ИЗБОРИТЕ, ДЕТСКИТЕ ЯСЛИ И ЧИТАЛИЩАТА – ПЪРВА ГРИЖА НА ВЛАСТТА

Промените в изборното законодателство са разпалили най-силно страстите по време на заседанието на Политическия съвет на тройната коалиция в резиденция „Лозенец” на 13 февруари. Премиерът Сергей Станишев и лидерът на ДПС Ахмед Доган са се противопоставили остро на желанието на НДСВ да прокара идеята си за избори „2 в 1” като са настояли царистите да дадат разумни аргументи за идеята си и разгромили основите им твърдения, че разделеният вот ще свали избирателната активност, а обединеният вот ще спести пари. Това разказаха пред Bugaria News участници в срещата на управляващите.
Премиерът Станишев заявил откровено, че БСП няма твърда позиция за това, дали двата вота трябва да се проведат в един ден или на различни дати и обяснил, че в партията му продължават да разсъждават кой от вариантите е по-добър. Според лидера на БСП конституционалистите също не били единни в отговора си на този въпрос, а времето да бъдат попитани по законов път, не било достатъчно. Но сливането на вотовете без категоричното им предварително мнение поставяло под риск резултатите от изборите, тъй като всеки недоволен от тях можел да ги оспори и да вкара страната в дълга и непреодолима политическа криза.

„Залагам кариерата си,

че ако изборите за Народно събрание са след изборите за Европейски парламент активността няма да е по-ниска”, контрирал непреклонно царистите Ахмед Доган. Той оспорил твърдението на представителите на НДСВ, че избирателната активност няма да е по-висока от 30% с аргумента, че само БСП и ДПС имат 25% твърд електорат, без да се брои скритият им вот. И заявил, че до този момент не чува никакви сериозни политически твърдения, които да доказват, че гласоподавателите, пуснали бюлетини, ще бъдат по-малко от нормалните за вотовете през последните години 38-40%.  Доган изчислил и оскъпяването на изборите, ако се проведат в един ден, най-малкото защото това означава двойно повече урни и двойно повече бюлетини.
Представителите на Симеон Сакскобургготски обаче наблегнали на социологическите данни, според които 67% от българските граждани искат двата вида избори да се проведат в един и същи ден. И настояли управляващите най-сетне да направят нещо, което хората у нас искат. Контрааргументът на тази теза отново бил изложен от ДПС и гласял, че хората искат 30 депутата в парламента и твърда ръка, но това едва ли е полезно за държавата. Царистите се оплакали, че изборната бариера на евровота е много висока, но полагащите се 17 депутата на България в Европарламента предопределят 5,6%, необходими за спечелването на един мандат.
В крайна сметка спорещите страни се разбрали през идната седмица експертните им групи да продължат да обсъждат въпроса, но единствено и само на базата на неоспорими данни и аргументи. В този период ще бъде обсъдена и възможността за вкарването на мажоритарен елемент в пропорционалната избирателна система за следващите парламентарни избори.
Другият въпрос, предизвикал спорове между трите управляващи партии, засягал

провеждането на референдумите

и новия закон, изработен от Янаки Стоилов. От ДПС твърдо се противопоставили на възможността 30% от гражданите да поставят под въпрос решенията на парламента, а 16% от тях да могат да волята му. Това било определено като суспендиране на волята на Народното събрание и противопоставяне на представителната демокрация на пряката демокрация. Хората на Доган настоявали формулировката на въпроса за всенародното допитване също да се изработва от депутатите.
Малко след края на заседанието на Политическия съвет президентът Георги Първанов заяви пред БНТ, че ако депутатите не променят избирателния закон в посока на мажоритарния елемент, ще поиска да се проведе референдум по темата. От мнозинството обаче недоумяват как държавния глава съчетава това свое желание с пристрастието си към провеждането на изборите по схемата „2 в 1”. И констатират, че ако такъв референдум наистина се проведе, изборите за Народно събрание вероятно ще трябва да бъдат отложени за есента.
Политическият съветът преценил, че държавата разполага с достатъчно пари за инфраструктурни проекти и това обосновало решението им 250 млн. лв. от публичната инвестиционна програма на правителството да бъдат преструктурирани за подпомагане на реалния сектор. Парите щели да бъдат насочени към

строителството на детски ясли и градини

и към ремонта на училища и читалища, тъй като състоянието им било катастрофално.
Участници в заседанието твърдят, че предложението дошло от Доган. Социалният министър Масларова заявила, че при нея има 108 проекта в тази област, които са готови за финансиране. Същото казал и министъра на регионалното развитие Асен Гагаузов.
Като част от пренасочването на средства за социални дейности се тълкува и решението Министерството на отбраната да съкрати разходите си за ненужни доставки на различна техника, а парите да бъдат пренасочени към закупуването на жилища за военните. Както Bulgaria News съобщи, заинтересовани среди във военното ведомство спират приемането на изработената преди година Стратегия за национална, за да избегнат точното регламентиране на задълженията на българската армия, което ще стопира безсмислените доставки на скъпо оборудване срещу високи комисионни. На тази почва президентът Първанов скастри премиера Станишев в края на януари.  
Тройната коалиция дала

негативни оценки за спрените закони

за конфликт на интереси и за т.нар. Комисия „Кушлев”. Аргументите за критиките им били, че двата нормативни акта са пълни с недомислици. Законът за конфликт на интереси връщал доходите на публичните лица в сферата на сивата икономика. А изработеният от Янаки Стоилов и Марина Дикова закон за действията на Комисията „Кушлев” създавал юридически нонсенс, според който административен орган може да налага имуществени санкции за административни нарушения, без съдът да се е поизнесъл за тежестта им.
Промените на тези два закона, за които в последния си технически доклад настоява и Европейската комисия (ЕК), са залегнали в една от трите точки на решенията от заседанието на Политическия съвет на тройната коалиция. Премиерът Станишев ги определил като част от екшън плана за стъпките, които страната трябва да извърши, за да разчита на положителен доклад на ЕК в средата на годината.