ПРЕЗИДЕНТЪТ СЕ КАНИ ДА НАСРОЧИ НАЦИОНАЛНИТЕ ИЗБОРИ ЗА 5 ЮЛИ

Изборите за 41 Народно събрание ще бъдат насрочени за 5 юли. Това е първата възможна дата за провеждането на вота за национален парламент след изтичането на мандата на сегашния на 25 юни. Президентът Георги Първанов ще обяви датата на парламентарните избори веднага след Великден и може би още през първия работен ден след празниците – 22 април, когато депутатите ще гласуват ветото, което държавния глава наложи върху изборния закон. Това научи Bulgaria News от президентството.

Президентът Първанов е привърженик на по-ранното провеждане на изборите, а не за отлагането им в по-горещите летни месеци.

Това беше и причината да реагира светкавично на приетите промени в изборното законодателство за вдигане на изборната бариера за коалиции от 4 на 8%. Още преди да започне обсъждането им в парламента, държавният глава предупреди на 2 април в изявление пред медиите, че ако ДПС изпълни заканите си, които до този момент се разнасяха само като слухове, за повишаване на изборния праг за политическите обединения и внесе такова предложение, а депутатите го приемат, той ще наложи вето върху закона.
Пак тогава Първанов настоя за въвеждане на мажоритарен елемент в предстоящите избори и заплаши, че ако Народното събрание не се съобрази с мнението му, ще инициира провеждането на референдум. За да изпълнят желанието на президента, на което най-яростни противници бяха хората на Ахмед Доган, социалистите спазариха вместо за исканите 58 мажоритарни кандидати, за 31 едномандатни избирателни района с право на кандидатите в тях да бъдат и водачи на партийни листи срещу подкрепа на исканото от ДПС вдигане на изборната бариера за коалиции.
За всеобща почуда предложението за повишаване на изборния праг внесе опозиционния депутат Яне Янев, макар и в още по-драконовски вариант – 8-те процента да са за коалиция от две партии, а за всяка следваща да се изисква по още 1% отгоре. Гласуването на предложението във временната парламентарна комисия по изборното законодателство премина през сложни процедурни перипетии, в които ту беше прието, ту отхвърлено, ту отново прието. В крайна сметка

от ДПС взеха мерки срещу престараването на Янев и при гласуването пленарната зала застопори прага на 8%.

Това стана късно вечерта на 14 април. Още на другия ден сутринта Първанов наложи вето на закона. Мотивите му бяха, че високата бариера нарушава плурализма на политическия живот и противоречи на духа на конституцията.
Още същия ден – на 15 април следобед, временната парламентарна комисия по изборното законодателство свика спешно заседание да обсъди президентското вето и го отхвърли. В подкрепа на ветото гласуваха само трима депутати от опозицията. Още същата вечер председателят на червената парламентарна група Ангел Найденов заяви пред Bulgaria News, че президентското вето ще се гледа в пленарна зала веднага след Великденските празници – на извънредно заседание на Народното събрание на 22 април. Според предварителните сондажи ветото на държавния глава ще бъде отхвърлено.
Междувременно Първанов разясни допълнително мотивите си срещу вдигането на предизборната бариера за коалиции след тържественото заседание на Народното събрание по случай 130-годишнината от Учредителното събрание и Търновската конституция. В кулоарите на парламента

президентът заяви, предизборните коалиции са по-добри от следизборните. Той прогнозира, че България още дълго ще се управлява от коалиции.

"Но много по-добре е коалициите да бъдат предизборни, защото това са коалиции на принципите, на сходството в идеите. Докато, както се вижда, онова, което се прави след изборите, обикновено се свързва с компромиси в името на управлението", разви тезата си Първанов. И допълни, че вдигането на бариерата в последния момент със сигурност ще създаде проблем на редица политически партии и готвените от тях предизборни коалиции. Но застана твърдо на позицията, че е по-добре у хората да се възпитава висока коалиционна култура.
Президентът не се изказа ласкаво и за начина, по който ще се въвежда мажоритарния вот. „Промяната е далеч от онова, което си представям, че означава мажоритарност”, заяви той, но обясни, че е наложил вето и върху тази поправка, тъй като я възприема като „поне някаква промята, макари с един минимален много компромисен вариант”. Първанов заяви, че ако парламентът не се съобрази с препоръките му да не се повишава изборния праг за коалиции и отхвърли ветото му, не му остава нищо друго, освен да спази конституцията и да подпише закона. Това вероятно ще стане още на 22 април, когато депутатите ще заседават по президентското вето, след което държавния глава ще подпише веднага закона и ще насрочи изборите за национален парламент за 5 юли, както предполагат в институцията.
В същото време сред депутатите се заговори, че

хора от президентската администрация сондират с един от вносителите на предложението за вдигането на изборния праг за коалиции на 8% - Яне Янев, дали няма да се откаже от идеята си и да го оттегли,

а в замяна да получи право да вкара представители на партията си в ЦИК и в районните и в секционните комисии. Янев се сдоби с това право на 10 април, когато обяви създаването на парламентарната си група заедно с отцепниците от СДС и заяви, че прави това най-вече, за да има свои представители в секционните комисии и да следи изкъсо изборния процес. Според закона в комисиите по изборите право на свои представители имат партии, които са участвали в предишните избори и имат парламентарни групи.
Янев се опитваше да създаде свое депутатско формирование още в края на март,но не можеше да събере необходимите 10 души, тъй като хората от СДС, които му бяха обещали да напуснат партията си и да се присъединят към него, се колебаха дълго. А президентът обяви изборите на Европейски парламент и назначи ЦИК на 2 април. Янев не получи право на представителство в изборните комисии на никакво ниво за евровота, тъй като по това време групата му не съществуваше. Въпреки това той официално призова държавния глава да допусне негови представители поне в секционните комисии, но не получи никакъв отговор от „Дондуков” 2. Макар Първанов да обяви, че ЦИК ще бъде една и за двата вота, сега от администрацията му споменаха, че

за вота за национален парламент вероятно ще бъде назначена друга ЦИК,

в която партията на Янев вече ще има представители, както и в районните и секционните избирателни комисии. „Имаме добри експерти и юристи, които ще предложим за ЦИК”, заяви водачът на листата за евродепутати на Янев – Димитър Абаджиев, пред Brlgaria News, но отказа да спомене имената им.
Хората на Първанов обаче категорично отхвърлиха твърденията, че се спазаряват с нашумелия напоследък депутат да оттегли предложението си за вдигането на изборния праг за коалиции. „Никога не бихме паднали на такова ниво”, категорични са те. Хората на президента продължават да недоумяват защо се въвеждат тези неприемливи промени с вдигането на изборната бариера на 8%, което според преценката им ще се върне като бумеранг върху главите на инициаторите им. „В цяла Европа изборният праг варира между 2,5 и 5%. 10% изборна бариера има само в Турция”, проверили са експертите на Първанов. Според някои депутати не е изключено по време на гледането на президентското вето изборната бариера за коалиции все пак да бъде свалена, но не на досегашните 4%, а на 6%. От управляващото мнозинство твърдят, че това са „блянове на опозицията”.