ГЕОРГИ КАДИЕВ ВДИГНА МЕРНИКА НА ОРЕШАРСКИ ЗАРАДИ ПОСТА МУ
Атаките на най-близкия човек на Румен Овчаров са част от плана на Станишев „Со кротце, со благо, со малце ДАНС”. Покрай оставката на Мургина в "супата" може да се сготви Милен Велчев заради договора с фирма „Бул”
Bulgaria News | 15.02.2009 16:16Три дни след като шефката на Националната агенция по приходите Мария Мургина подаде оставка, бившият зам.-министър на финансите, напуснал ведомството със скандал преди близо три години, Георги Кадиев обяви пред bТВ, че финансовият министър Пламен Орешарски ще подаде оставка до една седмица. Най-простото обяснение за подобно евентуално „решение” на Орешарски е фактът, че Мургина оглави НАП по негово предложение. По-задълбоченото надничане зад паравана на голите факти обаче оголва процеси, които в разгара на предизборната надпревара придобиват все по-ясни очертания.
Не е изключено атаката на Кадиев срещу Орешарски да е
част от плана на Станишев
за стабилизиране на своите поддръжници във властта, наричан от някои наблюдатели „со кротце, со благо, со малце ДАНС”. Не случайно родното ФБР се развихри именно след гръмък скандал и отстраняването на възлови фигури в него. Отстраняването на финансовия министър може да разчисти пътя на амбициозния социалист от обкръжението на Румен Овчаров към министерския пост. И в същото време да елиминира втория от общо тримата възлови министри в кабинета „Станишев”, заели постовете от т.нар. президентска квота при съставянето на кабинета.
Всеизвестно е, че хората на Георги Първанов в правителството бяха Румен Петков начело на МВР, Ивайло Калфин начело на външно министерство и Пламен Орешарски начело на финансовото ведомство. Петков освободи поста след скандални разкрития за контактите му с „оперативно интересни лица” – т.нар. братя Галеви, които в момента вече са в ареста. Външният министър Ивайло Калфин не допринесе с нищо за авторитета на Първанов в Европейския съюз и любимец на европартньорите на България си остава премиера Сергей Станишев. Последният коз на президента в кабинета остава Орешарски. Оставката на Мургина неминуемо
разклаща й неговия стол.
Точно затова едва ли е случайно, че именно Кадиев изрече пръв предположението, че той ще напусне поста.
Днешният общински съветник от БСП Георги Кадиев в качеството си на зам.-министър на Орешарски се скара с него още по времето, когато се избираше шеф на НАП.
През 2005 г. той предложи Пламен Грозданов за началник на агенцията. Около името му обаче изплуваха проблеми около източването на ДДС по времето, когато е бил данъчен инспектор на „Овча купел”. Тогава Орешарски назначи в НАП Мария Мургина.
Две години по-късно Кадиев напуска поста след шумен скандал финансовия министър за Агенцията за държавните вземания, твърдейки, че приходите й са ниски, макар запознати с разправиите да припомнят, че той социалистът не е успял да докаже обвиненията си. Другият аргумент на Кадиев да си хвърли оставката е отмяната на увеличението на данъка за „Еврофутбол” от 8 на 10%, както и свалянето на данъка за казина 12 на 10%.
В кулоарите на БСП се твърди, че след като излиза от финансовото ведомство, Кадиев е имал амбиции за кариера на евродепутат. От приближените на Румен Овчаров обаче с този пост се сдоби Илияна Йотова, а останалите лобита в БСП не са били склонни да отстъпят още едно място на шефа на столичните социалисти. За сметка на това Овчаров включва Кадиев в листите на столетницата за общински съветник, какъвто е в момента. Отскоро той е и в борда на софийската „Топлофикация”, след като държавата пое контрола й. Съпругата на Кадийски пък има фирма за продажба на ток. Също като своя партиен патрон Румен Овчаров, Кадийски е в тежък конфликт с лобитата на ДПС и НДСВ в парламентарната бюджетна комисия, на чиито заседания редовно присъства, което според последните промени на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс трябва да стане през май тази година.
Освен с апетита към поста на Орешарски, активирането му след оставката на Мургина се обяснява и с
предстоящото вливане
на Агенцията по държавни вземания в НАП,
Може би се готви да влезе в битката за министър Свързват го с шефката на агенцията по Държавни взиманея, която е в майчинство от 2 месеца. Според последните промени на данъчно-осигурителния процесуален кодекс тя трябва да се влее в НАП на 1 май. Нейната шефка Венцислава Петкова, която също се смята за човек, обвързан с Кадиев, е в отпуск по майчинство от два месеца.
Между другото чорапът, който ще се разплете около оставката на Мургина, не само може да неутрализира президентския представител в правителството в лицето на Пламен Орешарски, но и да удари непоправимо и един от най-приближените хора на Симеон Саксгобургготски след напускането на царистите от Българска нова демокрация и сформирането на новото ръководство – бившият финансов министър Милен Велчев. Най-силните официални обвинения срещу вече бившата шефка на НАП са за внедряването на негодната Система за управление на приходите (СУП), по-популярна сред ведомствените среди като „супата” или „манджата”, заимствана от Боцвана, и потрошените средства за обучението на наши специалисти там.
Договорът за внедряването на тази система е сключен от
фирма „Бул”.
Името й се завъртя в скандален натиск върху бившия здравен министър Радослав Гайдарски да се обвърже с тази фирма за обслужване на Здравната каса, макар той да не се поддаде. В конкурса за системата на НАП „Бул” е изместила дори фирми като „Хюлет Пакър”. Само че договорът с нея не е сключен от Мургина, а от Милен Велчев. Твърди се, че него има свирепи клаузи в случай, че поръчителят се откаже от услугите й. И Велчев като нищо може да бъде сготвен в „супата”, която сам е забъркал. Информирани депутати веднъж вече се опитаха да поставят въпроса за тази фирма в парламента, но питането им не получи отговор. Те обаче са амбицирани да получат скандалния договор и да го направят публично достояние още през идната седмица.
Тъй или иначе битката на различните лобита в БСП и между днешните коалиционни партньори набира решителна скорост в предизборната борба. А освен цифрови измерения, които българското правителство трябва да представя пред Европейската комисия, тя ще има и трайни политически резултати, от които зависи бъдещото управление на България.