ВАЖНО Е НЕ КАКВО Е ГЕРБ, А КАКЪВ Е БОЙКО БОРИСОВ

Ще има промяна в политическия елит на България, заявиха политолози и социолози днес по повод изборните резултати на кръгла маса, организирана от Института за социални дейности и структури "Иван Хаджийски". Важно е не какво е ГЕРБ, а какво  е Бойко Борисов, каза  социологът Андрей Райчев. Според него, неформалният лидер на герберите е създал нов политически език, който изгражда мирогледа на новия българин след 20 години преход. Той е различен от антикомунистическият и десен език на някои негови политически опоненти. Дали неговата партия е център или десен проект в политическото пространство ще се разбере в зависимост от  ситуацията. Това не е НДСВ - два проекта в един, които бяха ту десни в началото, ту либерали - по-късно.

Проектът ГЕРБ, според Андрей Райчев, „лежи" на основната техника на лидера й -

високата степен на неопределеност на неговите действия и на неговите отношения

с лидерите на другите политически сили и с президента Георги Първанов - неопределеност, която той „развлачва до безкрайност". И в този смисъл Бойко Борисов не влиза в трайни връзки. Така нямаш врагове, но и въпросът с приятелите е сложен.

Етно-нацонален гърч нарече гласуването на 5 юли Кольо Колев от агенция „Медиана". Според социологическите данни над 650 хиляди души са се вдигнали на изборно цунами и са помели НДСВ, БСП и ДПС. Той постави въпроса за влиянието върху изборната активност на негативните анализи между двата вота, които вещаеха нестабилност и трудно съставяне на кабинет. Според него те са провокирали избирателите да гласуват. Кольо Колев определя вота като силно емоционален и ирационален, който доведе една изненадваща и изненадана власт.

Срещу мажоритарния вот във вида, в който беше наложен на последния вот, се обявиха част от социолозите. Мнението на Юлий Павлов обаче беше, че мажоритарният вот не само се е състоял, но той винаги е силно партиен и само лидерите на партиите се приемат мажоритарно. Според него, мажоритарен вот трябва да се прилага по немската система - при персонификацията, а не при разпределението. Социологът смята, че всички партийни периферии бяха мобилизирани на 5 юли, само избирателите на БСП - не. Тих клин беше вбит в твърдия социалистически електорат. И върху резултатите на БСП се е проектирала безмилостната сеч на изборните листи.

Явлението на изборите за Юлий Павлов е партия РЗС, която

зад лозунга „Не на корупцията" вкарва в парламента хора като Марио Тагарински.

Всички социолози подкрепиха тезата, че провалът на 41-то Народно събрание се казва Синя коалиция. Което не й пречи да се държи като победител. „Още една-две такива победи и Синята коалиция ще изпадне от политическата карта на България", прогнозира Юлий Павлов. Участниците в кръглата маса се обединиха и около тезата, че гласовете от чужбина не изкривяват и не променят картината на парламента. Заплахите за такова изкривяване явно са били  инструмент с предизборна цел за някои партии и анализатори. На тази вълна реално в НС влезе РЗС, като навакса липсващите й на евровота гласове.

Резултатите от вота за 41-то НС вдъхват оптимизъм, според политолога доц. Мария Пиргова. Българските граждани се опитаха да направят нов тип политическа общност, каза тя. Те са гласували за собственото си бъдеще и са демонстрирали на вота, че може да има обща воля за промяна - обратно на насаждания през прехода принцип всеки да се спасява поединично. Българското общество разбра, че няма шанс в гурбетчийството, добави тя.  Българинът реши, че не иска да е маргинална нация и не гласува за крайните националисти, а за европейското българско. Политиците, обаче, не трябва да си правят илюзии, предупреди доц. Пиргова. Избирателите гласуваха преди всичко заради страха от последиците от кризата и много по-малко - за да се изхвърли Доган от властта. Политологът смята, че за първи път се гласува за ресоциализация на обществото, но не на принципа ляво-дясно, а на този социално-глобално. Това бяха избори без идеология, но не се разбра  какво управление иска избирателят, добави тя. Говорим за корупция, но българинът гласува срещу ограбването. Българите искат да направят своя национален проект, но може да се окаже, че не знаят за кого са гласували.

Въпросите

как ще управлява всъщност Бойко Борисов,

дали всичко няма да се завърти около приватизацията на енергетиката  и кого ще обслужи намаляването на осигуровките всъщност ги няма в програмата на ГЕРБ като идеология. Както не се чете дори между редовете кой ще плати цената за кризата - хората със собственост или останалите. Срещу поставянето на диаманта на българската икономика - енергетиката ни, на борсата се застъпи и макроикономистът проф. Чавдар Николов, шеф на Стопанския факултет на Югозападния университет. „Ако докараме и неолибералите от МВФ тук, пенсионерите ни трябва да минат на фотосинтеза", заяви той (отделно очаквайте интервю с икономиста). И заключи, че като икономист за съжаление не намира нищо за просперитета на обикновения човек в програмата на ГЕРБ. И прогнозира, че отиваме към латиноамерикански модел на избори и на управление - гласуваш за този, който ти обещава убедително нещо - днес за Бойко Борисов, след 4 години за друг популист, но малко по-вляво.

Кольо Колев се опасява, че властта са получили хора, които не знаят какво е тя и се е върнал опит за разделение на свои и чужди, каквото силно присъстваше в първите години на прехода.