„БАРОМЕТЪР ИНФО”: ПРОТЕСТНИЯТ ВОТ Е ИЗВАДЕН ОТ АПАТИЯТА

„Интересното на тези избори е, че протестният вот няма да се изразява с негласуване, а напротив - недоволните ще отидат до урните в изборния ден". Това заяви Николай Николов - координатор на социологическите проучвания в „Барометър инфо", представяйки данните от последното изследване на агенцията. Той обясни, че протестният вот е насочен срещу тройната коалиция БСП, НДСВ и ДПС, но най-вече срещу доминирането на ДПС в досегашното управление. Това неодобрително гласуване не се насочва към конкретна партия, а се разпределя към десните и дясноцентристки политически формации. И точно в това политическо пространство - в центъра и в дясно, има засилено присъствие на политически субекти, докато в ляво на политическата сцена стои само една формация, която ще бъде представена в 41-то Народно събрание - „Коалиция за България". Третото поред социологическо изследване на агенцията, проведено в периода  29 юни - 2 юли по метода на телефонното интервю сред 1318 пълнолетни български граждани,  сочи, че

ГЕРБ запазва водещата си позиция на първа  политическа сила

с 27,05% от гласовете на анкетираните. Втора е БСП, участваща като основен коалиционен партньор в „Коалиция за България" с 19,09%, следвана от ДПС с 12,14%. Пета е „Атака" с 8,98 на сто, следвана от Синята коалиция с 8,34 %. Разместване в класацията има в последните места - ЛИДЕР и РЗС изпреварват НДСВ. Тези формации биха получили съответно 6,83%, 6,57% и 5,56% от подкрепата на гласоподавателите. ЛИДЕР и РЗС обаче черпят бюлетини от гражданите, които смятат да гласуват, но се колебаят коя дясна или дясноцентристка формация да подкрепят.

Съдейки по изненадващият резултат на НДСВ на изборите за Европейски парламент, може за пореден път тази партия да излезе с краен резултат, различен от очакваното, предупреждават социолозите от „Барометър инфо". Явно жълтите успяват да активизират привържениците си едва ли не в самия изборен ден, но това явление не може да бъде отчетено в проучване. Според Николай Николов броят на бюлетините за ДПС също е възможно да се окаже над прогнозирания заради спецификата на техния електорат и гласовете, които се очаква партията на Ахмед Доган да получи от Турция. Проследявайки данните от поредните три изследвания може да се каже, че

почти всички политически сили с напредването на кампанията мобилизират избирателите си и покачват своя електорален дял.

Изключение правят само царистите, които стартират предизборната надпревара с близо 7 на сто симпатии от избирателите, а в навечерието на самия вот гласоподавателите, които биха подкрепили тази партия са малко над 5,5%. Лек спад с  около половин процент се наблюдава и при Синята коалиция. При  тази формация обаче движението е вълнообразно, стартирайки от 8%, минавайки през почти 9%, а към момента за сините биха гласували 8,34 на сто. Същото се наблюдава и при партия „Атака".

ЛИДЕР, които тръгват от 5,38 на сто, а към момента  на проучването 6,83% от гласуващите  биха дали гласа си за нея, увеличава гласоподавателите си с повече от процент. РЗС в края на предизборната кампания също бележи повишение с повече от процент, тръгвайки от 5,38 на сто в началото, до 6, 57% в края. И ГЕРБ, и  „Коалиция за България" в рамките  на надпреварата преди вота имат деклариран ръст на подкрепа с малко над 1%.

Колкото повече наближава денят на изборите, толкова  по-голяма е мобилизацията на гражданите за гласуване.

Висок е  процентът на заявилите, че със сигурност ще гласуват, те са 50 на сто, а още почти 10% са отговорили, че по-скоро ще гласуват. Такъв е и делът на гражданите, които са решили да гласуват, но се колебаят коя дясна или дясноцентристка политическа сила да подкрепят. В сравнение  с проучване, проведено в периода 19 - 21 юни, около 4% повече за заявили, че със сигурност  ще гласуват. Тези, които категорично твърдят, че няма да гласуват, също са с процент по-малко, а отговорилите, че по-скоро няма да гласуват, са намалели с повече от 2 %.

Според НЦИОМ за спад на активността влияят негативните послания, очакванията за повторни избори и тезата, че съставянето на кабинет ще е трудно.

Изследването на Националния център за изследване на общественото мнение сочи, че 55% от избирателите ще отидат до урните на 5 юли. Очаква се и силна регионална специфика на избирателната активност заради мажоритарния елемент и концентрираното влияние на определени партии в различни региони на страната. Така формациите ще получат повечето си гласове в общини със силен електорат, но няма да отбележат голям успех в други райони. Социолозите от НЦИОМ, както и останалите водещи социологически агенции, също констатират нарастване на готовността на гражданите да гласуват в последната седмица преди вота.

Отличителна особеност на тези избори са темите за купуването на гласове, за имунитета като цел на участието във властта и за мутризацията.

Сред българските и чуждестранните наблюдатели НЦИОМ регистрира очаквания за манипулиран вот. Подобни съмнения се наслояват и от сигналите, отправяни към кабинета в последните дни от международни наблюдатели.
При по-висока активност шансовете на малките формации да попаднат в бъдещия парламент намаляват значително. Мажоритарните мандати ще се разпределят основно между първите три политически сили в съотношение, повтарящо пропорционалното разпределение на гласовете - ГЕРБ, БСП, ДПС, твърдят от НЦИОМ, което съвпада и с прогнозата на „Барометър инфо".  80% от избирателите заявяват, че ще гласуват едновременно за пропорционална листа на дадена партия и за мажоритарния й кандидат.