БОЛЕН ЗДРАВ НОСИ – КАКВО НЕ СВЪРШИ КАБИНЕТЪТ „СТАНИШЕВ”

Правителството на БСП, НДСВ и ДПС, което дойде със заявката да подобри чувствително живота на хората, не направиха същинската реформа в здравеопазването. Доколкото изобщо в този сектор започна нещо, то беше по времето на кабинета „Костов", но в последните години  всички опити за промяна на статуквото, модела на финансиране и въвеждане на конкуренция в здравните услуги, която да заработи в полза на пациентите, бяха блокирани. НДСВ и ДПС имаха амбиции и конкретни предложения за раздържавяване на НЗОК и прехвърляне на част от задължителните осигуровки в частните фондове, но 4 години не стигнаха на по-малките партньори в коалицията да убедят БСП, че държавата няма как да финансира всичко, че конкуренцията, закриването на излишните болници и осигуряването на честни условия за състезание на пазара на здравни услуги са единственото решение на трупаните две десетилетия проблеми. Bulgaria News потърси мнението на експерти от системата на здравеопазването, които обобщиха свършеното и несвършеното: 

Първичната извънболнична помощ- общопрактикуващи и специалисти

• Въведе се акцент върху профилактиката на заболяванията / регламент за задължителен обем на необходимите изследвания , отчетена необходимост от създаване на регистър на рискови групи- макар и съвсем формално на пръв поглед /
• Детското и майчино здравеопазване станаха приротет , като отпаднаха лимитите за тези дейности в макар и малка степен
• Върна се т.нар. училищен лекар, без обаче да се оцени липсата на кадри за училищни лекари, както и липсата на достатъчен ресурс (поправката на Ива Станкова)
• Не се премахна т.нар. регулативен стандарт, наложен от НЗОК , в резултат на което се налагаха финансови санкции при превишаване на т.нар. лимити
• Не се премахна 24 часовото разположение на джипитата

Болничната помощ:

• Областните МБАЛ, Университетските болници се утвърдиха като гръбнак на здравната система
• Не се преструктурираха малките общински болници въз основа на спецификата на населението и дейностите
• Не се усъвършенствува системата на т.нар. клинични пътеки. Може би беше по уместно да се въведат т.нар. диагностично свързани групи. Тогава може би можеше да се избегне контролираното източване на НЗОК. Не е тайна как се работи по клинични пътеки и как едни съвсем невинни нозологични единици се трансформират в скъпоструващи и малко рискови клинични пътеки.
• Не се въведе яснота как се създават нови болници и как се разпределят едни и същи специалисти на територията почти на цялата страна.Порочна практика за сключване на договор по клинична пътека да има съответен специалист , който обикновено не работи реално в болницата , а само "консултира "по документи .
• Не се въведе здравната карта
• Не се структурира регистър на лекарите и другите медицински специалисти , в резултат на което не се знае кои са липсващите профили.Това води до хаос в следдипломната квалификация на лекарите. Не е тайна , че имахме и мисля 2 нулеви години за зачисляване на специализация
• Положителен резултат е, че МБАЛ се признават за бази за специализация, като досега това бяха само университетсските болници. Специализиращите по държавна поръчка получават и заплащане около 2 минимални заплати
• Няма регулиране при медицинските  сестри - изтичане на наши секстри в чужбина поради ниското заплащане у нас
• Изградиха се спешните центрове към областните болници, които поемат спешната помощ и улесняват пациентите
• Не се реши въпросът с хосписите и лечебния процес след приключване на активното лечение
• Цените на лекарствата бяха намалени значително за крайния потребител въпреки някои спорни въпроси за фармацевтите
• След 01.06.2009 г. с тримесечните рецепти и новия позитивен списък - минус беше въпросът с лекарствата извън позитивния списък (отпаднали фирми, респективно техни лекарства) и съмненията за конфликт на интереси - кой решава кои фирми играят и кои не
• Голям недостатък беше съвместяването на поста зам. министър и председател на УС на НЗОК от Емил Райнов, както и проблемът с Търговска лига и техните болници (за който има разследване на ДАНС)
• Проф. Радослав Гайдарски беше по-успешен в конкретната си работа като министър, с изключение на това , че не успя да създаде диалог със съсловието и нямаше добър пиар
• Д-р Евгени Желев - лоша колаборация с Емил Райнов, липса на екипност , съмнение за пресечни точки с фирми. Опита се да наложи за председател на БЛС десния Михаил Тиков, свързан с неясна приватизация по времето на Иван Костов и сегашен собственик на вериги аптеки от бившите аптечни управления , кактои на частни болници
• Не се създаде комуникация със съсловните организации

Пациентите:

• Оказа се, че няма регистър на онкологичните заболявания
• Не се осигуряват необходимите лекарства за онкологично болни, вече има и спечелено дело от Теодора Захариева срещу здравното ведомство
• Листи на чакащите, избор на екип - без яснота за това кое и как се заплаща от пациентите
• Смешният ефект от падането на т. нар. потребителска такса на 1 лев за пенсионери - пациентите плащат многократно по големи суми на черно, нерегламентирано, а властта сведе проблема с корупцията до тази такса, от която по принцип около половината пациенти са освободени
• По- голям ефект би имало, ако се осигури по -голяма отстъпка за лекраствата или пациентът плаща само например 10 % от стойността на лекарствата.
•  Публична тайна е по какъв начин фирмите налагат съответния продукт на пазара - чрез различни финансови преференции и екскурзии за лекарите. Това често са скъпоструващи, изцяло реимбурсирани от НЗОК продукти.