5 ФАКТА И 9 ЛЪЖИ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СТРАСТИ В СТРАСТНАТА СЕДМИЦА

Страстната седмица разголи крайно неприятни страсти на безсилие на всички политически нива. Макар на пръв поглед най-ниските страсти да кипят в десницата, не по-възвишени са страстите и сред управляващото мнозинство. През последните няколко дни паднаха почти всички маски на възвишените намерения, облечени в помпозни думи и формулировки за пред хората, зад които се разкриха елементарни, понякога грозни и дори откровено просташки бакалски сметки.
Тъй като пороят от разнопосочно говорене и неконтролируеми действия ни залива отвсякъде, редно е да подредим парчетата от мозайката, за да видим каква всъщност е цялостната картина. Сиреч да видим получава ли се някакъв образ или всичко все още е в насипно състояние, което допълнително замъглява бъдещето на страната преди и след предстоящите избори. Защото причината за страстната треска на политическия терен са именно изборите и неясното бъдеще не само на днешните управляващи, но и на сегашната опозиция. Ето какви факти натрупаха по този повод политиците, които обаче задължително се нуждаят от допълнително тълкувание.

ФАКТ №1:

След 20 г. на строго спазвани правила за избор на Народно събрание, промениха коренно изборното законодателство в България. Под предлог, че хората искат да избират личности, а не партии, въведоха мажоритарен вот за 31 бъдещи депутати. А под предлог, че не е справедливо от една партия да се изисква изборна бариера колкото за една коалиция, вдигнаха изборния праг от 4 на 8% за предизборните обединения от политически сили.

ЛЪЖА №1:

Въпреки че от близо 2 години се говори за необходимостта от промени в изборното законодателство, това бе направено само месец преди насрочените вече избори за евродепутати на 7 юни. Причината за забавянето е, че нагласите на избирателите са крайно неясни и не излъчват категоричен победител нито на вота за Европейски парламент, нито на националния вот. БСП е амбицирана да повтори мандата си в управлението и да се отблагодари на ДПС за коректното партньорство през последните 4 г., но не може да постигне това без НДСВ. Партията на Симеон Сакскобургготски обаче се разграничава от двамата си партньора и не иска да предприеме спасителния ход за предизборно коалиране с ДПС.
В опозицията се случи невъзможното – СДС и ДСБ се обединиха и социолозите веднага им отредиха минимум 7%, които преизчислени могат да надхвърлят 10%. А бройката техни депутати ще бъде достатъчна за формирането на мнозинство и правителство заедно с водещата партия ГЕРБ. Тези процеси обаче се избистриха през последните десетина дни. Ако досегашните правила за избори се запазеха същите, шансовете на БСП да остане във властта се минимализират. Затова промените в изборното законодателство се правят сега и се нагласят така, че, първо, да бъде елиминирана възможността ГЕРБ да направи мнозинство и кабинет с други политически сили, освен с БСП. И, второ, да се даде рамо на ДПС да запази ролята си на рефер в мача по излъчването на следващото управление на страната и да се включи в него.

ЛЪЖА №2:

Мажоритарният вот е фиктивен. Т.нар. личности, които ще се борят за доверието на избирателите с личните си качества, ще бъдат издигнати от партии и ще имат правото да оглавяват и съответните партийни листи. Така политическите сили, вкарали най-много депутати в 41 Народно събрание просто ще се сдобият с допълнителен ресурс от гласове, ако те не им достигат за съставянето на правителство. Всъщност, мажоритарен избор няма, защото отсега може да се каже, че на места, където дадена партия е силна, ще спечели и нейният мажоритарен кандидат. В случая е ясно, че качествата му нямат никакво значение.

ЛЪЖА №3:

С 8-процентната бариера не се възстановява справедливостта в състезанието между самостоятелните партии и групите от партии, а просто се слага непреодолим според управляващите праг за сегашните коалиции от десни и центристки партии. Ако наистина ставаше дума за справедливост, щеше да се приеме и аритметичната прогресия от 1% за всяка следваща партия след първите две. Това обаче би ударило БСП, която днес и до парламентарните избори ще подпише мнимо коалиционно споразумение с 10-15 партии, които на практика са нейни сателити. Но в такъв случай ще трябва да спечели минимум 18-20% на изборите, а социолозите засега не й предричат такъв успех. Затова ДПС, чиято идея е вдигането на изборния праг за коалиции, коригира внесеното предложение и застопори бариерата за тях на 8%.

ФАКТ №2:

БСП, ДПС и НДСВ направиха заявка за следващ управленски мандат. Обясниха това с аргумента, че в условията на световна икономическа криза страната се нуждае от стабилно и опитно управление. Заявиха, че не се страхуват от извънпарламентарната опозиция, защото ГЕРБ няма експертен и кадрови капацитет да се справи с проблемите. Изразиха топли чувства към старата опозиция в лицето на СДС и ДСБ и пожелаха тя да се стабилизира, та държавата да застане стабилно на два крака както е в цивилизованите европейски държави. Разграничиха се категорично от антиевропейската партия „Атака”.

ЛЪЖА №4:

Трите партии от управляващото мнозинство изтръпват от ужас, че ГЕРБ ще им отнеме правото да съставят кабинет. И не защото партията на Бойко Борисов има капацитет да управлява, а защото хората изобщо не се интересуват от това, а просто са си намерили нов месия и традиционно ще гласуват, ако не заради неговите недоказани качества, то против явните недостатъци на сегашната власт. Предизвикателствата, които БСП непрекъснато и шумно отправя към Борисов чрез прословутите дебати за икономическите програми на двете партии по БНТ и чрез създаването на Кризисния щаб за столичния боклук и среднощните екшъни, които се разиграват по този повод, са признак за паническото поведение на социалистите преди приближаващите избори. Тактиката е очевидно погрешна, защото Борисов има много други неща, с които да бъде дискредитиран, но те са решили да бият по управленческата му немощ. Това може би е коректно спрямо смисъла на парламентарните избори, но е слабо като въздействие за хората, защото досега Борисов не е държал механизмите на държавата, с които им бърка в джоба, за разлика от БСП, която прави това вече 4 години.

ЛЪЖА №5:

БСП не желае възраждането на старата десница или поне не иска това да се случи, докато ГЕРБ все още е на върха на общественото доверие. Иначе нямаше да заложи прага от 8% чрез доскорошния техен представител Яне Янев и нямаше да провокира серията от вътрешнопартийни скандали в СДС, които да дискредитират обединението с ДСБ чрез подставеното лице на ДПС Пламен Юруков, за чието бъдеще в публичното пространство положително се е изказал само един човек – членът на ВС на БСП Цвятко Цветков. Смъртта на старата десница е изгодна в еднаква степен и на социалистите, и на Ахмед Доган, защото само нейното отсъствие им разчиства пътя към следващото участие във властта.

ЛЪЖА №6:

Най-сетне стана безпощадно ясно чие творение е „Атака” и каква беше целта на нейното създаване. Единствената опозиционна партия, подкрепила промените в изборното законодателство, е политическата сила на Волен Сидеров. Тя изненадващо се завърна в парламента, който напусна преди толкова месеци, че вече не помним кога, тъй като и присъствието й там не беше особено забележително, извън педофилските скандали, и гласува за идеите на управляващите.

ФАКТ №3:

СДС се разцепва и раздира от скандали заради обединението си с ДСБ и най-вече заради лидера им Иван Костов. В партията на светлосините бушуват урагани, предизвиквани от модернизаторите й в лицето на бившия лидер Пламен Юруков.

ЛЪЖА № 7:

Срещу обединението на СДС и ДСБ се борят хора, които бяха изгонени от правителството на Иван Костов заради корупция, каквито са наставниците на Юруков Пламен Радонов и Христо Бисеров. Битката не идва от средите на седесарите, а от ДПС, тъй като враждата на Костов и Доган е непреодолима и се е превърнала във фикс-идея и за двямата. Чрез Юруков и чрез други кръгове в СДС партията се опитват да овладеят изхвърлени от Костов по същите причини задкулисни и крайно дискредитирани играчи като братята Любомир и Юлий Павлови, Марио Тагарински, също обвързан индиректно с ДПС, Петър Стоянов, на когото принадлежи фразата „По-добре СДС да го няма, отколкото пак да се събере с Костов” и прочее вече неприемливи за хората бивши лица на десницата. Толкова неприемлив за част от тях е и Иван Костов. Само че зад него стоят около 80 000 избиратели, които не биха гласували за никой друг, и това го прави непреодолим фактор за процесите в старата десница. Тъй че опитите за елиминирането му с днешна дата могат да се окажат фатални за крайните резултати на десните партии. Защото колкото и да е мразен Костов, братя Павлови и Тагарински едва ли са по-обичани от него. Да не говорим за Бисеров, Радонов и производното им Юруков, който сега издига идеята за създаването на кризисен щаб в СДС, за да реализира пресечените с избирането на Мартин Димитров замисли на групичката им. Така че битката не е за спасението на СДС и десницата, а за нейното отстраняване от политическата сцена още преди изборите.

ФАКТ №4:

На политическия терен се появи нов феномен в лицето на Яне Янев, който се бори срещу корупцията, срещу тройната коалиция и за тържеството на десните идеи, облечени в английския консерватизъм.

ЛЪЖА №8:

Известният предимно със скандалните си околополитически прояви Яне Янев не се бори срещу корупцията, а за оневиняването на обвинените в публичното пространство в корупция. От многобройните папки, които разнася между ДАНС, прокуратурата и съда, досега са излезли две оправдателни присъди – за собственика на Пловдивския панаир Георги Гергов и за рекламния бос и консултант на множество телевизии у нас Красимир Гергов. При последния партията му дори получи право да има седмично предаване преди изборите. Янев не е дясно ориентиран борец срещу тройната коалиция, защото изпълни поръчката на ДПС и внесе удобната за тях поправка за вдигане на предизборния праг за коалиции на 8%, която работи срещу десницата. В различни моменти Янев обслужва различни интереси на различни групи и партии. Това е единствения начин да бъде значим. Както отчитат социолозите, партията му РЗС е призвана да обере маргинален вот, който би засили влиянието на „Атака” и ГЕРБ и би затруднил създаването на следващото правителство от БСП и ДПС. Колкото до пристрастието на английските консерватори към Янев и партията му, трябва да си припомним, че когато западняците проявяват глупост, тя е неописуема. Виж позициите им при появата на Хитлер и преди избухването на Втората световна война и няма нужда от други доказателства.

ФАКТ №5:

Президентът Георги Първанов защитава обществения интерес като иска мажоритарно избрани депутати и заплашва, че ще върне закона за изборите, ако бариерата за коалиции се повиши от валидните до този момент 4%.

ЛЪЖА №9:

Президентът Първанов е в изолация в БСП и трудно ще прокара свое лоби в листите на партията. Мажоритарните кандидати могат да изиграят тази роля, още повече, че ако БСП иска да ги изолира в парламента, това няма да е никакъв проблем, тъй като те няма да са част от групата им и да създават скандали или разцепления както направи Николай Камов. А бариерата от 4% е нужна на президента заради коалиция „Напред”, създадена под неговото наставление, както разкри и въпросния Камов, която ще трябва да положи доста усилия, за да преодолее дори и този нисък праг. А връщането на закона е най-удобния повод изборите да се отложат за още по-горещите летни месеци, още повече, че конституцията го позволява. Тази мечта е съкровена и за БСП, и за ДПС, чиито електорат би бил непоклатим и в Сахара, и на Северния полюс. Да му мисли десницата.
Сигурно има още видими и невидими лъжи, скрити зад привидно благородните политически страсти, които се вихрят в Страстната седмица, но човешкото съзнание има предел, до който може да ги възприема. Разумът на избирателите обаче е длъжен да отсее зърното от плявата, когато определя бъдещето си, пускайки бюлетини. Страстната седмица ще свърши, Иисус ще възкръсне, а след него – и политическите битки. Каквото и да се случи оттук нататък, това е базата данни, чрез които трябва да ги тълкуваме и разбираме.