ЯНЕ ЗАИГРА ДУБЪЛ НА ОМРАЗНИЯ СИ ЮРУКОВ

„Ще взема още депутати от СДС, ще направя най-голямата опозиционна парламентарна група и ще изхвърля СДС от стаята му в Народното събрание. Редно е след като те ме изгониха по този начин от ОДС, сега аз да се върна там на бял кон”. Това заяви лидерът на партия „Ред, законност и справедливост” (РЗС) Яне Янев пред Bulgarid News седмица преди да създаде своя парламентарна група в парламента и близо месец преди да разпространи декларацията си, че от 7 май ще приема седесари в партията си по бързата процедура. Янев не уточнява каква е дългата процедура, тъй като по време на конгреса му в НДК хората, изпълнили Зала 1 на двореца, получаваха делегатски карти, с които можеха да гласуват като членове на РЗС без да са такива, около входовете на огромното помещение. Случайни минувачи също се бяха сдобили с карти на правоимащи в РЗС, макар да не се възползваха от внезапното си партийно членство и да не влязоха в залата, за да подкрепят лидера на партията.
С днешна дата обаче

Янев е твърдо решен да реализира намерението си да ликвидира парламентарната група на СДС,

а задълбочаващите се скандали в партията на светлосините го насърчават да не се отказва от намеренията си. В деня, в който националният съвет на СДС реши да изключи десетте от кръга „Христо Бисеров” начело с бившия лидер на партията Пламен Юруков и бившия й главен секретар Пламен Радонов – 4 май,  Янев обяви, че СДС вече е РЗС. И още на другия ден разпространи декларация, с която призова всички „редови седесари” да влязат в редиците на неговата партия.  
„Духът и романтиката на СДС, демократичните идеи от начало на прехода са вече в РЗС. Нашето отношение към редовите седесари е изключително добронамерено и ги приемаме като част от част от нашия консервативен проект – РЗС. Те са добре дошли при нас. Десните идеи в България не са минало и не могат да загинат. Те са витални и набират обществена подкрепа и проявление с консервативния политически проект за България. Негов фундамент ще стане преучредяването на държавата чрез свикване на Велико Народно Събрание и приемане на нова конституция. (правописът е на РЗС – б.р.) Бъдещото дясно управление ще бъде силно и мотивиращо само ако си постави и реализира тази цел. Затова партия „Ред, законност и справедливост” се ангажира да обедини този национален ресурс в една обща кауза. От 7 май РЗС създава улеснена процедура за прием само на редови членове от СДС”, заявява Янев в прокламацията си.
Спешният призив, който лидерът на РЗС отправя към „редовите седесари”, е провокиран именно от изключването на четиримата депутати от СДС, които влязоха в парламентарната група на Янев. Това са Димитър Димитров, Димитър Йорданов, Иван Колчаков и Марио Тагарински. Тяхното изгонване от светлосините не беше обявено предварително в заканата на лидера на СДС Мартин Димитров да поиска отстраняването на Юруков и Радонов. А причината за крайните мерки по отношение не само на двамата бивши шефове на СДС, но и на четиримата отцепници от депутатската група е провокирана от информация, че

те продължават да уговарят някои вече бившите си колеги да напуснат групата на светлосините и да се присъединят към хората на Янев,

с което да помогнат за реализирането на идеята му да ликвидира парламентарната група на СДС и да се настани на нейно място.
Атаките били насочени към бившият областен управител на Варна Христо Кирчев, тъй като се смята, че Христо Бисеров все още има влияние върху тамошната седесарска организация, която дори поиска оставката на Мартин Димитров по време на едно от последните заседания на Националния съвет заради това, че се колебаеше дали да се яви на вътрешнопартийни избори за водач на листа. По време на въпросните избори обаче се оказа, че запазилият лоялност към новото ръководство на партията си Александър Йорданов печели много по-голямо доверие от завераджиите на Бисеров. Другите двама, на които Янев разчитал според предварителната информация били Ясен Повасилев, депутат от Благоевград, и Петър Попов от Пловдив. И тримата, харесани за свои хора от Янев, запазиха мълчание по този въпрос и дори отричаха, че са обект на интереса на лидера на РЗС.

Янев забави създаването на новата си парламентарна група с близо месец именно заради колебанието на уговаряните седесари.

Преди това той се опита да направи ново парламентарно формирование с бивши членове на коалицията „Атака” и настоящи представители на една от партиите в нея – „Защита”, които с днешна дата са независими. Това разкриха самите те пред Bulgaria News. В групата трябваше да влезе и зам.-председателят на 40 Народно събрание Петър Берон, чиито син е сътрудник на Янев и в чиято стая той дни наред уговаряше формата на парламентарната си група. Но внезапната му пристрастеност към английските консерватори категорично го оттласна от бившите офицери и дипломати, тъй като европейците са изключително чувствителни на тема „националистични партии”. „Няма да се коалирам с бивши атакисти”, заяви тогава Янев пред Bugaria News.
Крайната мярка, към която прибягна новото ръководство на СДС, изключвайки четиримата отцепници от партията, които макар да напуснаха парламентарната група, запазиха партийното си членство, явно е провокирала Янев към нова форма на попълване на редиците на РЗС, смятат в Синята коалиция. „Янев трябва да доказва, че е десен, понеже през последните месеци толкова явно обслужваше БСП и Доган, че просто няма нормален човек, който да повярва на това. И сега си търси алиби, тъй като четиримата депутати, които взе от нас, изобщо не става за такова доказателство”, обясняват от щаба на обединената десница. И припомнят, че политическата биография на Яне също не е от най-лъчезарните доказателства за политическа последователност в действията и ориентацията.  
„Ние от РЗС първи заявихме безкомпромисно, че СДС е претъпкано от ченгета, доносници и нямащи нищо общо с демокрацията поставени лица, слуги на БСП, ДПС и „червения цар”, заявява Яне Янев в декларацията си, призоваваща редовите седесари да се присъединят към неговата партия по бързата процедура. Самият той обаче

издигна двойният агент Георги Марков, който беше и председател на партията му, за президент през 2006 г.,

когато обединената десница застана зад кандидатурата на конституционния съдия Неделчо Беронов, който се класира едва трети. Марков остана в дъното на класацията. Преди да го направи председател на новосъздадената си партия РЗС, Янев влезе в 40 Народно събрание като лидер на партията Народен съюз БЗНС, която бе отцепил от БЗНС-Народен съоюз на Анастасия Мозер, заигравайки с името на политическата организация. А преди да се осъзнае като земеделец, през 1990 г. Янев е влязъл в политиката като член на Демократическата партия (ДП), тогава под ръководството на покойния Стефан Савов, където е бил заведен от също вече покойния Владимир Джаферов, припомнят от сегашното ръководство на ДП.
Четиримата отцепили се от СДС депутати също не са най-добрия атестат за „почтени седесари”. Всеизвестно е, че народният представител от Велико Търново, доскоро шеф на местната организация на СДС,

Димитър Йорданов въстана срещу новото ръководство на партията си, защото се разбра, че от региона в листите ще влезе колегата му от Свищов Ваньо Шарков,

който се радва на широка подкрепа. Тъй като едно от условията за присъединяването на депутати към групата на Янев бе да внесат и увеличената държавна субсидия от 90 000 лева за 6 месеца за всеки от тях в общата каса на новото образование, Йорданов споделил пред свои колеги, че част от тези пари ще му бъде достатъчна, за да покрие кредита си, с който строи хотел в своя регион.
Йорданов е бил подложен и на „обработка” от гуруто на Пламен Юруков – Пламен Радонов, който се ползва с влияние във Велико Търново, чрез което успя да застави седемте местни организации от региона да бойкотират вътрешнопартийните избори за водачи на листи пред две седмици, от което загуби самият Радонов, тъй като събра само 4 гласа в своя полза. Според новото ръководство на СДС, а и според вестникарските архиви от години наред, Радонов е довереното лице на бившия главен секретар на партията от времето на кабинета „Костов” и днешен депутат от ДПС Христо Бисеров, който изпълнява поръчката на Ахмед Доган за овладяване или ликвидиране на СДС преди парламентарните избори.
Другият приближен на ДПС депутат на Янев е Марио Тагарински. Връзката му с партията на Доган е опосредствана.

В СДС Тагарински обаче има твърде печална биография на политически турист.

След управленския мандат на СДС, по време на който той беше министър в кабинета на Иван Костов, Тагарински напусна партията си и стана член на Демократическата партия, чрез която влезе като депутат в 40 Народно събрание в коалицията ОДС. СДС обаче изгони от ОДС тримата представители на Александър Праматарски още на първата година от мандата им, когато лидер на светлосините беше Петър Стоянов. Впоследствие само за 3 години Тагарински успя да напусне ДП, да се върне отново в СДС и да се опита да се кандидатира за негов лидер след промяната на устава, заради което в партията бяха въведени условия да си бил член на СДС поне през последните 6 месеца, за да имаш право да се бориш за председателското място. В крайна сметка Тагарински напусна парламентарната група на светлосините, в която се бе върнал само преди месеци, за да отиде в групата на Янев, а преди два дни беше изключен от СДС.
Иван Колчаков е друга неприятна страница от демонстрациите на недоволните кариеристи в СДС, които намразват партията веднага щом изгубят шансове да заемат високи постове.

Колчаков е по-известен сред седесарите като част от „групата на цветарките”, както наричат в СДС подмазвачите на всеки нов лидер,

които в тази партия определено не липсват. Колчаков направи политическа кариера единствено и само благодарение на подкрепата на СДС, преминавайки от областен управител и кмет на Пазарджик и стигайки до депутат в 40 Народно събрание. През последните две години той обаче имаше твърде странни визии за развитието на партията си като част от проекта ГЕРБ или като коалиционен партньор на „Атака”. В крайна сметка се оказа, че Колчаков е за проекта на Яне Янев, каквото и да значи това. „В момента единствено ме интересува новият десен проект на България, който се нарича България на гражданите и регионите и се представлява от партията „Ред, законност и справедливост” и съм зам.-председател на парламентарната група. Трагичната деструкция я оставяме на нереализираните политици, ние се занимаваме с конструктивни неща и с проблемите и интересите на обществото като цяло”, заяви Колчаков в деня на изключването си със същия патос, с който заявяваше, че като „реаниматор ще реанимира СДС”, когато беше главен секретар на партията.
Четвъртият отцепник от СДС Димитър Димиторв е толкова безвестен и безславен, че не си заслужава вниманието. Може би с изключение на това, че колегите му по неизвестни причини го наричат „мутра”, вероятно визирайки физиката му и други отличителни белези на тази категория. Пак според тях това са татуировките му, но твърденията им не са доказани.
Яне Янев очевидно съзнава трудността да убеждава обществото, че тези хора са лицето на демокрацията и на преориентиралите се по правилния път седесари. Още повече, че самият той нееднократно е заявявал, че в неговите листи няма да влязат личности, участвали до този момент в управлението на всички порочни, според Янев власти, включително и на десницата.
Водачът на евролистата на Янев - Димитър Абаджиев, обаче е крещящо отрицание на твърденията му.

Нареченият от проф. Драгомир Драганов „миткало” Абаджиев е известен с бързите си движения между различни партии в зависимост от конюнктурата.

Той стана депутат по време на мандата на ОДС и правителството на Иван Костов. Впоследствие – в 39 Народно събрание, за малко не се присъедини към „Новото време”, когато депутатите на Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски се отцепиха от царистите. В деня на обособяването на въпросното „Ново време” двамата лидери дълго чакаха на трибунката в парламента излезлия току-що от стаята им с обещанието да се присъедини към тях Абаджиев. Той обаче тъй и не се появи, а застана до Иван Костов, когато екслидерът на СДС създаде своята партия Демократи за силна България (ДСБ) и пое ръководството на фондация „Демокрация” като негова дясна ръка, а след това бе изпратен и като евронаблюдател на ДСБ през 2006 г.
Внезапно обаче Бойко Борисов предложи на десницата да издигне Димитър Абаджиев за президент през 2006 г., но идеята му беше посрещната с присмех. За сметка на това Абаджиев напусна ДСБ и се присъедини към гражданското сдружение на Мария Капон „Европейски народен път”, с което започна да работи за ГЕРБ и Борисов по време първите европейски избори у нас през 2007 г., вкарали от тяхната квота в Европейския парламент бившия говорител на СДС Николай Младенов. Впоследствие Капон и Абаджиев се скараха и разделиха заради Борисов. Абаджиев запази лоялност към столичния кмет, основа своя „Европейски демократичен институт” и потъна в летаргия. Докато най-изненадващо през късната есен на 2008 г. не застана до Яне Янев и обяви, че създават сдружение „България на гражданите и регионите”. Тогава

Янев обяви под сурдинка, че Абаджиев му трябва заради европейската легитимация, която той наистина му осигури чрез британските консерватори,

с които бе завързал контакти като евронаблюдател. 
„Назначените лидери на Старата десница в България изпълни „успешно” вменената й задача – да легитимира порочния преход и спечелилите от него – назначени сини, червени и жълти олигарси, обръчите на ДПС от партийно лоялни фирми и всевластната политико-икономическа мафия, която безнаказано продължава да източва от държавата. Сегашното СДС за последните осем години предостави всички власти на „червения цар” и старите комунистически фамилии. Говореше с антикомунистическа реторика, но вярно служеше на БСП. Антикомунистическа реторика, с която говореше, бе просто фасадата, зад която на практика  вярно служеше на БСП”, твърди Янев в декларацията си.
Самият Янев обаче си заслужи точно такива обвинения, след като внесе предложението за промяна на изборната бариера за коалиции от 4 на 8%. Идеята бе подхвърлена за пръв път от хора на ДПС и потвърдена от премиерът Сергей Станишев след като той посети Ахмед Доган в централата на партията му по случай рождения му ден. Тя предизвика буря от тълкувания и негодувание, които се свеждаха до твърдението, че управляващите се стремят да постигнат служебна победа на изборите. Идеята срещна острия отпор дори на президента Георги Първанов, защото удряше директно по набедената за негова коалиция „Напред”.

Премиерът Станишев заяви публично, че тази игра не е тяхна, хвърляйки топката на градината на ДПС,

а негови съпартийци обясниха, че приемането на по-високия изборен праг е част от „компромиса”, срещу който ДПС се преглътне мажоритарния вот, искан също от президента. Впоследствие държавният глава наложи вето, мнозинството го отхвърли, но СДС и ДСБ, които вече бяха създали Синята коалиция, останаха твърдо на позициите си, че ще се явят на двата вота под тази форма, още повече, че социолозите им даваха шанс след обединението им.
Неотстъпчивостта на коалираните десни даде нов тласък на акциите на вече изключените Юруков и Радонов, които продължават да твърдят, че те са легитимното ръководство на партията, а не Мартин Димитров и новоизбраният Национален съвет. Опитите им да отговорят на политическия отпор на СДС с юридически хватки поставя поредица от въпросителни пред възможността на Синята коалиция да се регистрира за участие в изборите в състава, в който подписва споразуменията си засега между четири партии – СДС, ДСБ, Обединени земеделци и БСДП. Според хората от „Раковски” 134, които дори вече са подсилили охраната на вратите на централата си, очаквайки всевъзможни набези от страна на Юруков и Радонов след фалшификацията на печата, мнимата подписка, направена от ДПС, и изтеглените 50 000 лв. от сметките на партията, това е и причината в битката срещу десницата отново да бъде задействан Янев с неговия призив към седесарите да се влеят в редиците му.
Тук обаче разнобоят на заинтересованите да вредят на СДС страни е непреодолим, тъй като

Янев бе изгонен от ОДС именно от Пламен Юруков заради недоказани подозрения за купуване на гласове по време на частичните местни избори

в няколко града в страната, където той вкара свои съветници. Това беше причината за яростната атака на лидера на РЗС срещу Юруков, която го компрометира като усвояващ средства по програма САПАРД, а впоследствие и като обвързан със съвременните тайни служби агент Сотир. Тежките обвинения, а може би и други фактори принудиха Юруков, заради които политологът Румяна Коларова го нарича „прекалено зависим човек”, да се откаже от кандидатирането от лидерския пост в СДС по новия устав, който самият той наложи на партията. След като вотът обаче не беше спечелен от другото протеже на Христо Бисеров, а и на експрезидента Петър Стоянов – Румен Христов, кръгът на човека на Доган подхвана люта юридическа битка срещу новоизбраният лидер Мартин Димитров заради обединението му с ДСБ и най-вече заради присъствието на Иван Костов в него, довела до днешната патова ситуация за седесарите и новото им ръководство.
В нея Яне Янев както винаги играе дублираща роля, свирейки на популистки акорди. „Продължаващата агония в СДС през последните седмици и месеци, вече няма никакво значение за обществото и за политическия процес в България. Тези хора, които в момента се опитват да правят подялбата на СДС, са амбулантни търговци на активите на една фалирала фирма. Те изпълняват функцията на ликвидационен съвет, тъй като от СДС е останала само призрачната сграда на ул. „Г. С. Раковски” 134 и жаждата за власт на внедрените от ДПС и БСП политически марионетки. Убийците на синята кауза ще бъдат наказани от  историята, заради предателството си към почтените дясномислещи хора. След „духа” си отива и „тялото” на синята идея, за да остане само неистовият стремеж за оцеляване на псевдоопозицията в България”, обяснява Янев в декларацията си, пропускайки да отбележи, че

само до преди месец – малко преди да създаде парламентарната си група, водеше усилени разговори именно с Иван Костов за влизане в коалицията около СДС и ДСБ.

Когато я създаде обаче той заяви на учредителите й, че ще работят срещу Костов и в полза на Бойко Борисов. Но социолозите веднага отчетоха, че Янев краде именно от неговите избиратели, както и от тези на „Атака”.  Макар да заяви, че „с Костов сме се разбрали”, неформалният лидер на ГЕРБ засега се държи на дистанция от драмата в дясно, сякаш не го засяга, макар да тя да удря точно по категоричните му заявки, че се бори за дясно управление. Борисов направи някакво усукано изявление за събитията в десницата, което не е характерно нито за резкия му нрав, нито за директния му изказ, нито за каузата, която постоянно заявява, че ще отстоява.  
За сметка на това СДС отговори на Яне Янев така, както винаги се е отнасял към него – с презрение. „Във връзка с днешната декларация на РЗС, ръководството на СДС заявява:

Яне Янев е политически проект и изпълнител на поръчки на Доган и Станишев.

От името на СДС бихме му дали един съвет: не се прави нова партия със стари, подставени лица. В „партийния аутлет” на Яне Янев всичко е втора употреба. СДС се извинява на избирателите, че вкара в българския парламент аграрния консерватор Яне Янев. В бъдеще няма да допускаме  такива грешки”, казват седесарите в декларация, която звучи също като във вица за Маркс след като видял сътвореното от Ленин: „Пролетарий от всички страни, извинявайте!”
Янев подписа коалиционно споразумение за явяване на парламентарните избори през 2005 г. с лидера на СДС Надежда Михайлова вследствие на силен натиск върху нея да се обедини с други десни партии преди вота, оказван от все още авторитетния в партията експрезидент Петър Стоянов и обкръжението му. В коалицията ОДС влязоха шест формации – освен СДС, „Гергьовден”, ДП, БЗНС на Георги Пинчев, Народен съюз БЗНС на Яне Янев и ромската организация ДРОМ, която няма депутати. Михайлова направи опит да се коалира с БЗНС-Народен съюз на Анастасия Мозер, но противниците в партията й попречиха.
Михайлова се кълнеше, че прави коалиция, с която СДС ще влезе във властта, разчитайки, че НДСВ ще реализират мандата си с ОДС. НДСВ обаче се отказа от мандата и го върна в полза на ДСП, а след това влезе в тройната коалиция на сегашните управляващи. Впоследствие Стоянов обвини Михайлова, че е направила лоша коалиция, а тя отвърна, че е направила „единствената възможна коалиция”. Четири години след създаването му ОДС не съществува – ДП и Янев бяха изгонени, „Гергьовден” отиде в коалиция „Напред”, а лишеният от партията си Пинчев се присъедини към Янев. За сметка на това човекът на Анастасия Мозер и министър на земеделието в кабинета на Костов Венцислав Върбанов се вля в парламентарната група на СДС, а при подписването на споразумението за вливане на Обединени земеделци на Мозер в Синята коалиция Мартин Димитров заяви, че „десницата придобива автентичния си вид”.
В нея РЗС очевидно не фигурира. Засега мостовете между партията на Яне Янев и десницата изглеждат изгорени. Макар в политиката да важи златното правило: „never see never”.