АЗБУЧНИ ИСТИНИ ЗА АЗБУЧНИТЕ ОСТРОВИ – ЧАСТ III

Коста Рика - Швейцария на Централна Америка

Наричат Коста Рика Швейцария на Централна Америка, а населението й се гордее, че има повече учители отколкото полицаи, държавата не разполага с армия и неграмотните са едва 10 на сто. За капак медицинското обслужване и образованието са безплатни, а основното училище - задължително. Коста Рика е прочута не само с ароматното си кафе, но и с природните си резервати, убийствено копринените плажове и луксозни курорти.  Вече знам къде искам да отида, когато се пенсионирам. Наемът за къща с двор плюс иконом и готвач е 500 долара месечно.

Пуерто Лимон е последното пристанище от круизния   маршрут.

Девизът тук е Pura Vida (исп.),

което ще рече непордправен, чист живот. И той наистина е такъв!

Населението от 170 000 души за цялата провинция Лимон е привлекателен коктейл от ямайци, заварени от конкистадорите индианци и испанци. Все повече се множат европейците и американците, помамени от лежерния ритъм,  ниските цени и гореспоменатият Pura Vida.

Центърът на Пуерто Лимон е кирливичък като индийски мегаполис, но в богатите му предградия в тропическата растителност определено са се заселили 115-те вида птици, които сладкопойно ги огласят. Испански кедър, див тамаринд, мангро, тик хвърлят тучни сенки край плажа Плая Бонита.

На круизният пристан има покрит базар, който поразително напомня което и да е азиатско тържище.  Веят се сувенирни фланелки, барабанят на местни тарамбуки, кафето (като запазане марка на държавата) се продава във всякакви разфасовки. Цената от 5 долара за половин кило направо гали портмонето. Ефектни са обвитите в шоколад зърна - същите пари за 300 грама в шарена кутия. 

Бананите зреят повити в пелени

Откъде идват бананите? У нас - от супермаркета. Там те попадат от гигантските контейнери на търговските кораби, но първоизточникът им е бананова плантация като «Дел Мондо» край Пуерто Лимон в Коста Рика.

Оказва се, че всеки грозд от сладкия плод зрее в пелена от найлон. За да не го нападнат инсектите. Дърветата дават по 4 реколти годишно, защото бананите са готови за бране след 120 дни, дървото се отсича, а до него, от същия корен вече е израснало следващото. Овошките са посадени "по конец", а между тях в равни карета са прокопани вади за напояване. Цветът на банана също е причудлив - огромно образувание, прилично на хибрид между цвекло и граната, в което личи коронка от смешни стърчилки, бъдещите плодове.

Яки мъжаги отсичат с премерено движение цял клон, заедно с пелената и го закачат на кука като прасе в кланица. Гроздовете се кандилкат на куките в поточната линия,  докато момчета с рибарски ботуши и гумени престилки ги "обстрелват" с мощни водни струи. "За да изпаднат паяците", делово обясняват още по-грамадни мъжаги, които с няколко отработени движения превръщат гроздовете в гола пръчка и мятат клончетата зелени банани в големи колкото язовир вани с вода. От там е просто: изцеждане, потапяне в найлон, кашон и камион. Към супермаркета. Хватката е да го обереш в точния момент, за да узрее чак след като попътува по море до Европа или САЩ. Лепенките на «Дел Мондо»  се виждат и върху жълтите плодове  на Женския пазар в София. 

Оказва се, че бананите далеч не са само един "модел", различават се и на цвят. Има дори червени! Малките колкото детско пишле са най-сладки. Специален сорт се превръща в бананова каша. От друг пък се прави чипс... Времената на "Чичо Томовата колиба" явно са безвъзвратно отминали. Първо: повечето работници в плантацията са бели и второ: къщичките за семействата им са съвсем прилични едноетажни бунгала с градинки отпред.

По обратния път круизният кораб минава покрай бреговете на Хондурас и Куба, но без да се отбива.  Така че тамошният шопинг остава за някой следващ път.