ЛИДЕРСКАТА ВОЙНА НА СДС СРЕЩУ СДС

Снимка: bulpress.net. От Желю Желев насам СДС отстрелва с наслада лидерите си като панацея от западането на партията, но следващите кой знае защо все не я възкресяват.

Рядко по време на избори може да се види партия, която вместо да се бори с конкурентите си, е влязла в толкова люта схватка със себе си, сякаш е най-големия си враг, когото на живот и смърт е решила или да победи с цената на всичко, или да умре. Но при всички случаи изходът за нея да е летален. Точно такова впечатление оставя поведението на различни кръгове в първата демократична организация в България след 1989 г. СДС. След като близо година тъна в летаргия, два месеца преди старта на кампанията за евровота тази партия беше нападната от такива тежки форми на шизофренно поведение, че сцените от учебникарския филм на Хичкок „Птиците”, третиращ унищожението и самоунищожението на почва едипов комплекс, изглежда като венецуелска сапунка. Но колкото повече набъбва пантеонът от бивши лидери на СДС и се увеличава навалицата от претенденти за бъдещи, толкова по-малко хора искат да застанат зад тях. СДС вече 8 години се опитва да победи себе си. Но напоследък очевидно няма сили и за това, защото нивото на желаещите да положат поредното ново начало запада все повече и повече и дори вече не е ясно за какво точно се борят тези хора – за лидери или за погребални агенти. Предстоящите избори наистина са екзистенциален тест за СДС и за хората, които все още го населяват. Ако целта им е партията им наистина да се възроди, в момента би трябвало да я пазят като рохко яйце и да дадат всичко от себе си, за да влезе в управлението – нещо, което наистина би могло да я възроди. Но ако целта им е само да отстрелят поредния лидер, за да го сменят на поста, трябва да знаят, че този път това няма да се случи. Просто защото няма да има кой да ги избере.