СЪДЪТ НЕ МОЖЕ ДА ЗАЩИТАВА ПРАВИТЕЛСТВОТО

Накратко: СЪДЪТ НЕ МОЖЕ ДА ЗАЩИТАВА ПРАВИТЕЛСТВОТО
Снимка: prbg.info Адвокат Марин Марковски има над 30 години съдебна практика по над 250 тежки наказателни дела

Марин Марковски: Досега има две успешни дела за отвличания. Съдът не трябва да бъде притискан, ако той се страхува, не правораздава

Елена Маркова | 19.01.2010 11:34
Адвокат Марковски, вие работите по делото за злополуката на магистрала „Тракия”, когато млад човек загина в сблъсък с билборд. Има ли новини по него?

Това е първото дело, което оспорва законността на крайпътните съоръжения. То е срещу фирмата, собственик на билборда, от която близките на загиналия Бисер Германов поискаха обезщетение за злополуката. Няма проблем с разрешителното за поставянето му, но според Закона за пътищата такива съоръжения не може да има на по-малко от 50 метра от пътя. Не става въпрос само за този случай, при който, ако съоръжението не беше на пътя, човекът щеше да отиде в полето и сега да е жив, а за това, че в България обикновено парите са по-важни от живота на хората. На практика всички такива съоръжения по улиците и магистралите са незаконни. Правилата в пътното строителство трябва да се спазват. Никъде в Европа няма рекламни съоръжения до пътното платно. Във всички случаи Законът за движение по пътищата трябва да се спазва. Фактът, че Агенция „Пътна инфраструктура” е издала разрешение за поставянето на това съоръжение, не го прави законно, защото нейните актове би трябвало да са подчинени на Закона за движение по пътищата.
 
Новото правителство има амбициозни идеи за промяна на организацията на работа в съдебната система. Едно от тях е предложението за разширяване на възможностите на държавата да отнема имущество, придобито при престъпна дейност. Какво мислите за тази идея?
 
Без да влизаме във въпросите, свързани с идеологията на ГЕРБ, БСП, с политическите намерения, амбиции и спорове, има принципи, които могат да бъдат облечени в закон и те са абсолютно необходими на хората. Този, който ги облече в закон, той ще има и политическото одобрение на хората. Защото кризата изисква конкретни мерки и те могат да бъдат не само икономически. Принципът в гражданското право, че никой не може да се обогатява неоснователно за сметка на друг, отговаря на общия принцип за справедливост. При положение, че има отделни фамилии, да не кажа вече и касти, които не са малобройни, защото България е държава от социалистически латиноамерикански тип, което е много лошо, това може да бъде поправено, доведено до положение на търпимост във финансов аспект с един закон. Този закон не е закона „Кушлев” обаче, защото той предвижда отнемане в полза на държавата на имоти, придобити по престъпен начин. При него трябва да бъде доказано, че някой е извършил престъпление, и тогава му се отнемат имоти, и то не за всички престъпления… Това е половинчата мярка. Имаше един закон, известен като Закона за собствеността на гражданите, по който се отнемаха в полза на държавата имоти, придобити по нетрудов начин. Един човек може да няма фирма или официални доходи, а да притежава къща, на която само оградата е няколкостотин хиляди евро. Сега няма основание хората, които разполагат с такива имоти, придобити по нетрудов начин, да бъдат притеснявани. Но при гласуване на един подобен закон, в хазната ще потекат милиони. Има хотели, сараи, скъпи автомобили, чиито собственици не могат да докажат по какъв начин са ги придобили. При условие, че не е доказано, че тези хора са извършили престъпление, те не могат да бъдат съдени като престъпници. Но при положение, че нямат икономическа дейност, те не могат да бъдат търсени и от данъчните служби. Затова един закон, който предвижда отнемане на имоти на хората, когато не може да бъде доказан законен произход, би бил от полза.
 
Има притеснения, че подобен закон би могъл да се използва за разчистване на сметки, за национализация...
 
Такова възражение няма никаква стойност. Тук говорим за закон с процедура за прилагане, не става въпрос просто ей така да се отнема собственост, а да се докаже правото на собственост върху дадени имоти и произхода на парите, с които са придобити. Ако се докаже, че става въпрос за наследство или друг вид законно право на собственост, тогава няма проблем.
 
Сега имоти, придобити от престъпна дейност, се отнемат при доказване и влязла в сила присъда. Ако се реализира намерението те да се запорират още по време на производството, това няма ли да остави усещането, че държавата се саморазправя на произволен принцип, да попречи бизнеса на много фирми, които могат да докажат произхода на средствата си?
 
По сега действащия текст за отнемане на имоти, придобити по престъпен начин, трябва да има влязла в сила присъда. Това е резонно, защото се съчетава с конституционния принцип, че всеки е невинен до доказване на противното. Погрешно е да се отнемат имоти само, защото хората ги притежават, това напомня на одържавяването по времето на комунизма, което е абсурдно. В това човек да печели от своя бизнес няма нищо лошо, но това трябва да става като произвеждаш материални блага и спазваш законите, а не като правиш комбинации с ДДС или пък да взимаш подкупи докато си на власт.
 
Какво мислите за идеите да се увеличат драстично наказанията за отвличания и за актуалните напоследък акции на полицията?

Чарлз Дикенс не само е великолепен английски писател, той се е занимавал и със социология. Негови са разсъжденията, че когато се екзекутира някой на площада в Лондон, тогава има най-много джебчийски кражби. Тоест самото изпълнение на екзекуцията не е достатъчно да изплаши джебчиите.
Тежестта на наказанието никога не е било гаранция за това, че ще има ефективна борба с престъпността. Въпросът за резултатите от борбата с престъпността е много сложен, трябва да се установят причините – те са икономически, социални, религиозни дори. В тези сложни времена християнските норми и ценности, които са обърнати към хората, имат своите практически резултати в обществото. Тук става въпрос за това какво е обществото, в какво вярва и как ви ценности се възпитават в него и въпросът с престъпността не може да се реши просто с тежки наказания. Да има доживотна присъда за отвличанията говори за интелектуална слабост. Пътят, по който да се реши проблемът с отвличанията, е част от решаването на проблема с общата престъпност – разкриване на престъплението, доказване на престъплението и разумна присъда, която да превъзпита, а не да унищожи. Трябва да има изключителна ефективност при разкриването на тези престъпления, каквато засега няма, като изключим последните арести и събития. Не е редно да прогнозираме има ли доказателства, прокуратурата има своето право да докаже обвиненията, но преди тези доказателства да издържат в съда, не може да се коментира.
 
Вашият опит какво показва?
 
Аз съм имал отговорността да се явявам по дела за отвличания. Първото разкрито отвличане в България и дело с присъда, беше за отвличането на един английски гражданин. Денят, в който беше насрочено това дело, беше първият, в който действаше закона за съкратената процедура на производств – при признание на фактите се получава присъда под минимума. И съдията го приложи, защото обвинението беше доказано, като издаде по-лека присъда. Това дело може би показва по какъв начин трябва да се решават тези проблеми. Престъплението е грозно и опасно, разбира се, но когато полицаите са отишли на мястото (в случая става въпрос за дело, в което се намесва посолството, интерпол също се интересуваше от изхода на това дело, това е една атмосфера, която предопределяше залавянето на тези хора) където е бил отвлечения гражданин, е бил убит човекът, който го е пазил. Полицаите са били подготвени за акцията, въоръжени...можело е да заловят похитителите без да се стига до това.
Участвал съм в не една дискусия по тази тема и като че ли нагласата в обществото е, че тези хора са терористи и оттам крачката е само една – щом е терорист, той е опасен за всички и това оправдава убийството му. Ако се приеме такъв подход към нещата, това означава, че принизяваме стойността на човешкия живот. Това е страшно, означава, че България не е цивилизована държава, която в името на борбата с престъпленията толерира убийствата.
 
При този случай е имало акция и престъплението е доказано. Колко са обаче делата за отвличания, завършили с осъдителна присъда?

Само това и още едно, общо две. Но трябва да се има предвид, че отвличания има основно в последните две години. Тук обаче идва следващия въпрос – как могат да бъдат разкрити отвличанията. Разбира се, това е свързано с разходи, опит, но тук не се прилага достатъчно ефективно практиката този, който предостави сериозни доказателства срещу съучастниците си, да получи значително по-лека присъда.
 
Какво става със случая „Белнейски”?

Понеже не можем да направим сериали като турските, си направихме наш криминален сериал. Вече 14 месеца се води разследване срещу Лазар Колев, като преди това е работено още три години. Явно е, че има много сериозни проблеми с доказателствата по това дело. Не е невъзможно прокуратурата да го прекрати поради липса на доказателства.
Друг пример - делото срещу Николай Арабаджиев, който беше обвинен в убийството на свой съученик. Тук съдът направи нещо, което не бива да се прави – присъди доживотна присъда и 1 млн. лева обезщетение, което е абсурд. Първо, доживотната присъда не е свързана с принципите за разум и справедливост. Второ, съдията постанови тази присъда, като отказа да приложи съкратено съдебно следствие, което беше грубо нарушение на закона. Той потърси някакви формални причини, които нямаха законова опора, за да може да прочете тази присъда, което може би в негово съзнание е било начин, по който той да обърне внимание върху себе си. Тук ни предстои много сериозна битка, аз не съм допускал мой клиент да бъде толкова тежко осъден и смятам, че ще успеем. Този човек е на 19 години и страшно съжалява за това, което е направил. Експертизите по случая са много тежки и сложни, но показват, че той е бил жертва на сексуално насилие и агресия. Това не го оправдава, но обяснява поведението му.
 
Какво бихте променил в системата, ако зависеше от вас?
 
Много неща. Специално в наказателния процес, много неща трябва да се променят. В момента всички говорят за реформа, но не е много ясно какво точно искат да правят. Наказателният процес трябва да се подобри, трябва да се въведат по-съкратени срокове за досъдебното производство. Например по делото „Индиго” имаше стотици свидетели, около 40 експертизи и т. н. и всичко се случи за три месеца, защото имаше интерес към него. Значи, когато има воля, нещата може да се случват. Съкращаването на сроковете обаче трябва да е съпътствано с материално обезпечаване, да се подобри скоростта на призоваването на свидетелите, вещите лица трябва да получават по-добри пари, но да дават заключенията си навреме. По наказателните дела много често не се явяват свидетелите, няма пречка да се предвиди една възможност свидетел, който не се яви, не само да бъде доведен принудително, но, макар че звучи малко еретично, да бъде задържан, защото пречи на делото. Канцелариите трябва да работят по-добре – сега едно дело от Софийски районен съд на бул. „Драган Цанков” до Софийски градски съд на бул. „Витоша” (три спирки на трамвая) пътува два месеца. Много често прокурорите не пишат обвинителните актове в срок, понякога съдиите бавят решенията. В името на истината колкото по-нагоре в инстанциите се върви, толкова по-организирано и бързо се работи.
В тази връзка има и още един проблем. Твърдението, че адвокатите отлагат наказателните дела, е донякъде вярно. Един адвокат може да отложи дело веднъж, пряко сили два пъти. Но оттам нататък той не може да го влачи две години, защото съдията ще поиска той да бъде сменен. Идеята да има резервни адвокати по делата обаче е много опасна. Намерението е, ако наетият по делото адвокат не се яви навреме в съда, да го замести служебен защитник, за да не се бави делото. Не че понякога не се спекулира, но не може ли на този човек сутринта преди делото да му стане лошо? Служебният адвокат не е толкова заинтересован от делото, клиентът му няма доверие, слуша по-небрежно процеса, защото няма личен ангажимент. Ами ако става въпрос за сложно дело за убийство с искане за доживотна присъда, или за банкова измама, която е свързана с много сложен анализ на документация и познаване на подробности по делото, какво ще направи служебният защитник? Това е недопустимо, това е против принципите на защитата, защото всеки има право да избере адвокат, на който има доверие.
Правото на защита е гаранция за законност, адвокатът не е дружката на престъпника, той го защитава в рамките на закона. И когато обвинението е недоказано, той изисква от обвинението доказателства, присъствието му е необходимо, за да стимулира прокуратурата да събира годни доказателства. А съдията не е борец с престъпността, а човекът, който трябва да прецени каква присъда ще превъзпита този човек.
 
Как ще коментирате развитията по случая с убийството на Боби Цанков?

Амбициите на правителството да пребори престъпността са похвални и будят симпатия. Виждат се усилията на министъра на вътрешните работи, усилията на полицията и желанието на прокуратурата да удари организираната престъпност, защото ни правят сериозни забележки от Европа. България не е цивилизована държава - 150 неразкрити убийства, организирана престъпност, наркотици, публични убийства.
Интересът към това убийство е естествен, това поражда и амбицията на правителството да се разкрие бързо. Но тази работа само с мерак не става, трябва да има и можене. Затова когато те не успяват, започва вече натискът към съда – на принципа „Ние предлагаме хора за арестуване, вие ако ги пускате, значи работите за престъпниците” - и това нещо много лесно намира място в съзнанието на хората. Една от причините хората да не уважават съда е именно неразумният подход към този проблем. Не бива предварително съдът да бъде притискан, защото тогава той се страхува и не правораздава. Ако един съд защитава правителството, тогава той не е съд и това ще бъде удар по цялото общество.

Дали оставате с усещането, че се прави опит целенасочено да се влияе?

Не, защо целенасочено, то е рефлекторно. Защото полицията събира някакви доказателства, има вътрешното убеждение, че този човек е престъпник и съдията като го пусне има естествена реакция срещу това. Но тази реакция не може да бъде оправдана, защото води до много погрешна тактика – да се съди тежко без доказателства, да се завишават присъдите – тази крайност е опасна. Защо казваме, че правосъдието е в основата на държавата? Защото то е свързано с морала на обществото. В противен случай ще се изядем един друг.
 

Прочети още...

ВАЛЕНТИН СЪЙКОВ: ПОКУПКАТА НА ИМОТ НА ЦЕНА 3 ПЪТИ ПО-НИСКА ОТ ПАЗАРНАТА ГОВОРИ ЗА НЕКОРЕКТНА ТЪРГОВСКА ПРАКТИКА, УКРИВАНЕ НА ДОХОДИ И НЕПЛАЩАНЕ НА ДАНЪЦИ 5GMEDIA И BULGARIA NEWS ПУБЛИКУВАТ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НАЙ-ВАЖНОТО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ ЗА BREXIT БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ НИКОЛАЙ СТАЙКОВ: АНТИКОРУПЦИОННИЯТ ФОНД НЕ Е ПАРАЛЕЛНА ПРОКУРАТУРА, ГРАЖДАНИТЕ ИМАТ МЯСТО В ПРОЦЕСА, КОЙТО ТРЯБВА ДА ДОВЕДЕ НЕ САМО ДО СЪДЕБНА РЕФОРМА, НО И ДО РАБОТЕЩО ПРАВОСЪДИЕ РУМЕН РАДЕВ: ПАРТИИТЕ НАБЛЮДАВАХА С ТРЕВОЖНО ОЧАКВАНЕ ДАЛИ ЩЕ БЪДЕ СЪСТАВЕН КАБИНЕТ БЕЗ ТЯХНО УЧАСТИЕ И ЕТО ЧЕ ТОЙ Е ФАКТ ИВЕЛИНА ПЕНЕВА: СКЛЮЧЕНИТЕ ДОГОВОРИ ЗА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ФИНАНСОВА ПОМОЩ ПО ОП „ИНОВАЦИИ И КОНКУРТОСПОСОБНОСТ” СА ОБЩО 862 С ОБЩ РАЗМЕР ОТ 1.007 МЛРД. ЛВ. ЛЮБА КУЛЕЗИЧ: КАТО НЯМА ДЕМОКРАЦИЯ, ИМА ДИКТАТУРА. ТОЧКА ПО ВЪПРОСА. АЗ НЕ ЖЕЛАЯ ДА ЖИВЕЯ В ДИКТАТУРА! КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: КРАЙНО ВРЕМЕ Е БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ ДА РАЗБЕРАТ НЕЩО МНОГО ПРОСТО: ЧЕ НАРОДЪТ ГИ ИЗБИРА, ЗА ДА СЛУЖАТ НА НАЦИЯТА И НА ИНТЕРЕСИТЕ НА БЪЛГАРИЯ, А НЕ ДА СИ ЧЕШАТ ЕЗИЦИТЕ СЪС ПРАЗНИ РИТОРИКИ И ДА СИ ТЪРСЯТ РАБОТА В ЧУЖБИНА

Коментари и мнения

Напиши коментар

* Вашето име:
* Коментар по темата:
* Моля въведете кода от картинката:
 
  * Задължителни полета

Денят в снимки

На днешния ден през 1935 година Персия се преименува на Иран Още снимки »
Времето от Termo.bg
Time: 0.317 sec
Memory: 5.36 Mb
Peak memory: 5.66 Mb
Total SQL queries: 120
Total SQL time: 0.277 sec
Slowest SQL query time: 0.161 sec
Slowest SQL query:
SELECT 
									a.ID,
									a.publish as date,
									am.enabled,
									am.Title as title,
									am.Resume as resume,
									DATE_FORMAT(a.publish,"%d-%m-%Y %H:%i") as publish,
									CONCAT("thumb",".",a.extension) as thumb,
									IF(a.tag IS NULL,CONCAT("post",a.ID),a.tag) as path,
									d.category_id as category_id
FROM bn_articles a
													INNER JOIN bn_articles_distribution d
													ON d.ArticleID = a.ID
 INNER JOIN bn_articles_meta am
																		ON am.ArticleID = a.ID
WHERE a.publish <= NOW() AND am.language_id = 1
AND d.category_id = 7
ORDER BY date DESC 
LIMIT 0,3