МОМЕНТНА СНИМКА НА ПЪРВАТА ФАЗА ОТ БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ ЗА ОБЕДИНЕНИЕТО НА ДЕСНИЦАТА

Първата фаза от бойните действия за обединението на българската десница завърши с края на семинара за родните партиите, членуващи в Европейската народна партия, в Каденабия. Пълководците на контактуващи и враждуващи политически сили се срещнаха в резиденцията „Вила Ла Колина” на Фондация „Конрад Аденауер” край Лаго ди Комо по нейна покана след предварителните маньоври за обединения на десни партии, след емблематичното подписване на споразумението между СДС и ДСБ за създаването на предизборна коалиция и на прага и преди решителното настъпление към съставянето на общи листи в различни конфигурации. Тъй и преди, и след Каденабия е абсолютно ясно, че на вота за 41 Народно събрание няма да се яви единна десница и с днешна дата изобщо не е ясно какви парчета от разпокъсаното й тяло ще се озоват в следващия парламент, е наложително да се направи снимка на моментното състояние и положение на десните армии на старта на втората фаза от предизборната им подготовка.

Карта на бойните действия за дясно обединение преди парламентарните избори.( 

Засега на политическия терен се подвизават ясно определящи себе си като десни политически сили – ГЕРБ и коалицията между СДС и ДСБ.

Според споразумението, което подписаха, всяка от двете партии има квота за съставяне на общите листи, която е в съотношение 60 към 40 в полза на СДС. Двете политически сили имат право да предлагат включването и на други партньори в коалицията като техните кандидати ще заемат места от квотата на съответната партия в листите. Бъдещите партньори обаче могат да бъдат приети в обединението, само ако една от двете партии не е категорично против присъствието й, или, казано по-просто, ако не наложи вето върху участието в коалицията на СДС и ДСБ. Точно този деликатен момент създаде нови вектори на движения, отстъпления и атаки от страна на по-малките десни партии, които очакват развоя на отношенията между светло и тъмносините, за да предприемат обходни маневри за генералния поход към следващия парламент.

Между СДС и ДСБ има две демаркационни линии, пред които всяка от двете партии е забучила табелата „NO PASARAN!.

За СДС това е участието на представители на Българска нова демокрация в общите им листи с ДСБ. За ДСБ непреодолимото препятствие се нарича „Новото време”. Горе-долу в същата позиция, макар и с по-ниска степен на непоносимост се намират и още две малки политически сили – Единна народна партия (ЕНП) на Мария Капон за ДСБ и „Ред, законност и справедливост (РЗС) на Яне Янев за СДС. Причините са известни. Преди време Мария Капон работеше усърдно за приемането на ГЕРБ в Европейската народна партия и установи първоначалните топли контакти между Бойко Борисов и лидерите й заедно с напусналия ДСБ Димитър Абаджиев. А след като се раздели с него, завърза тесни контакти и с другите трима напуснали костовисти  – бивши десни ръце на лидера Нено Димов и д-р Николай Михайлов, и Антонела Понева.  Яне Янев пък бе изгонен от парламентарната коалиция ОДС, с която влезе в 40-то Народно събрание, с гласовете на някои от сегашните фактори в СДС какъвто е главният секретар на партията Иван Сотиров. За сметка на това в изгнаническия си период в парламента скрепи тясна дружба с Иван Костов. 
Напоследък седесарите са приютили и още един неприемлив за ДСБ политик в лицето на Стефан Софиянски, който вероятно пълководства някакви жалки остатъци от разбитата му по трасето на депутатския му мандат партия Съюз на свободните демократи (ССД), а завръщането му сред бившите съпартийци сигурно залага на някакво съчувствие във вид на поне едно избираемо място за него в листите им. Преди месеци, вярно по времето на предишния лидер на СДС Пламен Юруков, светлосините поддържаха отношения и с партията на Евгени Бакърджиев, чиято непоносимост с Иван Костов не може да бъде преодоляна на никаква цена. От своя страна пък ДСБ е на път да се сговори за разширеното дясно обединение с Демократическата партия (ДП), която също бе изгонена от парламентарната група на ОДС, но без лидера й Александър Праматарски, което усложнява преговорите и на ниво ДСБ, и на ниво СДС. Просто, ако Праматарски не отстъпи мястото си на новия любимец на Костов от неговата партия – Мартин Заимов, ДСБ може да наложи вето върху включването на ДП в листите, вземайки само отделни нейни представители в лично качество, а СДС няма да се застъпи за нея.

В тила на тази фронтова разстановка спорадично се мярка образа на бившата партньорка в различни десни обединения по време на различни мандати и лидерка на различни остатъци от БЗНС Анастасия Мозер.

Тя беше в коалиционни отношения и с Праматарски в Народен съюз, и с Костов в ОДС, и със Софиянски в Български народен съюз (БНС) като с този ход провали идеята на Костов да повтори ОДС от 2001 г., изпреварвайки тогавашния лидер на СДС Надежда Михайлова. По едно време дори се съюзи с Георги Пинчев, който също е лидер на някакви земеделци, удържали по съдебен ред заветната абревиатура БЗНС и влезли с нея в коалицията ОДС в 40 Народно събрание, но това като че ли си остана само на медийно ниво. В момента Мозер предвожда разцепената преди 2 години БЗНС-Народен съюз, част от която остана при конкурента й Стефан Личев и вече се нарича Земеделски народен съюз (ЗНС). Което означава, че Мозер е била в коалиция и с него, тъй като ЗНС остана в БНС преди тя да го напусне. Но за сметка на това никога не е харесвала напълно партньора си от БНС Стефан Софиянски, макар двамата да се изнесоха почти едновременно от обединението, което създадоха през 2005 г. В момента Мозер е готова да пристане отново на Иван Костов и той като че ли няма нищо против, но СДС не изпада в особен възторг от тази перспектива, макар че вероятно би я преглътнал.
Това сложно позициониране на симпатии, антипатии, променливи приятелства и самовглъбени вражди сред десните лидери е причината за някои от тях да търсят спасителни маршрути за похода към следващия парламент. Още повече, че имат удобен плацдарм за пренасочване на скромните си взводове в лицето на новосъздадената коалиция „Напред”, която е нещо като Отечествен фронт на прелъстени и изоставени партии в сегашното Народно събрание като ВМРО и ЗНС (хартисали от коалицията БНД) и „Гергьовден” (изпаднал от коалицията ОДС) и нововъзникналата бизнес-партия ЛИДЕР, търсеща политическо оправдание и основание за съществуването си и набега си към властта.

Тайно разузнаване в тила на явните преговори в десницата около позициите на „НАПРЕД”

през миналата седмица вече направиха две спорни за коалицията между СДС и ДСБ партии – „Новото време” и БНД. Оказа се обаче, че те не са еднозначни дори за резервния си вариант – в „Напред” са склонни да обмислят вариант за приемането на БНД, но не искат да чуват за „Новото време”. Паралелни разузнавачески дейности се извършват и около възможността за обединение между РЗС и ЕНП на Мария Капон, които дори имат принципно основание да се съберат на базата на битката им срещу корупционните практики по високите етажи на властта. Съгледвачи на вътрешните движения в десницата подхвърлят, че не е изключено РЗС и ЕНП в крайна сметка да отидат в „Напред”, но това е малко вероятно като се има предвид, че двамата са борци срещу провалите в данъчната политика на правителството, а неформалният водач на ЛИДЕР е разследван за данъчни престъпления в особено големи размери.
Начело на дясната фронтова армия, разбира се, стои ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов обаче влиза в настъпление сама и никакви заходи, отходи и маньоври няма да променят твърдото й становище да щурмува парламента самостоятелно и да се обединява с десните формирования след това и само в случай, че те имат достатъчно депутати, за да се смятат за значими. Борисов вече на няколко пъти заяви, че ще стане премиер и ще поеме управлението само, ако партията му има мнозинство, затова никак не е сигурно, че ако другите десни политически сили вкарат депутати, това ще стане в случай, че не му достигат гласове. Склонността на десните политици да се церят и роят и да преминават от една конфигурация в друга явно не го вдъхновява да се обедини с малките им парламентарни групи, ако има такива, и да крепи мнозинството си на тях.
Тъй или иначе първата фаза от битката на десните за 41-я парламент приключи. Бойните действия продължават. Тази война не е първа за старата българска десница, наричана още „традиционна”, но близките няколко месеца и фазите, през които тя ще премине, ще покажат дали е последна.