ВИЧЕНЦО ДИПАОЛО - ДИСКРЕТНИЯТ ПАРЛАМЕНТЬОР НА ЕНП

Той е много богат, един от най-елегантните делови мъже, винаги носи тъмни очила, а зад тях крие прекрасни светли очи. Трудно е да се определи възрастта му, но видимо е на около 55-60 години. Биографични справки за него няма никъде. Непрекъснато обикаля Европа и се появява там, където предстоят съдбовни избори с трудни коалиции и още по-трудни перспективи за стабилно управление. Нееднократно е идвал и в България. И нееднократно се е ангажирал с политически партии и конфигурации в десния сектор. Свързват го с Европейската народна партия (ЕНП). А преди ден плъзна мълвата, че се е заел с подготовката на общо правителство между БСП и ГЕРБ след предстоящите парламентарни избори.
Това е италианецът Виченцо Дипаоло –

един от сивите кардинали на ЕНП,

които рядко застават във фокуса на камерите и никога пред микрофоните, но без които почти не се реализират процеси в дясното политическо пространство особено в страните от бившия Източен блок. В евродесницата Дипаоло отговаря за Балканския регион. Но не само. Взема активно участие в развоя на събитията по време на т.нар. „Оранжева революция” в Украйна през 2004 г. На последните избори в Румъния посредничи за съставянето на правителството между левицата и десницата и е основния двигател за преминаването на румънската Демократическа партия от Партията на европейските социалисти (ПЕС) в ЕНП. Неговата роля е на парламентьор в кризисни ситуации и между скарани партии, а целта на намесата му е да предотвратява трусове в политическата система на държавите от региона, за който отговаря.
Наричат Виченцо Дипаоло „момчето на Антонио Лопес” – генералният секретар на ЕНП.  Той е негов доверен човек и изпълнител на мисии, свързани с силното влияние на ЕНП в Европа. Италианецът е съдружник на Берлускони в негови фирми. Той е посредник и на срещите на повечето политици с днешния премиер на Ботуша. През 2007 г. Дипаоло организира и срещата на лидера на Бойко Борисов и евродепутата му от ЕНП Николай Младенов с Берлускони, когато двамата българи са на гости на конгреса на италианските християндемократи от партията UDC. Той е и

основното действащо лице

при организирането на срещите между българските десни партии и лидерите на евродесницата по време на конгреса на ЕНП в Рим през 2007 г.
С българската десница Виченцо Дипаоло установява контакти през първата година, когато България изпраща евронаблюдатели в Брюксел – 2005-а. Той е и един от на ревностните застъпници на екстреното приемане на новосъздадената партия на Иван Костов Демократи за силна България (ДСБ) в ЕНП по време на конгреса на евродесницата в Истамбул през 2006 г. Впоследствие обаче отношенията между Костов и Дипаоло се изострят до степен, че по време на последната предизборна президентска кампания лидерът на ДСБ отказа да се види с него и поиска молбата за срещата им да бъде отправена писмено. Твърди се, че италианецът е настоявал десницата у нас да издигне кандидатурата на Бойко Борисов за президент. Тогава обаче изборът на ДСБ падна върху конституционния съдия Неделчо Беронов, зад когото застана и СДС. Беронов се класира едва трети на вота.
Виченцо Дипаоло се появи отново у нас по време на представянето на евродепутатите на ГЕРБ, в чиято листа влизаха и представители на гражданското сдружение Европейски демократичен път, земеделците на Анастасия Мозер и ВМРО. Както беше обявено по това време, общата им предизборна битка стъпва на стратегията за два стълба – ГЕРБ и други десни партии, които да изолират влиянието на старата десница, събираща негативите на собствените си избиратели. ГЕРБ вкара 5-ма депутати в Европарламента, които веднага се вляха в редиците на ЕНП. Впоследствие партията на столичния кмет беше приета в евродесницата също по бързата процедура през февруари 2008 г. Месец по-късно Антонио Лопес заяви, че всички надежди на ЕНП в България са съсредоточени в ГЕРБ и че е убеден, че Бойко Борисов е бъдещият премиер на България.
Оттогава Виченцо Дипаоло е прекратил всичките си контакти с представителите на старата десница. Спадащото влияние на ГЕРБ очевидно не му дава особено основание да разчита и на

стратегията си за двата стълба

в десния политически сектор, защото той остава раздробен. В условията на световна икономическа криза, за която е обвиняван либералния икономически модел, и в ситуацията на набираща скорост предизборна борба за нов Европарламент, европейската десница очевидно полага огромни усилия, за да задържи влиянието си във властта в страните-членки, а там където десните са извън управлението, да получат представителство. От тази гледна точка совалките на италианския парламентьор на ЕНП между БСП и ГЕРБ не само са възможни, но и напълно реални. Не случайно евродепутатът на социалистите у нас Кристиян Вигенин потвърди, че Виченцо Дипаоло сондира такива възможности със столетницата.
Паралелно обаче Дипаоло не се е отказал окончателно от опитите да помогне за създаването на чисто десен кабинет в България след парламентарните избори. Усилията му са насочени към новия политически субект – коалиция „Напред”, която донякъде повтаря конфигурацията около ГЕРБ по време на евровота през 2007 г. Там са и ВМРО, и легитимната част от БЗНС, която е правоприемник на членството на бившата земеделска партия на Анастасия Мозер. Липсва гражданската структура на Мария Капон, която междувременно стана партия с абревиатурата ЕНП. Има и нов елемент – бившият партньор на ВМРО от парламентарните избори през 2001 г. – „Гергьовден”. В дясното пространство витае неопределената в коалиционен план нова формация, създадена от отцепилия се от Капон Димитър Абаджиев и изключеният от ОДС Яне Янев. Абаджиев също поддържа близки отношения с Виченцо Дипаоло още от времето, когато беше евронаблюдател от ДСБ.
Тъй че схемата на структурирането на десния политически сектор преди изборите не е приключил. Сигурно е едно – че ЕНП и нейните парламентьори ще заложат на печелившата карта у нас, защото тя е печеливша за тях и в Брюксел.