МАРКЕТИНГ ОТ ШОКОЛАД

В самото сърце на австрийската столица, буквално на 2 минути от катедралата „Св. Стефан” и двореца Хофбург има едно магазинче от около двадесетина квадратни метра, в което се продава шоколад. Всякакъв шоколад  – бял, черен, млечен, розов, ментов, с бадеми, с шам фастък, с каквото се сетите. Изработват го на ръка, по традиционни австрийски рецепти, в малка фабрика в покрайнините на града.
Преди 10 години магазинчето попада в новините след като сменя предназначението си за първи път от 1844 г. От средата на XIX век там  процъфтява бизнесът на официалните кралски доставчици на копчета. Основателят получава правото да сложи имперския герб над вратата си, носи почетната титла „Крал на копчето” (Der Knopfkönig) и я символично я предава на всичките си наследници чак до края на XX век. 
В края на 1998 година

последната дама от рода на Краля на копчето

решава да се пенсионира  и обявява магазина за продан. Въпреки че е малък на площ, магазинът е апетитен имот заради местоположението си в най-атрактивната търговска зона на града. Небивалият интерес на агентите по недвижими имоти превръща самата продажба в новина, а интригата кой ще спечели благоразположението на старата дама занимава местната преса дълго време. Особено важно се оказва изискването, което тя налага в договорът за продажба - новия собственик няма право да променя интериора на магазина. Разбира се,  това веднага отказва повечето желаещи, които искат да го превърнат в луксозен бутик, като другите в района.
В същото време, на другия край на света в Лос Анджелис живее и работи Волфганг Лешанц - майстор сладкар, чиято кариера  започва в легендарния „Saher” и в не по-малко известната виенска кафетерия „Demel’s”.  Той има една мечта – да направи малка фабрика за шоколад в родната Австрия и да има собствен магазин, в който да го продава. Научава за продажбата на „Der Knopfkönig” от телевизията и изпраща писмо да възрастната дама с молба за среща.
„Беше „любов” от пръв поглед!” – разказва самият той. „Срещнахме се във Виена и тя веднага каза, че приличам на човек, който би запазил един от най-красивите магазини в града така, както си е. А когато разбра, че ще продавам шоколад в него, просто повика агента си и сделката беше факт. Вероятно имаше и по-добри оферти от моята, но май и двамата се оказахме почитатели на класическа Виена.”
Волфганг Лешанц

и до сега пази в склада близо 500 кг. копчета

– последната неразпродадена стока на магазина. Пази ги от уважение към предишните собственици, но и защото копчетата попадат в центъра на оригинална маркетингова концепция, която превръща сладкаря в знаменитост, а магазинчето – в печеливш бизнес.
Майсторът патентова свой собствен продукт – шоколадови копчета, изработени по формата и размера на оригиналите, намерени в „Der Knopfkönig”. Те се продават в кутии, точни копия на оригинални кутии за копчета от началото на ХХ век. Магазинът пък вече се казва „Wiener Schokoladekönig”, т.е. „Виенски крал на шоколада”. Двуглавия имперски орел с гордост остава над вратата.
Виенчани са сантиментални хора и с удоволствие пазаруват в този магазин. Освен прочутите копчета, те най-често купуват бонбони на килограм или така наречената „студенстка пица”  - шоколадова окръжност с диаметър 30 см, щедро поръсена с лешници, бадеми и всякакви други мозъчни стимулатори. Най-популярни сред туристите са „виенските сърца” – 100-грамови шоколадови сърца в красиви опаковки с портретите на императори и императрици от Австро-унгарската империя.
Успешната бизнес идея дава възможност на майстор Лешанц  да патентова своя версия на друг знаков австрийски продукт – котешки езичета, но от шоколад. След това създава шоколадови цветя, шоколадови играчки, дори шоколадови копия на „Св. Стефан”! И всичко тези продукти се радват на огромен успех не само сред сънародниците му, но и сред гостите на прекрасния град. „Кралят на шоколада” е включен в туристическите обиколки на столицата и историята за шоколадовите копчета отдавна се е превърнала в популярна градска легенда. Сред големите клиенти на фабрика „Лешанц” са Президентът и правителството на Република Австрия, парламентът, националната банка, представителството на Oрганизацията за съдействие и сътрудничество в Европа, най-големите фирми, хотели и кафетерии. 
Виена наистина е перфектното място, където могат да се направят пари от носталгия по миналото величие. Превръщането на носталгията в продукт, обаче, е въпрос на добро хрумване, мъдра маркетингова стратегия, много работа и  малко късмет. И огромно уважение към традициите и труда на предшествениците.