ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ПОСТАВЯ УЛТИМАТУМ НА ДЪРЖАВНИЯ ГЛАВА И НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР

Велислава, знакова ли беше датата 5 юли, денят на вота, за 20-те  години преход и в друг „филм" ли сме вече?

Преди 20 години падна Берлинската стена. Но мисля, че обикновено в историята като падат едни стени, се издигат други. Макар че хората не обичат да го забелязват. Резултатите от изборите бяха всъщност шок за цялата държава. Приемам тезата, че в България избори не се печелят, а се губят. Мисля също, че българските избиратели не избират, те все  наказват някого. Защото ако избираха, тези 20 години щяха да изглеждат по друг начин. Вотът беше наказателен и протестен. Но докато през 2001 г. с избора на Симеон беше наказан целия политически елит, сега протестът беше срещу целия двайсетгодишен преход. И сега за пореден път се залага на бял кон, но белите коне в политиката ни все се оказват спънати. Като че ли почти подсъзнателно е желанието след време да видиш сразени, охулени и унизени тези, които са те управлявали. С всички управляващи на прехода избирателите са го правили. И по този начин са се чувствали равни с тях. Защото в крайна сметка, всяко управление е грешно, в смисъл - греховно. Правителството е затова - да бъде критикувано. То не е писано яйце. Нито един от нашите управляващи за цялото това време на прехода не разбра, че априори едно управление е виновно, каквото и да направи то. То винаги ще бъде критикувано и нехаресвано от един ден нататък.

Но от 2007 г. с влизането ни в ЕС хората започнаха реално да плащат цената на членството и яростта им беше не само по-голяма, но и оправдана, нали?

Яростта е много голяма, защото влизането в ЕС не се оказа влизане във вълшебна приказка, в която има обаче и правила. Оказва се, че никой не иска да спазва никакви правила. Всеки иска да живее в приказката, но ако може там да няма правила или поне за него да няма правила, а да важат за всички останали. Т.е. очакването, че ЕС ще реши всички наши проблеми - държавни и екзистенциални, а ако може и морални и нравствени, тази заблуда не се случи. Защото няма такова придвижване в историята, където всичко се случва с един замах, докато мигнеш два пъти. Българинът, или повечето българи, отказват да разберат, че членството изисква огромно и страховито усилие и бягане на много дълги разстояния. А българинът обича късите дисциплини, спринта. Той лесно се запалва и много бързо угасва. А за да си бегач на дълги разстояния се изисква и много издръжливост, и тактика, и стратегия. Така да си разпределяш силите, че да финишираш успешно. А не да припаднеш по средата на пътя. Но членството в ЕС не означава и че някой ни е разстлал червени пътеки. ЕС не е пансион за благородни девици или манастир. Всяка държава там има своите интереси - политически и икономически. Във всяка една от другите 26 държави има корпорации, които също имат своите  интереси и те диктуват политиката. А Европейският парламент се състои от партии, които имат пък своите партийни интереси. Ако някой си мисли, че в тази гора от интереси можем да се движим небрежно, без да полагаме никакво усилие, това не може да се случи. Внушението, че интересите ни някак автоматично ще бъдат защитени, е подло внушение от политическия елит, който продава и майка си, и баща си, и най-вече българската държава и нейните интереси, само и само да влезем в ЕС с цената на какво ли не. Най-драстичният пример е АЕЦ „Козлодуй". Т.е. без никаква съпротива, което започна с правителството на СДС и продължи с категорично отричаната от мен политика на Соломон Паси като министър на външните работи. И сега се оказваме в капана на собствените си илюзии. А и да не забравяме, че в ЕС има преумора от разширяването и желание някой да бъде нарочен, да бъде виновен и да бъде черната овца и изкупителната жертва.

И на нас се падна честта, както се казва...

Да,  най-корумпираната държава с най-страшната мафия се оказахме ние. Това е възможно обаче при съществуването на още две обстоятелства. Първото е бавното и трудно справяне на държавата като член на ЕС, с цялата мудност, туткавост и ориенталщина, наличието наистина на корупция, за размерите й може да се спори. И от друга страна - една настъпателна десница, която не спря да пише доноси срещу България. Много ми е интересно как сега същите тези хора от ГЕРБ, СДС и ДСБ, които се скъсаха да произвеждат доноси срещу България, докато тя наистина беше провъзгласена за най-гнусната и корумпирана страна, ще убедят същия този Барозу, че внушаваното не е вярно. Няма как това автоматично да се случи.  А този образ беше съзнателно напластяван, без да се мисли какво пада върху гърба на българската държава. Не казвам, че правителството на тройната коалиция е идеално, ни най-малко. Защото ако корупцията е някаква бактерия, а България е като Айфеловата кула, досега тя да е изядена.

В тази ситуация каква е прогнозата за бъдещото управление и дали то ще е коалиционно или самостоятелно на ГЕРБ? И как ще се обърне палачинката, за да се смени образа на държавата в Европа?

Първият опит да бъде обърната палачинката беше направен с една фалшива информация, публикувана от един български вестник, който на първа страница провъзгласи: „Бойко върна 140 млн. евро". А в същото време от Еврокомисията казаха, че не са връщали каквото и да било. Тя веднага опроверга - и това ако не е черен пиар на държавата...  Първият манипулативен опит на още нероденото управление да внуши, че това е „награда за народа", защото бил гласувал „правилно", беше за щастие веднага срязан с опровержението на самата ЕК.

Какви ще са вероятните първи стъпки на управлението?

Според мен, най-напред ще има много бурни действия в МВР и в ДАНС. Защото в МВР ще има двама министри - министър председателят и самият министър. Очаквам и поредица шумни  показни арести на хора от висшите етажи. Очаквам и да се мултиплицира анти-ДПС вълната. Която си е откровено антитурска, защото анти-ДПС тя е на жълтите павета, а извън тях  си е антитурска кампания отвсякъде. Добре е, че веднага ще се приеме Избирателен кодекс, което е правилно, но ще бъде направен опит да бъде ограничено правото на българските граждани, които живеят в чужбина, да гласуват. За да бъдат спрени гласуващите български граждани в Турция. Това ще бъде драстично нарушаване на човешки права и предупреждавам отсега. Защото ще бъдат ощетени всички български граждани.  Аргументите, че трябва да имат право да гласуват тези, които плащат данъци в България, е несъстоятелен, защото българските емигранти внасят живи пари най-малко по 2 млрд. долара всяка  година. Това са приходи от тях през близките им към хазната, нали. Желанието да ограничиш едни български граждани в правото им да гласуват „ще удари" всички български граждани. Опасна е мисълта, която се върти в нечии глави,  и опитът българските граждани да бъдат разделяни на добри и на лоши, на такива които гласуват „правилно" и такива, които гласуват „неправилно". Иначе сегашният избирателен закон си заслужава да бъде променен. Той е безобразен и некадърен  с фалшификата на мажоритарния елемент. Ако обаче се осъществи намерението за приватизиране на АЕЦ „Козлодуй", НОИ и НЗОК и за въвеждане на данък върху земята, за българския народ наистина ще стане лошо. Тези неща бяха изговаряни по време на кампанията. Ако се разделят на  категории болниците на държавни за бедните и V.I.P. - за елита, кой после ще отиде да гласува пак за ГЕРБ?

Това ще налее вода в мелницата на социолога Андрей Райчев, който развива тезата за края на прехода и окончателността на социалното разделение на българското общество.

Тази теза, която е потресаваща и срещу която съм писала в медиите, гласи: Така е и така ще бъде завинаги! Свиквайте. Вие - в гетото, ние - в Европа. Той я прокламира вече 10 години.

И има опасност точно управлението на ГЕРБ да я узакони.

Самият факт, че Бойко Борисов още преди да е станал министър-председател си позволява да раздава ултиматуми, например шестмесечен ултиматум на Главния прокурор да се справел с престъпността, е опасен. И го нарича кредит на доверие! Прокуратурата е независима от изпълнителната власт, както и от законодателната. И никой не може да поставя ултиматум на Главния прокурор на държавата. Второ, беше поставен ултиматум на министър и респективно на самия премиер да се спрат определени сделки и преговорите за Южен поток и АЕЦ „Белене". Русия, естествено, реагира. А да не говорим за назначаването на посланици, където знаем колко дълга е процедурата. И след като тя върви няколко месеца и предстои подписването на указ и от президента,  вече и президентът е предупреден да не подписва! И в какво качество на държавния глава се поставя ултиматум? Тези назначения са законни. Но това е стил, който се демонстрира преди още да е гласуван кабинет, нали. И вече се раздават ултиматуми на ниво държавен глава. Много неприятен „детайл". Това явно си е начин на мислене. Всички знаем, че любимата песен на генерала-кмет е „Батальонът се строява". Ама държавата не е батальон! А ако говорим за големите неща в управлението, очакванията са съвсем други.

И те са добронамерени, защото Бойко Борисов има голям кредит на доверие.

Така е. И най-голямото очакване е „да падат глави", да влизат хора в затвора и да се влезе „с танк в сараите на Доган". Самият лозунг, с който той дойде, е „Възмездие!". Над кого възмездие, за какво възмездие? Това е много важен въпрос. Защото и Иван Костов сега говори как ще бъдат заедно реформаторско мнозинство в парламента. Е, с Костов, премиерът на най-корумпираното управление в държавата  - възмездие? Той, който разпродаде държавата и взриви индустрията й, ще търси възмездие. От кого? Но той така се скрива в бърлогата на властта и става недосегаем. Иначе за какво е целият този напън на лидера на ДСБ? Така той остава извън  обсега на възмездието.

А ще има ли все пак коалиция или ще управлява кабинет на малцинството?

Според мен, Бойко Борисов винаги е държал да управлява сам. Смятам, че той изначално не желае коалиция. Не се чувства никак комфортно в компанията на Иван Костов. Той много добре разбира как се управлява „с Костов на шия". Защото Костов е хитър и казва, че не иска министерства. Макар че съм сигурна, че копае за това. Но той заявява парламентарна подкрепа. Което означава, че Костов се надява да дърпа конеца на това правителство и да управлява задкулисно. Т.е. да не носи отговорност и цялата отговорност да падне на главата на Бате Бойко. Защото утре той ще опере пешкира. И Костов ще бъде целият в бяло. Ще казва: аз върнах десницата във властта. Сигурно ще си издейства все пак министър. Но мисля, че Бойко се надяваше или на голямо мнозинство, или на много под гласовете, които има сега, за да върне мандата и да предизвика предсрочни избори и тогава да си извоюва пълно мнозинство. Съдбата отреди друго. Така че както и да го погледнем, рискове дебнат отвсякъде, не спасение. Дебнат и бъдещия министър-председател, но дебнат и всички нас.