няма как, вътре в партията трябва да се решават въпросите. И още от времето на нелегалните борби е заседнало в културата й, че ръководството по принцип винаги има право. И затова в тази партия отговорността на ръководството е непомерно голяма. Вечният отговор в сюблимни моменти в БСП е: както партията реши. А партията -  това е ръководството й. Това е консервативното говорене, когато не желаят да има промени. Принципът е още от създаването на партията и се изважда на бял свят, когато не се иска промяна. Членската маса никога не върви пред ръководството. И в този смисъл, когато ръководството се крие зад членската маса, то  иска да не променя статуквото. В БСП побеждава консерватизмът и е невероятно трудно да се направи нещо. Не мога да забравя как Тодор Живков при една среща похвали ОСД и каза: хубава идея, ама не я познавате партията, няма да мине... И не мина. И постепенно БСП се втвърди и разви силна непоносимост към всякаква размяна на идеи. За да се запази обаче потенциала на БСП цял и да не се пропилее, трябва да се отворят пространства и форми на диалогизиране.

 

И да се обърне към младите, към зелените движения...

 

Проблемът е в БСП, а не към кого ще се обърне. Ако те мъчи гастритът, трябва да се обърнеш към себе си първо. Така че, нека се обърнат в БСП първо към реалността, другите сами ще ги потърсят. Защото за четири години участието във властта ги балонизира и някой изпуска конеца на балона в момента.

 

Все пак, това шумно искане на оставка в БСП, публикуването на „Кървавото писмо" не е нещо ново в историята на партията, нали?

 

Да, след августовските събития през 1991 г. в политически документ - писмо до председателя на БСП Александър Лилов, 13 от 15-те членове на ръководството на партията предлагахме той да се оттегли от управлението на партията. И това беше начало на дълъг пленум от няколко нощи, което постави на масата много въпроси за самата партия. В този смисъл то беше очистващо, защото въпросите бяха за начина, по който се вземат решения, как изглеждаме в обществото, какви сигнали даваме. Това не беше заговор, не беше Тайната вечеря. Един заговор си постига целите, като отстранява своя обект. Тогава имаше джентълменско отношение, говорехме открито. След  48 часа на пленум четирима души не подкрепиха собствения си  подпис и Александър Лилов  остана на поста си. Но това не беше преврат.

 

Кои членове на ръководството се оттеглиха от позицията си?

 

Георги Пирински, Александър Томов, Благой Дечев и Анжел Вагенщайн, които първоначално ме подкрепяха. Но конкретните имена днес нямат значение. Важното е, че на такъв жест, на такъв разговор в момента БСП не е готова. По-нататък с писмото с призив към Жан Виденов това беше израз на една политическа безпомощност, че не може да се овладее ситуацията и известна неконтактност на лидера с ръководството. И това са пак рефлекси, които показват опитите на партията вътре да се решават въпросите. Което е културен стереотип, който идва много отдалече и е нещо добро. Но забелязвам, че хората, които имаха сърце да представят алтернативи, все повече намаляват. Намаляват защото това, което се върши в политиката сега не е онова, което се вършеше тогава. Разликата е, че сега политиката е технология на поддържане на равновесие във властта. Като под тази политическа видимост става какво ли не. Докато преди беше сякаш обществото има избор и ние се борим да привлечем вниманието му към нашия избор в конкуренция с другите. Беше по-политически животът, нещата се поставяха на масата.

 

Не идеализираме ли от дистанцията на времето?

 

Не, сега много е на нивото на интересите, скрити икономически - на преразпределянето. Влиянието, позициите - всичко това минава и през политиката. И политиката се превръща в нещо, което е след и-то, а не преди него. Ако си направим труда да съберем изборните резултати на тройната коалиция и добави тези на тяхното политическо дете ЛИДЕР,  разликата с ГЕРБ става по-малка от процент. Което означава, че ако партиите от коалицията имаха реално желание да продължат властта си и ако не се бяха разграничавали едни от други, което рязко им смъкна резултата, те нямаше да имат конкуренция в управлението. Въпреки медиите, въпреки всички. Хората не са наивни и знаеха, че има нещо стабилно там, върху което да се стъпи. Но те видяха срещу себе си една разпиляна команда. Очевидно е, че тройното управление не е било въодушевено от политика, а от интереси. Това е слабост и тя се отрази на България. Управлението на мандата се дължи на икономическа конюнктура, която търси равновесие при дадените обстоятелства - пазим политическо приличие под знака на влизането ни в ЕС. Управлението на тройната коалиция на равнище лидери си беше трима опитни кормчии, които не дадоха на лодката да загребе вода и си я докараха до края на мандата.  Задачата е била да има спокойна политическа повърхност. Но като цяло страната не печели от това, защото няма ясна политическа визия и по този начин командва онова, което не е ясно. Докато този механизъм на реални финансови и властови потоци върви под нивото на видимостта, в невидимото равнище, страната не може да се измъкне от незавидното си положение. През тези години дали се борихме срещу  комунизма, да влезем в НАТО и ЕС, дали се борихме срещу корупцията  или както сега ни предлагат да се борим  срещу бандитите и крадците, ние винаги на повърхността се борим с нещо. Но основната задача на управляващите е да стабилизират способността на обществото да произвежда реален продукт и да натрупва реални блага, за да се стабилизира непрекъснато. По-скоро можем да напишем една хроника на тези години кой какво е разрушил от завареното през прехода.  И затова се създава впечатление, че политиците концентрират в себе си всичко и са виновни за всичко. А реално зад всички политически борби, които мнозинството поддържаше всеки път с различни мнозинства, те само прикриваха първоначалното преразпределение на благата при една затихваща способност да произвеждаме нови. И живеейки назаем, научавайки се да присвояваме и преразпределяме, ние всъщност деморализираме обществото. И ако има един истински проблем за тези 20 години, това е спадането на общественият морал, на връзките между хората. А както се вижда, когато ни дадат думата като избиратели, ние току накажем някого. А сега вече избрахме и наказателния отряд, който директно ни да управлява.

 

Каква перспектива ще има управлението на ГЕРБ, особено ако е самостоятелно?

 

ГЕРБ трябва да отговори на три вида очаквания, които го поставиха много високо, макар и не колкото Симеон. Едното е да се разкрие какво лошо е направило предишното правителство. И това ще отнеме месеци наред. И след това - фигури, които познаваме от екрана, да се явят пред следствието. Дали ще бъдат осъдени и дали ще отидат в затвора, това е отделна тема. Но това е много важна знакова дейност. И този нескопосан ход с даване на 6 месеца кредит на доверие на Прокуратурата е в тази посока. Но ако прочетем малката книжка  "Конституция на Р. България" ще видим, че няма такъв, който да даде 6 месеца на Главния прокурор. И най-важното е, че след като изтече шестият месец, ще започне седмият. Защото Конституцията не позволява на никого да поставя такива условия. Освен ако не е променена. Второто очакване е от страна на европейските партньори, които ще следят резултатите. Защото истинските резултати не са колко души ще вкараш в затвора. Истински резултат е да поставиш паричните потоци, които са невидими засега, под контрола на обществото, под правителствен контрол. Както в Русия изгониха олигарсите. Това трябва да се направи в демократични условия и да има информационен достъп до това, което се случва. Не може през цялото управление на тройната коалиция да се правят заменки. И когато тя си тръгва от властта, да разбираме кои имена са свързани с тях. Третото са очакванията, които са подкрепили тези, които дойдоха на власт. Бизнесът, който каза: ние сме с вас!  През тези 20 години този бизнес, който все е подкрепял някого, има един маниер на подкрепяне - сега аз те подкрепям, ти ще ми отговориш после.  Ако правителството наистина иска да прекъсне с досегашната практика,  не бива да удовлетвори такъв тип очаквания. И спектакълът с видимостта на наказването ще го има. Но ако в един момент се стигне до осветяването на паричните потоци и поставянето им под контрол, няма как да очакваме безметежно съществуване на правителството. Ще излязат духове от бутилките и ще има напрежение. Ако правителството не остане само на ниво политически театър и даде заден ход, вероятно ще си удължи живота. Ако продължи по-смело, може да влезе в рискове, които не може да контролира. Така че управлението на този кабинет е различно. Борбата с комунизма е ясно как завърши. Влизането в ЕС и в НАТО е факт. Как сега да победим и накажем лошите, няма как да се мине без демонстративни действия. Но накрая остава открит най-важният въпрос - кога ще стъпим на реална икономическа основа.

 

Каква диагноза можем да поставим на периода, в който се намира страната?

 

В политически план връщане назад няма. Можем да оптимизираме Конституцията. И разговорът за промяна в Конституцията може да даде спасителен ефект за правителството, когато се износи за година-две театърът на наказанията. А това време съвпада и с върхове на кризата, и с местните и президентски избори. Това ще бъде изнервящо за обществото и е добре да има мобилизираща цел. Ако започнат тези действия на кабинета да досаждат без да подобряват живота на хората, трябва да се потърси някаква причина защо това е така. И тогава може да се окаже, че основната причина, която не позволява да се направи каквото трябва, е именно Конституцията. И ето ти още две години мандат. Така си представям мандата на ГЕРБ - борба с лошите година-две и приказки за Велико народно събрание и промяна на основния закон до края. И това ще изпълни политическия спектакъл.

 

Ако не се получат трусове заради изборите след две години, нали?

 

Президентските избори са изцяло на политическо равнище.  Но то няма пряка връзка с качеството на живот на хората. През тези години не направихме нищо голямо в инфраструктурната карта на страната. Привличахме пари отвън, на които бяхме подизпълнители. Но това не е икономика, върху която да стои един национален просперитет.

 

Ще се активизира ли президентът в последните две години от мандата си? Твърди се, че той е останал и единственият център на власт в БСП.

 

Ако президентът беше приключил мандата си преди шест месеца, щеше да влезе в обществото с най-високия обществен авторитет. Сега обаче, той попада в неблагоприятна ситуация. Трябва да установява ритъм на отношения с новата власт, която сама не е установила себе си. Има много висока роля на случайни фактори, на субективни решения в новата  власт като механизъм на действие и като липса на опит. А отношенията  на правителството с президента са винаги много деликатна зона. Те са висш пилотаж в политиката и изискват влияние, без да се прекрачват никакви демократични граници. И не е достатъчно само едната страна да знае за какво става дума. И затова няма как да тръгнат автоматично веднага. А историята с новите посланици си беше директно предупреждение срещу президента. Според мен, той ще подпише указите за назначаването им. Защото президентът е избран със силата на цялото Народно събрание. С 240 депутати то е събрало гласовете, които той е събрал сам. Той представлява суверена, а суверенът в парламента „се е разбил" на 240. И правителство, излъчено от тях, няма как да подчини президента. Затова дългът на президента повелява той да не слуша ултиматуми. И мисля, че той е пред едно от най-сериозните изпитания през мандата си. А той разполага с много добра обществена подкрепа. И ако има какво да губи, това е обществена подкрепа. Затова си мисля, че периодът е много сложен и за държавния глава. Както за неговите съветници.

Прочети още...

ВАЛЕНТИН СЪЙКОВ: ПОКУПКАТА НА ИМОТ НА ЦЕНА 3 ПЪТИ ПО-НИСКА ОТ ПАЗАРНАТА ГОВОРИ ЗА НЕКОРЕКТНА ТЪРГОВСКА ПРАКТИКА, УКРИВАНЕ НА ДОХОДИ И НЕПЛАЩАНЕ НА ДАНЪЦИ 5GMEDIA И BULGARIA NEWS ПУБЛИКУВАТ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НАЙ-ВАЖНОТО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ ЗА BREXIT БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ НИКОЛАЙ СТАЙКОВ: АНТИКОРУПЦИОННИЯТ ФОНД НЕ Е ПАРАЛЕЛНА ПРОКУРАТУРА, ГРАЖДАНИТЕ ИМАТ МЯСТО В ПРОЦЕСА, КОЙТО ТРЯБВА ДА ДОВЕДЕ НЕ САМО ДО СЪДЕБНА РЕФОРМА, НО И ДО РАБОТЕЩО ПРАВОСЪДИЕ РУМЕН РАДЕВ: ПАРТИИТЕ НАБЛЮДАВАХА С ТРЕВОЖНО ОЧАКВАНЕ ДАЛИ ЩЕ БЪДЕ СЪСТАВЕН КАБИНЕТ БЕЗ ТЯХНО УЧАСТИЕ И ЕТО ЧЕ ТОЙ Е ФАКТ ИВЕЛИНА ПЕНЕВА: СКЛЮЧЕНИТЕ ДОГОВОРИ ЗА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ФИНАНСОВА ПОМОЩ ПО ОП „ИНОВАЦИИ И КОНКУРТОСПОСОБНОСТ” СА ОБЩО 862 С ОБЩ РАЗМЕР ОТ 1.007 МЛРД. ЛВ. ЛЮБА КУЛЕЗИЧ: КАТО НЯМА ДЕМОКРАЦИЯ, ИМА ДИКТАТУРА. ТОЧКА ПО ВЪПРОСА. АЗ НЕ ЖЕЛАЯ ДА ЖИВЕЯ В ДИКТАТУРА! КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: КРАЙНО ВРЕМЕ Е БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ ДА РАЗБЕРАТ НЕЩО МНОГО ПРОСТО: ЧЕ НАРОДЪТ ГИ ИЗБИРА, ЗА ДА СЛУЖАТ НА НАЦИЯТА И НА ИНТЕРЕСИТЕ НА БЪЛГАРИЯ, А НЕ ДА СИ ЧЕШАТ ЕЗИЦИТЕ СЪС ПРАЗНИ РИТОРИКИ И ДА СИ ТЪРСЯТ РАБОТА В ЧУЖБИНА

Денят в снимки

На днешния ден през 1935 година Персия се преименува на Иран Още снимки »
Времето от Termo.bg
Time: 0.196 sec
Memory: 5.36 Mb
Peak memory: 5.66 Mb
Total SQL queries: 120
Total SQL time: 0.164 sec
Slowest SQL query time: 0.139 sec
Slowest SQL query:
SELECT 
									a.ID,
									a.publish as date,
									am.enabled,
									am.Title as title,
									am.Resume as resume,
									DATE_FORMAT(a.publish,"%d-%m-%Y %H:%i") as publish,
									CONCAT("thumb",".",a.extension) as thumb,
									IF(a.tag IS NULL,CONCAT("post",a.ID),a.tag) as path,
									d.category_id as category_id
FROM bn_articles a
													INNER JOIN bn_articles_distribution d
													ON d.ArticleID = a.ID
 INNER JOIN bn_articles_meta am
																		ON am.ArticleID = a.ID
WHERE a.publish <= NOW() AND am.language_id = 1
AND d.category_id = 7
ORDER BY date DESC 
LIMIT 0,3