ИЗБОРИТЕ – НЕ В ЕДИН ДЕН, А В ЕДИН МЕСЕЦ

Изборите за евродепутати няма да са в един и същи ден, а в един и същи месец. Те ще се проведат през юли – на 7 юли ще се гласува за Европейски парламент, а на 28 юли – за 41 Народно събрание. В следващия парламент ще има и 58 депутати, избрани на приблизително мажоритарен принцип. Това стана ясно от серия изказвания на представителни фигури в БСП, направени два дни след заседанието на Политическия съвет на тройната коалиция на 13 февруари.
Говорителят на социалистите Корнелия Нинова потвърди пред Нова телевизия мнението на премиера Сергей Станишев, изказано пред партньорите му в резиденция „Лозенец” в петък, че БСП няма окончателно решение по въпроса за датите на двата вота. Тя обаче посочи, че крайната дата, на която трябва да стане ясно кога и как българите ще гласуват, е

1 март.

Дотогава експертни комисии с представители на партиите ще обсъждат предложените възможности. Отсега е ясно, че идеята на НДСВ, подкрепяна от цялата опозиция и президента Георги Първанов, за избори „2 в едно” няма да бъде приета. Проблемът е в непреодолимите промени, които трябва да се извършат в Конституцията, за да се изтеглят по-рано националните избори, така че да съвпаднат с евровота.
Според директивата на Европейския съюз, изборите за евродепутати в цялата общност трябва да се проведат между 4 и 10 юни. Този срок е императивен. Той определя и датата 7 юни за България, тъй като по традиция хората у нас гласуват в неделя, макар да има и прецеденти на вотове в съботен ден. За да се проведат избори за национален парламент на същата дата, мандатът на правителството трябва да бъде съкратен с близо месец и половина. Според нашата конституция за следващо Народно събрание се гласува най-късно два месеца след изтичането на мандата му. За по-ранна дата няма указания, което означава, че това не е разрешено от основния закон.
Т.е., за да се изместят по-рано нашите избори, трябва да се промени конституцията. За целта обаче е необходимо квалифицирано мнозинство от 2/3, което да подкрепи такова искане на три гласувания. Партиите, които настояват за избори „2 в 1” нямат достатъчно депутати, за да наложат решението си – заедно с НДСВ и управляващите могат да достигнат най-много 125 души, Докато двете управляващи политически сили – БСП и ДПС, които са против съчетаването на изборите, разполагат със 115 души в парламентарните си групи. В нашия парламент от 240 депутата квалифицираното мнозинство се състои от 160 души. 
Много преди заседанието на Политическия съвет на тройната коалиция, социалисти разкриха компромисния замисъл на БСП да проведе двата вида избори не в един ден, а в един месец. Първата обоснована от конституцията възможност за това е

28 юни –

първата неделя след реалното изтичане на мандата на кабинета „Станишев” на 25 юни, когато през 2005 г. се проведе парламентарният вот. Според основния закон, след тази дата изборите могат да се проведат още на другия ден. Традиционното гласуване в почивния неделен ден е причината социалистите да харесат 28-и за избирането на 41 Народно събрание. За да наложат решението си, те смятат да убеждават царистите, че периодът между 7 и 28 юни не е чак толкова голям, че да изгубят допълнителна подкрепа и дори могат да го използват за мобилизиране, а освен това никой още няма да е сколасал да замине на море, тъй като традиционно към плажовете у нас се отправят през юли и август. В крайна сметка така ще бъдат отнети и аргументите на всички, недоволни от резултатите на вота, да ги оспорват пред Конституционния съд.
Случайно или не, харесаната от социалистите дата съвпада и с рождения ден на президента Първанов, който тази година ще навърши 52. След напрежението и тайните и избиващи на повърхността разногласия между държавния глава и ръководството на столетницата БСП вероятно ще използва празника на президента за допълнително морално стимулиране на избирателите си и за демонстрация на

единство между „Дондуков” 1 и „Дондуков” 2,

което рядко се забелязваше по време на управлението.
Рождените дни на родните президенти през най-новата ни история винаги са били свързвани с важни дати за България. Желю Желев е роден на 3 март – денят, който бе обявен за национален празник на страната ни след 1989 г. На държавният прием в Бояна винаги първият демократично избран президент у нас приемаше поздравления и за националния, и за личния си празник. Петър Стоянов е роден на 25 май – ден след най-обичания празник у нас – 24 май. Боянските държавни приеми по негово време плавно преливаха от официалните към личните тържества. През 2001 г. бившият премиер Симеон Сакскобургготски получи най-големия си подарък за рождения си ден, който е на 16 юни, макар и 24 часа по-късно. На парламентарните избори на 17 юни 2001 г. новосъздадената му политическа сила НДСВ спечели вота и го направи премиер, шашвайки света и хвърляйки в тежки тълкования анализаторите, които обясняваха дали Симеон е абдикирал от трона, подхващайки изпълнителната власт на републиката, или просто се е върнал на бял кон начело на държавата, но под друга форма. Един локален президент у нас също се възползва от рождената си дата, записвайки я и в биографията на организацията си, за да съчетае празничните поздравления и купони. Това е Константин Тренчев и синдикатът му „Подкрепа”, което празнуват рождените си дни едновременно на 8 февруари.
Няма нито формални, нито политически условия Първанов да разчита на подобен подарък на сегашните парламентарни избори, още повече, че той и без това си е начело на държавата. Но социалистите вече са подготвили желания от него дар, съобразявайки се с настояването му в следващия парламент да има

мажоритарно избрани депутати.

Макар всички партии вдъхновено да настояват за въвеждането на мажоритарен елемент в законодателството, всъщност повечето от тях се страхуват от такъв вот, включително и БСП. Все пак червените са решили да угодят на президента, още повече, че той ги заплаши с референдум по темата, ако не се съобразят с мнениетьо му.
„Предлагаме да бъдат образувани 58 едномандатни избирателни района, които приблизително съответстват на еднаквата тежест на всеки един мандат, който предстои да бъде избран като мажоритарен”, заяви пред БНР председателят на парламентарната група на социалистите Ангел Найденов. Компромисното решение вероятно ще бъде възприето от президента, а всички партии ще го използват като репетиция преди окончателно да въведат смесена или дори мажоритарна избирателна система, ако това изобщо се случи. Проитивниците й не са малко и сред специалистите по провеждане на избори и броене на гласове.