ЛИНГВИСТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ЖИВОТ

Всичко е в състояние да взриви родната действителност в ситуацията на безмилостна предизборна битка с най-неизвестния досега край, започнала далеч-далеч преди самия вот за нов парламент и дори преди още да е ясна неговата дата. Всичко може да нажежи страстите между двама от най-яростните опоненти на публичния терен – премиерът Сергей Станишев и столичният кмет Бойко Борисов. Включително и една най-обикновена дума от омайната ни родна реч, която изтласка на заден план политолозите и социолозите и задейства лингвистите, за да разтълкуват значението й и да докажат или отхвърлят правото на Борисов да се обижда и сърди на Станишев. Така към всички специфични особености, съпътстващи българския политически живот, се добави и лингвистичната.
Шумотевицата беше предизвикана от

думата „разпищолил”,

изречена от премиера по адрес на Борисов. „Последните седмици Бойко Борисов съвсем се е разпищолил… Никой не възприема думите му сериозно”, заяви министър-председателя пред медиите на 23 февруари.  И уточни, че Борисов започва да се превръща в заплаха за националната сигурност на страната. Така той коментира обвиненията на кмета, че „Станишев стои на върха на пирамидата”, която според него завлича ДДС, върти далавери и отмъква пари, заради което ЕС ни лишава от средства. Борисов накъдри тази постановка на 22 февруари в предаването „На четири очи” по Нова телевизия. А след като чу квалификацията на Станишев, отвърна: „Тези думи са като каруцарски израз от Банкя, който може да се чуе на гарата…” И тутакси посочи кой е истинският подривник на националната сигурност: „Ако някой е заплаха за националната сигурност, това е ДАНС” – сиреч, службата, която би трябвало да я пази. А на озадачените въпроси на журналистите какво чак толкова обидно съзира в думата „разпищолил”, че я приписва на каруцарите от Банкя, Борисов додаде, че дори не знае какво означава тя.

Език мой, враг мой! –

би възкликнал всеки свидетел на словесната престрелка между премиера и кмета. Странно, но никой от отразяващите и наблюдаващите този конфликт не се впусна да уточнява сериозните неща, които двамата опоненти обявиха, и да търси аргументи за твърденията им:
1) Борисов се превръща в заплаха за националната сигурност;
2) ДАНС е заплаха за националната сигурност,
а всички вкупом потънаха в дебрите на тълковните речници, уточнявайки значението на думата „разпищолил”, та да разберат дали премиерът се изразява непристойно и дали кметът има основания за сръдня. Усърдното ровене на Bulgaria News из всевъзможни речници на българския език не даде особени резултати (между другото, БАН да вземе и най-сетне да погледне календара, та дано и тя заживее в ХХІ век). И все пак има неопровержими източници, на които можем да се позовем, за да стигнем до истината.
Според речника на Найден Геров, залегнал в основата на всички останали речници на българския език, съществува дума „пищолъ”, която е синоним на думата „пищовъ”. Именно от съществителното „пищолъ”, придружено с префикса (представката) „раз” се образува глагола „разпищоля”. Т.е.

свалил съм пистолета, разоръжил съм се.

В преносен смисъл това означава още – „отпуснал съм се”, а синонимите на това значение на думата „разпищолил съм се” са „разгащил съм се”, „разюздил съм се” - в първия случай: свалил съм си гащите, във втория – махнал съм юздите си. При всички случай става дума за освободено поведение, без задръжки. И в никакъв случай не става дума за прилагателно, което да се тълкува като епитет.
Направо е изумително, че Бойко Борисов не знае значението на глагола „разпищоля”, тъй като всичко се върти именно около съществителното „пищолъ”, т.е. пистолет. Най-малкото, защото това пособие от години се е превърнало в неразделна част от живота му и в битността му на охранител, и в битността му на висш полицай. Битността му на кмет и неформален партиен лидер също не е охладила страстта му към този респектиращ предмет и той често може да бъде забелязан по масите и бюрата около него, оставен небрежно дори в присъствието на чуждестранни гости. В такива моменти Борисов в буквален смисъл е „разпищолен”, независимо дали това го обижда или не. Просто е махнал пистолета си. Но е „разпищолен” и в преносен смисъл, защото възпитанието, етиката и протокола строго забраняват  такива предмети да се демонстрират публично от цивилни граждани, именуващи се политици, лидери, кметови и т.н.
Мъжката страст към огнестрелните и хладни оръжия е всеизвестна и дори доста вълнуваща за определена категория дами. Макар че, ако прочетат тълкуванията на Фройд за подобни тежнения на силния пол, ще започнат да изпитват не само подозрение, но и съчувствие към обектите, които се опитват да им грабнат акъла и сърцата с

разни твърди издутини,

но в горната част на торса – около кръста или под саката. Ала когато един човек се превръща в публична личност с претенциите да изразява интересите на широки групи от граждани, които не се „разпищолват” по простата причина, че никога на са се „опищолвали” (сиреч, не са препасвали нито пистолети, нито каквото и да било друго оръжие за сплашване, за охрана на обществения ред или просто ей-така – за компенсация на някакви комплекси), трябва да потиска и дори напълно да се откаже от личните си навици и влечения, несъответстващи на нормите в цивилизованото общество. Т.е. наистина да се разпищоли – най-буквално и най-категорично.
Борисов обаче явно тълкува изречената от Станишев дума единствено и само в преносния й смисъл. И тъкмо затова я приписа на каруцарите на гарата в Банкя, за да подчертае, че тя е присъща на необразовани хора и е просташки израз. Макар да е известно, че Бойко Борисов е от Банкя, не е известно какви каруцари има на тамошната гара, какво точно влагат те в думата „разпищоля” и по каква линия днешният столичен кмет се усвоил техния начин на изразяване и тънкостите на речевите им обороти. В случая по-скоро става дума за модификация на устойчивото словосъчетание „псува като каруцар”,  чиято етимология е дълга, но тълкованието му се свежда до това, че даден човек се изразява грубиянски и цинично. Само че дори и в псувните на каруцарите думата „разпищоля” няма как да е неприлична, защото не съдържа никакъв намек за цинизъм, освен ако на нея не се погледне откъм споменатото вече фройдистко тълкувание, което директно свързва оръжието с мъжкия полов орган и по-точно с някакви проблеми около него.
И тук стигаме до единственото основание на Борисов да се обиди от понятието „разпищоля”. Може би той си мисли, че

думата се пише с „Ш” и „Т” вместо с „Щ”.

Т.е. коренът й не идва от „пищолъ” или „пищов”, а от разговорния синоним на понятието „фалос” – „пишка”, за което веднага трябва да уточним, че освен значението на съществително точно в тази форма има и значението на глагол, също употребяван в разговорната реч. Но и в двата случая не става дума за цинизми. Така че кметът си представя „разпиШТолването” като някакво състояние, свързано именно с въпросния орган – може би с някакъв вид или форма на ексхибиционизъм, или пък с действие, близко до уринирането. Но това са само предположения, които може да разсея или потвърди Бойко Борисов.
Така или иначе лингвистичните особености на българския политически живот извадиха на повърхността или по-точно прикриха важни проблеми, чието решаване е подробно описано в Наказателния кодекс, добре познат точно в тази част не само на криминалните репортери, но и на всички журналисти – съставомерността на едно или друго твърдение, т.е. неговата истинност или неистинност. Когато човек твърди неверни или недоказуеми неща, той подлежи на ударите на закона. Действията и думите му се наричат „деяния” и се квалифицират като

„клевета”, „уронване на престиж” и т.н.

Така че в случай на смислово неразбирателство помежду си обидените би трябвало да си търсят правата в съда, а не да изпадат в непосилни лингвистични упражнения. Още повече, когато българският език и граматика не са тяхната сила и дори са тяхната очевидна слабост. В случая с Бойко Борисов няма данни за компетентността му в областта на други езици, така че очевидно не става дума за някакво подвеждане и объркване. Но въпреки това ползата от вредата е, че  към поредицата словесни битки между премиера и кмета именно той прибави и езиков спор, което все пак придава известен интелектуален привкус на задочното им общуване. Иначе ще трябва да се върнем към темата за предлагания от Станишев и отхвърления от Борисов по програмите на партиите им.
Всичко останало е политика – от обвиненията, през доказателствата до начина, по който се поднася и едното, и другото. И за да сме напълно наясно по този въпрос, заявяваме съвсем открито, че всеки, който обвинява някого в престъпни деяния по пресконференции или пред камери и микрофони, без да държи документи в ръцете си и да сочи недвусмислени факти като доказателства, работи в полза на престъпниците и престъпленията по изпитания метод на пропагандата, известен като „изпускане на парата през свирката”. Общо взето точно такива „свирчовци” и „такъв въздух под налягане” докараха България до състоянието, наречено „всяко чудо за три дни”, поради което се превърнахме и в „чудото” на Европа, описано в негативните й доклади за нас. А битката за нашата репутация не е на лингвистична, а на правова основа. И ако някой от ораторстващите на тази тема в публичното пространство не осъзнава това, значи изобщо не става за политик.