СТРАННИ КОАЛИЦИИ, ОБЩЕСТВЕНИ ПРОТЕСТИ ИЛИ НОВИ ИЗБОРИ?

Накратко: СТРАННИ КОАЛИЦИИ, ОБЩЕСТВЕНИ ПРОТЕСТИ ИЛИ НОВИ ИЗБОРИ?
Снимка: flickr.com Партньорство между врагове в 41-то Народно събрание, улични протести или нови избори ни чакат след две седмици

Осем партии ще се класират за парламента на 5 юли. И след това ще трябва да сформират кабинет. Шанса да успеят обаче е минимален, социолозите вещаят избори през септември или размирици

Невена Картулева | 23.06.2009 13:35

ГЕРБ, „Коалиция за България", ДПС, „Атака", Синята коалиция, НДСВ, ЛИДЕР и РЗС ще прескочат 4%-та бариера за излъчване на представители в 41-то Народно събрание (НС) след парламентарните избори на 5 юли. Това сочат данните от социологическо изследване за електоралните нагласи на населението на агенция „Барометър инфо", представено днес от координаторът на проучването Николай Николов. Изследването е проведено в периода 19 - 21 юни сред 1 306 пълнолетни български граждани по метода на телефонното интервю.

Според резултатите осем формации биха присъствали в НС, ако вота се провеждаше в края на миналата седмица. Характерното е, че първите четири партии - ГЕРБ, „Коалиция за България", ДПС и „Атака" запазват позициите си от изборите за Европейски парламент. И тогава социолозите ги подреждаха в същата последователност - според процентът симпатизанти, който формациите имат. В настоящото изследване герберите събират 25,9% от гласовете на анкетираните, социалистите 18,09%. Така разликата между партията на столичния кмет Бойко Борисов ГЕРБ и „Коалиция за България" остава около 8% в полза на Борисов. Изборните резултати на 7 юни очертаха разлика от близо 6% между двете политически сили. Явно тенденцията се запазва и

 

ГЕРБ не успява да достигне преднина от поне 10 на сто, за да затвърди така желаното от кмета пълно мнозинство.

 

Още повече, че преди два дни неформалният лидер на герберите и столичен кмет Бойко Борисов даде заден за участието на формацията си във властта, като заяви, че ако няма пълно мнозинство партията му все едно не е спечелила изборите. Оказа се дори, че Борисов предпочита ГЕРБ да са втора политическа сила, отколкото да влязат в коалиция след вота, защото по думите на генерала, ако България пак сформира коалиционно правителство, то това ще бъде лошо за страната.

Така за пръв път столичния кмет отхвърли публично възможността да създаде общо правителство с други десни политически партии в следващият парламент.
Заявлението му дойде след серия от широко обсъждани варианти за съставяне на десен коалиционен кабинет и след ясни заявки, правени както от Борисов, така и от лидерите на Синята коалиция и на РЗС в тази посока. Нито една социологическа агенция обаче не дава шанс на ГЕРБ да спечели пълно мнозинство на предстоящите парламентарни избори, което косвено означава, че Борисов предварително се отказа от мандата си за съставяне на кабинет.

 

12,76 от избирателите декларират своята подкрепа за партията на Ахмед Доган ДПС, но социолозите не се ангажират с оценка колко гласове ще събере той на изборите.

 

Причина за това са „изборните туристи". Възможно е чрез заявления за гласуване на друго място формацията да измести твърдият си електорат в райони, където няма особено влияние и по този начин, освен общините с преобладаващи симпатизанти на ДПС партията да спечели депутати и от други места. Не е без значение и факта, че половината от изборните секции в чужбина се намират в южната ни съседка Турция, като само в Истанбул те са над 30. За сравнение на площта на целият континент Америка има не повече от 5 секции. Тези обстоятелства увеличават възможността от „непредсказуем" вот за Ахмед Доган, който да надмине социологическите прогнози.

След ДПС се нарежда формацията на Волен Сидеров „Атака" с 8,76%. Според социолозите Сидеров е мобилизирал целият си електорат и това са максималните резултати, които партията може да постигне.

Пети с 8,06 на сто са ДСБ и СДС, партниращи си в Синята коалиция, които засилват позициите си след евровота и подкрепата за тях се затвърждава и постепенно се увеличава. След тях остават НДСВ с 6,94% от вота на гласоподавателите. Седма е политическата сила на енергетика Христо Ковачки ЛИДЕР с 5,59%, които за малко не успяха да изпратят евродепутат в Брюксел.

 

последни са „Ред, законност и справедливост" (РЗС) на бившият земеделец и настоящ консерватор Яне Янев с 5,38 на сто от гласовете на анкетираните.

 

С бюлетината на РЗС обаче ще се явят няколко формации, които не се регистрираха официално като коалиция. Това са наскоро излезлите от разпадналото се без време движение „Напред" - Единна народна партия (ЕНП) на Мария Капон, ЗНС на Стефан Личев, ВМРО с лидер Красимир Каракачанов и бургаската бизнес партия „Средна европейска класа" (СЕК) на Георги Манев. От бившият съюз „Напред" липсва само движение „Гергьовден" на Любен Дилов - син, което се отказа от участие в парламентарните избори, но ще подкрепя листата на ГЕРБ в Шумен. РЗС трудно постигнаха малко над 4% от гласовете на избирателите на евровота. Лекото повишение на процентите в това изследване вероятно се дължи на присъединяването на още четири партии към тази на Яне Янев, но 1% разлика може да бъде и в рамките на възможната грешка, която не може да бъде избегната от социолозите.

 

Трудно ще бъде сформиран кабинет, или изобщо няма да бъде и пак ще гласуваме през септември.

 

Присъствието на осем партии в парламента ще се окаже сериозно предизвикателство за постигане на консенсус между тях и сформиране на правителство. Ако пък бъде съставено такова, то няма да е стабилно. Това  смятат социолозите Николай Николов и Юлий Павлов от Центъра за анализи и маркетинг, които днес също представиха изследване за електоралните нагласи на гражданите. По думите на Павлов е много вероятно вота да бъде оспорен и да се наложи провеждане на повторни избори през септември. Друг възможен вариант е настъпването на размирици. Кабинет ще бъде сформиран по-лесно ако има една - две партии с голям брой депутати, а останалите са с минимално присъствие в НС. Така договорките ще са съсредоточени между най-силно представените формации, а останалите ще бъдат в позиция, в която ще трябва да се съобразят. Ако обаче няма осезаема разлика в парламентарното представяне на осемте формации ще се наложи разговорите да се водят между всичките осем. Така постигането на консенсус ще се затрудни значително. Сформирането на експертно правителство обаче не е по-добрият вариант пред повторните избори, смята Павлов. Според него един експертен кабинет би бил само способ да се запазят позициите на досегашните управляващи във властта.

 

67% или около 2/3 от избирателите на БСП, са съгласни партията им да се коалира с ГЕРБ за съставяне на правителство,

 

според проучването на Центъра за анализи и маркетинг. Едва 24,3 на сто от симпатизантите на ГЕРБ обаче са склонни да одобрят подобно споразумение. Правителство в коалиция между ГЕРБ и БСП би имало рекордно ниска обществена подкрепа, близка до нулата, смята Юлий Павлов.

Социалистите не веднъж са подчертавали, че на първо място за тях е стабилността на държавата и острите политически конфликти са отживелица от 90-те години на миналият век. Това може би е предвидлива политика на партия, която още от сега гради аргументите си за коалиция с най-безпардонният си противник. Избирателите на БСП пък държат партията им да е във властта и явно биха приели дори безпринципна коалиция, за да бъдат парламентарно представени техните любимци.  Неформалният лидер на ГЕРБ нееднократно е заявявал твърдата си позиция, че не би управлявал заедно с БСП или ДПС. Скоро той дори заглуши надеждите за демократично правителство, съставено от герберите, Синята коалиция и РЗС, като даде заявка за пълно мнозинство на 5 юли и самостоятелно управление. Още повече, че избирателите на Борисов виждат в негово лице противодействието на БСП и много по-силно асимилират маниера на столичния кмет да се противопоставя на червените, отколкото избирателите на социалистите приемат ГЕРБ като основен противник.

Причина за това е, че Борисов очерта партията си, противопоставяйки се на БСП, а след това влизайки и в директна еснафска разпра с премиера и лидер на столетницата Сергей Станишев. Агитацията на герберите и привличането на симпатизанти се основава главно на критики към управлението на тройната коалиция. Агитацията на БСП обаче се основава на типично социалистическите ценности. Оттам и липсата на ГЕРБ, като образ на „врагът" във възприятията на червените привърженици. С анти-рекламният си клип  срещу лидера на ДСБ Иван Костов и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов социалистите се опитаха да очертаят такова противопоставяне и да внесат анти - ГЕРБ настроения, но постигнаха по-скоро анти - БСП нагласи.

61% от избирателите на ГЕРБ подкрепят разпускането на парламента, ако няма възможност за съставяне на самостоятелно правителство с експерти от партията, докато само 19,7% от симпатизантите на БСП са отговорили същото, сочи още проучването.

37% от общият брой на анкетираните смятат, че кабинет, оглавен от Бойко Борисов, ще ръководи страната по-добре от сегашната тройна коалиция - БСП, ДПС, НДСВ. Процентът на избирателите, които мислят, че управлението на герберите ще бъде по-лошо от настоящото е 18,5%. Това означава, че освен електората на ГЕРБ, който е до около 27 на сто има още 10% периферия, която подкрепя Борисов.

 

Гласовете за мажоритарните кандидати съответстват на бюлетините за пропорционалните листи.

 

Малко над 57% от анкетираните са заявили, че ще подкрепят мажоритарния кандидат, издигнат от политическата сила, за чиято листа ще гласуват. От мажоритарния вот ще спечелят големите партии със силна подкрепа и за пропорционалните листи.

Логично изключение правят единствено НДСВ. При тях мажоритарните кандидати ще бъдат с по-висок процент избиратели от пропорционалните листи на партията. Жълтите спечелиха два евродепутатски мандата на 7 юни по подобен начин - оглавяващата евролистата Меглена Кунева се ползваше с най-много от симпатиите на гражданите, докато партията й НДСВ - не, показваха тогава социологическите проучвания. На 5 юли ще се повтори същото с мажоритарните кандидати и пропорционалните листи.

Близо 5 на сто от избирателите не смятат да гласуват мажоритарно, а да пуснат бюлетина само за пропорционалната листа. Около  20 на сто не са решили за кой мажоритарен кандидат ще гласуват. На предстоящите парламентарни избори най-много мажоритарно избрани депутати ще вземат ГЕРБ, сочи изследването. Бойко Борисов ще има 14 мажоритарно избрани депутати, БСП - 6, а ДПС  - 5.

Нови шашми за парламентарните избори или старите навици?

Координаторът на социологическото изследване Николай Николов предупреди за проблем с избирателните списъци. По думите му от изборите за български евродепутати на 7 юни до сега с 310 хиляди са се увеличили имащите право да гласуват. Това е доста необичайно, особено на фона на демографската криза, коментира той.

Турските граждани нямаха право да гласуват на евровота, защото Турция не е страна - членка на Европейският съюз. За гласуването имаше и условие избирателите да са живели последните три месеца в държава от съюза. Това осуети изборният туризъм. Условията за изборите на 5 юли обаче по никакъв начин не възпрепятстват сънародници с двойно гражданство, живеещи в южната ни съседка да пуснат своята бюлетина. От там идва и нарастването на избирателните списъци.

Интересното е, че въпреки 14-те наказателни производства срещу партии за купуване на гласове, които оповести председателят на ДАНС Петко Сертов преди седмица, за българите не са химера честните избори. 57% от анкетираните са убедени в честността на евровота. Едва 25% са тези, които смятат, че изборите на 7 юни са съпроводени с измами.

На 5 юли се очаква висока избирателна активност.

 

Заявилите, че със сигурност ще гласуват в изследването на „Барометър инфо" са 46% от анкетираните, а 11 на сто се колебаят. Потенциалните гласоподаватели са общо 57%, което не се различава особено от активността на последните избори за парламент през 2005 година. Тази прогноза дават и социолозите от Центъра за анализи и маркетинг. Отнесено към евровота на 7 юни, гласоподавателите ще бъдат с около 100 хиляди повече.

 

 

Read more...

МИНИСТЪР ИВАН ИВАНОВ: СЪЩЕСТВУВА ПОТЕНЦИАЛ ЗА РАЗШИРЯВАНЕ И ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ С УЗБЕКИСТАН АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: ВЛАСТИТЕ В РСМ БЯГАТ ОТ ТЕМАТА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО ПРЕЗИДЕНТЪТ РУМЕН РАДЕВ Е НА ДВУДНЕВНА ВИЗИТА В ХЪРВАТИЯ МИНИСТЪР ИВАН ИВАНОВ: ДО 15 АВГУСТ ЩЕ БЪДАТ ОБЕЗОПАСЕНИ РИСКОВИТЕ ПЪТНИ УЧАСТЪЦИ РУМЕН ХРИСТОВ: ТОВА ПРАВИТЕЛСТВО МОЖЕ ДА СПРЕ ДА СЪЩЕСТВУВА САМО АКО МАНДАТОНОСИТЕЛЯТ – ГЕРБ–СДС – РЕШИ, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ИЗПЪЛНИ ПРОГРАМАТА СИ ИЛИ АКО "ДПС - НОВА НАЧАЛО" ОТТЕГЛИ ПОДКРПАТА СИ СОНЯ КОЛТУКЛИЕВА ЗА ИНТЕРВЮТО НА ИВАЙЛО МИРЧЕВ: БОЖИДАР БОЖАНОВ, КОЙТО ГЛАСУВА С ТЯХ “РУСКА БАЛАЛАЙКА” ЛИ Е? ИЛИ ГАРМОШКА? БОЙКО БОРИСОВ: ЗА ПЪРВИ ПЪТ БЪЛГАРИЯ ИМА РЕЙТИНГ ОТ ВИСОКИЯ ИНВЕСТИЦИОНЕН КЛАС
Time: 0.456 sec
Memory: 5.37 Mb
Peak memory: 5.70 Mb
Total SQL queries: 116
Total SQL time: 0.431 sec
Slowest SQL query time: 0.171 sec
Slowest SQL query:
SELECT 
									a.ID,
									a.publish as date,
									am.enabled,
									am.Title as title,
									am.Resume as resume,
									DATE_FORMAT(a.publish,"%d-%m-%Y %H:%i") as publish,
									CONCAT("thumb",".",a.extension) as thumb,
									IF(a.tag IS NULL,CONCAT("post",a.ID),a.tag) as path,
									d.category_id as category_id
FROM bn_articles a
													INNER JOIN bn_articles_distribution d
													ON d.ArticleID = a.ID
 INNER JOIN bn_articles_meta am
																		ON am.ArticleID = a.ID
WHERE a.publish <= NOW() AND am.language_id = 1
AND d.category_id = 7
ORDER BY date DESC 
LIMIT 0,3