40 НАРОДНО СЪБРАНИЕ - ПОЗНАЙ КОЙ ВЛЕЗЕ И КОЙ ИЗЛИЗА!

40-ото Народно събрание си отива. До последната снимка, която депутатите от всеки парламент си правят за спомен пред фасадата на сградата с надписа „Съединението прави силата” остават 3 месеца. Обикновено на тази снимка депутатите се скупчват на стълбите по политически признак в зависимост от това към коя политическа сила принадлежат. По този признак снимката от последния пленарен ден на сегашния парламент би изглеждала различно до неузнаваемост, ако бъде сравнена с местонахождението на депутатите в първия ден, в който бе конституиран 40-я парламент.
Тогава, на 11 юли преди 4 години, пред фотоапаратите се наредиха депутати от

7 политически сили

– 3 самостоятелни партии в лицето на НДСВ, СПС и ДСБ и 4 коалиции – „Коалиция за България”, „Атака” и ОДС и Български народен съюз (БНС). Независими депутати нямаше. На 25 юли 2009 г. депутатските редици ще освободят 5 коалиции, 4 партии и 17 независими депутати – сиреч, хора, които не са извършили никакви центростремителни движения помежду си и не са се организирали в някакви формации. Прегледът по реда на надзора с днешна дата сочи, че коалициите са: „Коалиция за България”, ОДС, „Напред”, „Атака”, и „България на гражданите и регионите”(БГР). А партиите: ДПС, ДСБ, БНД и Единна народна партия (ЕНП). Независимите депутати по списъчен състав се водят 21, но 4-ма от тях са се организирали и коалирали помежду си. А сред останалите има и един, който е човекът-партия в това Народно събрание, която обаче сама по себе си изобщо не се е явявала на парламентарни избори – това е Лъчезар Иванов от ГЕРБ. Такава е битността и на две от партиите (БНД и ЕНП) и две от коалициите („Напред” и БГР).
Сигурно почти всички граждани на родината с права на гласоподаватели се чудят

каква ли е пък тази „Коалиция за България”.

Включително и хората, които са гласували за нея. Не само по-популярното, но и по-истинското наименование на тази политическа сила е БСП. Така фигурира тя и в тройната коалиция, съставила правителството на Сергей Станишев, която е на път да изкара мандата си. Но като претендент за 40-я парламента БСП включи във формулата „Коалиция за България” цели 7 партии. Дори и най-паметливите вече не помнят какво точно пишеше по предизборните им плакати, но в аналите на Централната избирателна комисия като коалиционни партньори на БСП фигурират: Партия „Български социалдемократи”, Политическо движение „Социалдемократи” (ПДС), Движение за социален хуманизъм, партия „РОМА”, Комунистическа партия на България, БЗНС – „Александър Стамболийски”, Зелена партия в България.
В течение на мандата стройните леви редове изгубиха един боен другар – лидерът на ПДС Николай Камов, който бе изключен за подривна дейност срещу железния социалистически юмрук и любимото, макар и непостижимо единство на червените лидери. Неговите съпартийци Ивайло Калфин – външен министър на България в кабинета „Станишев”, Любомир Кючуков – зам.-външен министър в същото правителство, Веселин Вълчев – шеф на кабинета на вицепремиера Калфин в Министерски съвет и Андрей Бунджулов – секретар на президента Първанов, не проявиха солидарност с лидера си и не напуснаха постовете си след неговото прокуждане от партията-майка, която по принцип породи серията от отцепнически социалдемократически формации, в които те винаги са били челни фигури.
Не по-малко родни гласоподаватели са в

почуда и пред абревиатурата ОДС.

Въпросната коалиция беше създадена от лидерката на СДС Надежда Михайлова в отговор на бурните настоявания на вътрешнопартийните и врагове да обедини партията с други десни сили. След като за изборите събра накуп Демократическата партия (ДП), Движение „Гергьовден”, Народен съюз БЗНС (НС БЗНС) на Яне Янев, БЗНС на Георги Пинчев и ромското Движение за равноправен обществен модел (ДРОМ), Михайлова беше люто обругана от същите тези подстрекатели на коалирането, които заявиха: „Да, ние искахме коалиция, но не такава!”, на което лидерката отвърна: „Направих възможната коалиция”. Създавайки ОДС обаче тя натри носа на Иван Костов, който малко преди нея неуспешно се опита да въстанови заветната абревиатура заедно с все още обединените в коализия ДП и БЗНС Народен съюз.
Думите и образите не са в състояние да опишат сегашното състояние на коалицията ОДС. От първоначалния му вариант са останали единствено СДС и БЗНС на Георги Пинчев, макар това също да е доста условно. Първо един от 4-мата лидери на СДС, които се смениха за последните 4 години – Петър Стоянов, изгони ДП от парламентарната група горе-долу заради същите подривни дейности и критики, заради които червените изпъдиха Камов. Тримата депутати на ДП – Александър Праматарски, Марио Тагарински и Мария Капон дълго се скитаха немили-недраги из парламентарните колуари в качеството на независими. Впоследствие Капон създаде гражданското движение Европейски демократичен път, с което работи за ГЕРБ на първия евровот у нас. И прибра в строя си напусналата СДС Елеонора Николова, с която впоследствие създадоха ЕНП. След като преди изборите през 2005 г. влезе в ДП, а през четвъртата година от битността си на независим депутат я напусна, Марио Тагарински отново стана член на СДС и дори се опита да се кандидатира за негов лидер на последните избори за председател, но не го допуснаха заради краткото му възвръщенско членство. Така със заменката „Николова – Тагарински” СДС остана без трайни количествени загуби.  А като свободен електрон от ДП в парламента остана единствено лидерът й Праматарски.
Центробежните сили в ОДС закратко изгубиха сили, но в края на мандата се развихриха с такава скорост, че за да се проследят резултатите от въздействието им, трябва да се стои с лист и молив в ръка в парламента в отсечката между левия и десния коридор пред служебния вход. Точно там, където преди време председателят на Народното събрание Георги Пирински беше сложил охранително въже, та да препречи достъпа до стаята на БСП.

Въжето се оказа абсолютно нищожна преграда

пред коалиционните партньори на СДС от „Гергьовден”, чиито двама депутата – Любен Дилов и Ася Михайлова, го преодоляха устремно, напускайки ОДС в десния коридор и връхлитайки в стаята в на вече бившата коалиция БНС в левия коридор. Накъде по средата на трасето двамата едва не се сблъскаха челно със земеделеца от вече разцепената БЗНС-Народен съюз Венцислав Върбанов и лидерът на Съюза на свободните демократи (ССД) Стефан Софиянски, които напуснаха БНС и оттърчаха в тръст към ОДС. Може да се каже, че макар всяка от тези две парламентарни групи да претърпя загуби, в крайна сметка приключиха без числени промени – с по двама напуснали и по двама постъпили на тяхно място.
Все пак ОДС даде повече жертви в жива сила от БНД, тъй като в коалицията на сините незапълнима празнота остави изгонването на Яне Янев. Преди изборите той влезе в нея като лидер на партията НС БЗНС, някъде по средата на мандата я преправи на „Ред, законност и справедливост” начело с бившия конституционен съдия и неуспял кандидат-президент Георги Марков, а в края на 2008 г. основа Проект „България на гражданите и регионите”, коалирайки се с бившия депутат от ДСБ Димитър Абаджиев и неговата гражданска струкрута Европейски демократичен институт (ЕДИ). Яне Янев стигна до това обединение след като бившият лидер на СДС Пламен Юруков го изгони от ОДС заради недоказани подозрения, че купува гласове на частичните местни избори. Впоследствие Юруков също напусна поста си заради доста по-сериозни обвинения, но това поне не се отрази на парламентарната група на СДС, тъй като той не беше дупетат.
Очакваше се Янев да се присъедини към някоя от съществуващите вече коалиции, след като разложението напъпли и създадената и без това на принципа

„орел, рак и щука” формация БНС,

в която влизаха ВМРО, БЗНС-Народен съюз и ССД. Но там разделителните процеси кипнаха още от времето на създаването на кабинета „Станишев”, докато мандатът беше в ръцете на БСП. Тогава калесваният от социалистите за здравен министър Борислав Китов – земеделец и дясна ръка на Анастасия Мозер, се скара с лидерката си, а малко по-късно отцепи по-голямата част от партията й в Земеделски народен съюз, в който влязоха още двама от петте депутати на БЗНС-Народен съюз. Макар да остана верен на Мозер, четвъртият – Венцислав Върбанов, избяга в ОДС, а Мозер се вля в редиците на независимите парламентаристи. ВМРО, която остана в горда самота във вече бившия БНС, се коалира с новата извънпарламентарна партия ЛИДЕР и прибра „Гергьовден”, спомняйки си добрите стари времена, когато през 2001 г.  задно не успяха да влязат в парламента заради недостигащи 0,16%.
Две парламентарни партии, които прескочиха само 4-процентната бариера и за които се смяташе, че са монолитни като гранит, тъй като са лидерски – ДСБ и НДСВ, също пипнаха заразата на разцеплението. Първи пострадаха царистите, от които се отцепи депутатът Лъчезар Иванов, който макар и влязал в парламента с листите на НДСВ, внезапно се почувства като привърженик на Бойко Борисов. Всъщност самият Борисов заряза царя и свитата му малко преди това – още на старта на парламента, като се отказа от депутатския си мандат от същата листа в качеството си на неин водач. Царската дума и воля на Симеон Сакскобургготски не можаха да ударжат и

други 16 негови депутати,

известни повече като „панайотки”, тъй като са от кръга на люто мразения в НДСВ юрист Пламен Панайотов. Отцепниците създадоха парламентарна група, а след това и партия Българска нова демокрация, за която се твърди, че не е изключено до края на този мандат да направи обща парламентарна група с ДСБ.
Дори смятаният за безпрекословен Иван Костов и за подвластна на харизмата му негова партия ДСБ претърърпяха загуби в живо месо. Пръв го напусна човекът, който минаваше за дясна ръка на лидера – Димитър Абаджиев. След като профуча през движението на Мария Капон и поработи за Бойко Борисов на евровота, той си основа ЕДИ и се събра с РЗС на Яне Янев. След дълги и мъчителни морални терзания наскоро парламентарната група на ДСБ напуснаха още трима депутати – Нено Димов, Антонела Понева и д-р Николай Михайлов. На пръв поглед те не проявяват признаци на коалиционни влечения, но поддържат тесни контакти с други независими, но вече организирани депутати от десницата.
И все пак

рекордьор по загуба на депутати

си остана коалицията „Атака”, в която влизаха Политически кръг „Нова зора”, Българска национална патриотична партия и Съюзът на патриотичните сили и военните от запаса, без самата „Атака”, тъй като лидерът й не успя да я създаде преди изборите. Само месец след като Волен Сидеров вкара победоносно и стъписващо за всички цели 21 души в 40-я парламент, осем от тях напуснаха, сред които Йордан Величков, Минчо Христов, Стела Банкова и Петър Берон. Сетне злополучният „шофьор” по време на пътния инцидент на Сидеров и негов депутат Павел Чернев се забърка в тежки и неясни до ден днешен спорове с лидера си и взаимни обвинения в лъжесвидетелство и накрая акостира във ВМРО. Всъщност, по-точно е да се каже, че се върна там, откъдето тръгна за „Атака”, защото на предишния парламентарен вот той беше сред войводите на Красимир Каракачанов. Т.е. това не му костваше нищо нито в морален, нито във физически план, защото просто излезе от едната врата в парламента – на стаята на „Атака”, и влезе в съседната – на ВМРО.
Така създадената впоследствие „Атака” си остана с 11 души и в чист вид, както подобава на всяка националистична партия. Но все пак тя произведе и един истински независим депутат в лицето на Владимир Кузов, тъй като заради специфичните му наклонности, описани в съдебните дела като педофилия и хомосексуализъм, всички в парламента странят от него.   
Простата равносметка сочи следното: в 40-я парламент БСП вкара 82 депутата и излиза с 81; НДСВ вкара 51 и излиза с 35; ОДС вкара 18 и излиза с 17; „Атака” вкара 21 и излиза с 11; БНС вкара 13 и излиза с 11; ДСБ вкара 17 и излиза с 13. Една коалиция изчезна напълно – БНС. Една се роди на нейно място – „Напред”. Една партия се преименува – НС БЗНС в РЗС. Две партии се разцепиха на две части – от НДСВ се пръкна БНД, а от БЗНС-Народен съюз – ЗНС. Една партия беше създадена на терена на парламента – ЕНП. Всички тази партии и коалиции се държаха не като общности на високо организирана материя, а като като зелени еуглени, които се множат чрез просто деление. Те рухнаха не под напора на политически кризи, граждански вълнения или социални недоволства. А се сринаха на простичкия принцип на Збигнев Бжежински, формулиран за системата зад Желязната завеса: „оставете комунизма на себе си и той сам ще се разруши”. Изборните резултати сочат, че българските избиратели отдавна са оставили партиите на себе си и те се разрушиха сами.
В 40-ото Народно събрание оцеляха само две неща – ДПС и тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС. Но като се има предвид, че до края на мандата има още 3 месеца, а царската партия цели 4 години се чуди дали да излезе от срамната връзка или не, тази равносметка изобщо не е окончателна. И докато законът не гарантира подадените за една или друга политическа сила гласове на гражданите, тази политическа шизофрения ще продължава, тъй като на съвестта и убежденията на политиците ни явно не може да се разчита.