МИНИСТРИТЕ ОТ ДЕН ДО ПЛАДНЕ, БОЙКО FOREVER

При Бойко Борисов всичко е на обратно. Предишните правителства се заклеваха с идеята, че ще управляват 4 години. Три правителства изкараха пълен мандат, макар че  и трите по някое време претърпяха сериозен ремонт. Все едно, каквото и да се случи впоследствие, поне в началото всичко изглеждаше бетонирано. Сега напротив, новите министри още не са си влезли в кабинетите и вече са с единия крак навън. Всички са с краткотраен срок на годност, само Бойко е forever (завинаги).
„Извън двамата вицепремиери повечето министри са с пробен срок. Това, че са експерти и не са се явявали на избори, улеснява задачата на Борисов да ги смени тогава, когато намери за добре, тъй като те нямат политически гръб. В интервю за Mediapool пет дни преди изборите Борисов заяви, че вече е подготвил заместници на титулярния си кабинет, които да "бъдат дори по-добри", пише Медиапул. Значи само Цвтан Цветанов и Симеон Дянков могат да спят спокойно. Дали наистина?!
Бойко хвърли в потрес своите, като 15-тина часа преди да обяви официално правителството си пред президента, направи рокада: замени Десислава Танева, тържествено обявена от самия него за министър на земеделието, с Мирослав Найденов. Тя, горката, сама си знае как ще се мотивира оттук насетне да работи ентусиазирано и неуморно като депутат от ГЕРБ, но вероятно човек, който смогва да управлява холдинг от 65 фирми се е научил да не проявява излишни емоции. Решението на Бойко Борисов безспорно беше правилно - при сливенската земевладелка конфликтът на интереси направо бодеше очите с железна вила и опасността да си закваси първо частно министерство беше сигурна като палмовото масло в българското сирене.

Колкото и да бяга като дявол от тамян от сравнения с управлението на Тройната коалиция,

Бойко възражда несигурността на министрите и заместник-министрите от нейното правителство. Бившият царски кадровик Пламен Панайотов разпращаше жълтите избраници из министерствата по лична приумица и сметка. И те се чувстваха задължени да се харесат на него, а не работата им да бъде одобрена от прекия им началник. Червените замове също се отчитаха на работодателя си „Позитано". При ДПС беше най-ясно: каквото каже Агата, това е истината, независимо от професионалните прояви на кадрите на работното им място. Заместник-министрите похабяваха много повече нерви и време да се спасят от интригите в партийните си централи, нежели да изпълняват с жар и отдаденост професионалните си ангажименти. Затова нито един министър не успя да създаде силен екип. Знаменити, ама направо несравними, бяха от НДСВ - царските първенци хич и не се трогваха от оплакванията на своите, че ги неглижират и коалиционните партньори си правят каквото искат на техен гръб (особено пък депесарските министри).
Сега на пръв поглед изглежда друго. Всички са свои, чужди няма. Един държи и ножа, и хляба. Но да не би несигурността да е по-малка?! Непрестанно чувам от гербери изрази от сорта: "Тихо да не чуе Бате, че ще се подразни... Бате не обича някой да говори преди той да е разпоредил... Бате днеска казва едно, утре друго, така че нищо не е сигурно до последния момент..." Може да съм попадала само на мижитурки и подлизурки, знам ли. Обаче и от Космоса се вижда, че Бойко държи своите в страх и подчинение. Той си знае защо. Обаче да се упражнява политически феодализъм през 21 век е някак old school, не е в крак с европейската мода... Не казвам, че не е демократично, защото с какво да го сравниш при нашата менте-демокрация и псевдо-свобода?! Партийните крепостни селяни са нахлузили ярема си доброволно, така че не заслужават дори съчувствие.
Генералът гледа на ГЕРБ като казарма и който не го е осъзнал ще има да пати. Дисциплина, дисциплина, дисциплина... Инак - дисцип. Няма лошо да се въведе малко ред в тази разпасана държава. Но когато си в стойка „рапорт даден - рапорт приет" пред Генерала, на Отечеството ли служиш или на Отеца? А той пред кого стои мирен и отдава чест?
Бойко се изживява като... не, няма да импровизирам, вижте сами: "Аз моята история съм я написал, та написал... От мен зависи да направя председател на парламента, премиер. Под нулата съм тръгнал. Това никой не може да ми го вземе. Гледах днес от балкона на парламента и отчетох, че самичък съм направил толкова много. Самичък. Цяла партия. Апарат огромен." ("24 часа", 15 юли). Бойко не се удържа, призна си го публично. Забавно ли ви е? На мене не.
Един приятел от Facebook непрекъснато ни приканва да не шумим, да не се глумим и да дадем на новото правителство 100 дни преди да го съдим. Вени, както е тръгнало, някои министри няма да имат и толкова. Това добре ли е или не? Нека да знаят, че Биг брадър ги наблюдава и могат да изхвърчат като тапа от шампанско преди да са сколасали да отпразнуват първия си успех. Да внимават с лобитата, с връзките, с европейските пари, с назначенията, с обръчите, с мафията... с всичко, което Бате не одобрява, защото е обещал на вота да промени живота. Обаче, ако вместо да свършат някаква работа, вместо да вземат рисковано решение, вместо да се сблъскат със стената на статуквото, все внимават да не объркат нещо, да не сбъркат пред Бате.  А Бате за всяко нещо ли знае кое е правилно и кое погрешно? А кое му е мерилото?