МВФ: СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА Е В НАЙ-ТЕЖКАТА СИ РЕЦЕСИЯ ОТ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА НАСАМ

По всяка вероятност глобалната икономика ще се свие тази година с 1,3% в разгара на най-тежката рецесия, регистрирана от Втората световна война насам, се казва в публикувана на 22 април прогноза на Международния валутен фонд (МВФ). В своя редовен World Economic Outlook фондът е поставил доста песимистични очаквания за растежа, или по-скоро за липсата на такъв, във всички водещи световни сили, в нововъзникващите пазари на Европа, Югоизточна Азия, Северна и Южна Америка. МВФ очаква през 2010 г. да се постигне слаб ръст от 1,9%, но само ако правителствата вземат агресивни мерки за „поправка” на изключително зле функциониращата в момента глобална финансова система. „Колкото по-дълго продължи нестабилното финансово положение, толкова по-продължителна и по-дълбока ще е рецесията”, призна на пресконференция при представянето на прогнозата главният икономист на МВФ Оливие Бланшар, цитиран от агенция Ройтерс.

Само преди три месеца фондът предвиждаше ръст на световната икономика в рамките на 0,5%, но от март насам започна да предупреждава за дълбоката рецесия.

Междувременно базираната във Вашингтон световна институция ревизира прогнозата си в посока надолу, тъй като е осъзнала, че на финансовите пазари ще им е необходимо повече време за стабилизация, отколкото се предполагаше доскоро. „Най-голямата ни загриженост е, че прилаганите да момента политики може би са недостатъчни, за да прекратят негативните тенденции, възникнали вследствие на влошаването на финансовите условия и отслабването на икономиките, при наличието на все по-ограничена обществена подкрепа за мерките на правителствата”, се казва в документа на МВФ. 
В доклад, публикуван ден по-рано (на 21 април) МВФ предупреди, че банките и другите финансови институции в глобален мащаб може да регистрират загуби в размер до 4,1 трилиона долара за периода 2007-2010 г. и че по всяка вероятност ще се нуждаят от 875 млрд. долара свеж ресурс за съживяването си. Този ресурс трябва да дойде от държавите, които се нуждаят от още по-активна намеса на пазара, включително чрез частичен или пълен контрол върху банките. В прогнозата си за 2009 г.

фондът призовава за запазване и разширяване на мерките за борба с рецесията, защото оттеглянето на държавната помощ за икономиките може да забави възстановяването.

Според МВФ лихвените проценти в най-развитите държави най-вероятно ще бъдат намалени още или ще останат близо до нулата (както е например в САЩ). Там където лихвите са все още по-високи, централните банки трябва незабавно да помислят за смъкването им, за да облекчат доколкото могат процеса на кредитиране. Бланшар твърди, че изгряващите икономики ще пострадат най-много от резкия спад на капиталови потоци към тях и от колапса в международната търговия. Ръст се очаква в такива бурно развиващи се икономики, като Китай и Индия, но тяхното по-нататъшно развитие е тясно обвързано със съживяването на най-богатите държави, които са и техни основни пазари.
Данните на МВФ показват, че

Съединените щати са в „епицентъра” на кризата, а икономиката на страната се очаква да отбележи спад от цели 2,8% през 2009 година.

Въпреки някои първоначални слаби признаци, че рецесията в САЩ може би е достигнала дъното си и започва период на възстановяване, този процес няма да стане по-ясно изразен преди 2010 г., когато по всяка вероятност американският брутен вътрешен продукт (БВП) ще остане непроменен в сравнение с тази година. „Има леко подобрение в бизнес доверието, някои знаци, че пазарът на жилищни имоти може би започва да излиза от кризата, но все още е твърде рано да се правят прогнози, че предстои ръст в тези сектори”, смята Чарлс Колинс – икономист в МВФ. Неговият колега Йорг Декресин – шеф на европейския отдел във фонда пък прогнозира, че съживяването на американската икономика ще предшества това на еврозоната, където и прилагането на мерките за оздравяване е започнало по-късно. 

МВФ прогнозира, че през 2009 г. икономиката на еврозоната ще се свие с 4,2% и с още 0,4% през 2010 година.

Фондът остро критикува държавите от зоната на единната европейска валута, че са изчакали прекалено дълго преди да се намесят в помощ на икономиките си. Сред страните от еврозоната най-жестоко поразена от рецесията ще се окаже Ирландия, чиито спад в БВП се очаква да достигне цели 8% до края на тази година и да слезе с още 3% през 2010-та. Особено важно за държавите от Европейския съюз е да координират усилията си за спасяването на банковата система, тъй като тя е прекалено изложена на риска от спада в нововъзникващите пазари на Стария континент.
В Азия, където икономиките са най-сериозно засегнати от спада в глобалната търговия, а не толкова от финансови проблеми, най-голямо понижение в ръста на БВП ще има Япония. В същото време китайската икономика ще продължи да расте, но с доста по-бавни от нормалните за последните години темпове.

Най-новата прогноза на МВФ (ръст/спад на БВП в %)

Източник: МВФ

В частта от прогнозата на МВФ, посветена на нововъзникващите пазари в Европа се казва, че тези икономики (включително и българската) са изложени най-вече на валутен риск. Поради него и други фактори

страните от Централна и Източна Европа са уязвими по отношение на банковата криза, която с пълна сила вилнее из целия континент.

Най-сериозна е загрижеността на фонда за финансовата стабилност на държавите от региона. Според последните проучвания на МВФ 15% от лошите кредити в Източна Европа в момента са деноминирани или преизчислени в чужда валута, докато този показател преди 10 години е бил едва 4 на сто. „Евроизацията”, както МВФ нарича този процес на вземане на заеми в евро вместо в местна валута, също се ускорява и внася допълнителни рискове за страните в района.
Според експертите на фонда, както кредиторите, така и получилите кредит, са се ориентирали от местна валута към евро или швейцарски франкове поради четири основни фактора:

- Разликата в лихвените проценти в собствените им държави и в еврозоната, подтикваща към търсене на заеми в чужда валута, което е съвсем в рамките на икономическата теория. За разлика от други части на света обаче (като Латинска Америка например) измененията във валутните курсове в миналото не са имали особен статистически ефект (т.е. не са били достатъчно големи, за да може и разликата в лихвените проценти да се отрази благоприятно на тегленето на заеми в евро или швейцарски франкове). Една от причините може би е, че членството в ЕС повишава желанието на хората да поемат валутен риск. Най-малкото хората очакват, че техните местни валути ще продължат да покачват цената си, заради прехода към западноевропейски нива на цените и доходите.

- Зависимостта на банковия сектор от чуждестранния капитал, представена в съотношението заеми/депозити е сред основните стимули за вземането на кредити в чужда валута. Банките се рефинансират от чужбина, а след това прехвърлят валутния риск върху клиентите си, дори само заради факта, че не им е позволено да държат отворени валутни позиции. Няма значение дали чуждестранното финансиране идва под формата на заеми, получавани от местни банки от чужбина, или чрез местни филиали на чужди банки, които имат на разположение кредитни линии от своите банки-майки. 

- Значение има също и отвореността на икономиките от Източна Европа, които разчитат изключително много на външната търговия. Приходите от чужбина улесняват фирмите в региона при застраховането срещу прекалено излагане на риска от промени в чуждестранните валути. Това обаче не се отнася за домакинствата. Парите, получавани от тях от близки и роднини, работещи в чужбина, не водят до повишаване на търсенето на заеми в чуждестранна валута.

- Регулаторната политика (например по-високата тежест на риска при заемите в чужда валута) има някакъв измерим ефект, но той е твърди слаб. Влиянието на такава политика изчезва напълно, ако се премине към директно теглене на кредити от чужбина. Това показва, че регулаторната рамка, наложена от местните финансови институции, е до голяма степен неефективна, ако кредитополучателите имат директен достъп до заемодатели в чужбина, какъвто е случая с ЕС.

МВФ заключава, че търсенето на кредити в чужда валута е следствие от членството в ЕС. Първо, чрез пълна либерализация на капиталовата сметка*, евросъюзът предлага на кредитоискателите по-висок достъп до чуждестранно финансиране – директно или чрез местни филиали на западноевропейски банки. Второ, при откритостта на региона в търговско отношение, ЕС предлага възможности за застраховане срещу риска, особено за фирмите. Освен това членството в евросъюза дава повече увереност на частния сектор в стабилността на валутните курсове и перспектива за въвеждане на еврото, което прави опасността от обезценяване на местните валути да изглежда пренебрежително ниска.
Проучванията на МВФ показват, че

регулаторните мерки имат ограничен ефект, поне що се отнася до корпоративния кредит, защото директният достъп до чуждестранно финансиране прави възможно заобикалянето на тези мерки.

И тъй като, съгласно законодателството на ЕС, почти няма ограничения по отношение на капиталовата сметка на платежния баланс, каквито и да са мерки за преодоляване на изложеността към чуждестранни валути изискват тясно сътрудничество между регулаторните органи в страните, където се получават заемите в чужда валута и държавите, където те се отпускат. Фондът препоръчва към такова сътрудничество да се премине незабавно, за да се предотврати още по-сериозно задълбочаване на кризата в централна и Източна Европа.

Промяна в поведението

Кредитите в чужда валута са с драматично висок

дял в БВП на някои от страните, но не във всички
(% на кредитите в чуждестранна валута – 2007 г.)

Източник: МВФ

* Капиталовата сметка (като един от двата основни елемента на платежния баланс; другият е текущата сметка) отчита всички транзакции между местни и чуждестранни физически и юридически лица, при които има смяна на собствеността върху активи. Тя е нетният резултат от потока на инвестиции към и от страната. В капиталовата сметка се включват преките чуждестранни инвестиции, портфейлните инвестиции (като например покупката на акции и облигации) и други капиталовложения (промени в собствеността върху заеми, банкови сметки и валути).