2/3 ОТ БЪЛГАРИТЕ ЗАТРУДНЕНИ ДА СИ ПЛАЩАТ ЗАЕМИТЕ

Две трети от българите признават, че все по-често срещат затруднения да изплащат кредитите си към банките. Основната причина са нарасналите вноски заради повишените лихви и намаляването на доходите на домакинствата от октомври досега. Това показва изследване на Институт „Отворено общество”. Според данните делът на погасителните вноски на голямата част от българите не надхвърля 50% от доходите им, но 2/3 от хората изобщо нямат спестявания. Засега обаче не се наблюдава увеличение на хората, които не изплащат редовно заемите си. През октомври миналата година, когато започна кризата в България, проблеми с обслужването на кредитите си са имали 34,4% от клиентите на банките, а пет месеца по-късно за такива споделят 35,4% от анкетираните, съобщи изпълнителният директор на института Георги Стойчев.
В същото време доверието в стабилността на банковата система е нараснало близо три пъти. Расте и броят на хората, които твърдо застават зад валутния борд – подкрепата сред българите за фиксирания курс на лева спрямо еврото нараства от 45% на 55%. С над една четвърт обаче се увеличава броят на хората, които очакват влошаване на икономиката (54%), а два пъти повече хора прогнозират скок на безработицата (40% от населението). През март като безработни са се определили 10% от анкетираните, което е с 2% повече спрямо октомври миналата година.
Все пак над половината от българите (55%) засега не се чувстват засегнати от кризата. За останалите преките ефекти от нея се изразяват в намаляването на работната им заплата, увеличените разходи по заемите, отказ от кредит и намаляването на работния ден.

Широко рекламираният антикризисен  план на кабинета „Станишев” обаче е непознат на 68% от българите. Едва 14% от хората, попълнили анкетите, са изразили одобрение за мерките, които обеща кабинетът, а 16% не са съгласни с тях.

Кризата вече е видима в икономическите данни за страната, констатират икономистите. В последните пет месеца индустрията отбеляза двуцифрен спад, същото се случва с износа и вноса. Забавя се и притокът на външни капитали, основно заради напълно спрялото кредитно финансиране. Притокът на преките чуждестранни инвестиции засега не отбелязва съществен спад, а за четвъртото тримесечие на 2008 г. България отбелязва най-високият икономически растеж в целия Европейски съюз, констатират от Macro Watch.

Какво ще се случи с икономиката на България обаче силно зависи от икономическата политика на кабинета.

Засега разходите на държавата не растат с повече от планираното, но преди изборите съществуват силни изкушения това да се промени, коментира Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество”. Приходите в бюджета също са намалели значително за първите три месеца на годината, и въпреки че засега проблеми с резервите няма, ако кабинетът допусне рязко увеличаване на държавния дълг (с държавни гаранции по мегапроекта за строителство на АЕЦ „Белене” и други инфраструктурни проекти), икономиката на България може рязко да тръгне надолу и да последваме държави като Унгария, Румъния и Литва, които вече поискаха спасение от Международния валутен фонд, категорични са икономистите. „Много е важно България да не увеличава дефицита в бюджета. Ако приходите продължават да падат, правителството трябва да свие още разходите на отделните министерства спрямо сега заложения резерв от 10%”, смята икономистът Димитър Чобанов.
„В ситуация на криза добрата политика е да се насърчава гъвкавостта на пазара и навлизането на нови играчи на него.

Очевидно част от фирмите имат проблеми с ликвидността и банките отказват да ги финансират, но това не означава, че има недостиг на капитали, а че има недостиг на добри и необременени с дългове проекти, към които да бъдат насочени те”,

коментира Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в анализаторската компания Industry Watch. Той посочи, че в момента политиката на правителството е да подпомага онези компании, които срещат затруднения заради кризата, т.е. държавата е призована да спасява тези, които иначе биха отпаднали от пазара. „Всяко национализиране на загубите обаче е бреме както за компаниите, които работят добре и са конкурентни и в тези условия, така и пред всички, които биха влезли в бъдеще на този пазар. Тоест политика, която подкрепя губещите, пречи на инвестициите, а оттам и на по-бързия икономически растеж и възстановяване на икономиката след като отмине кризата”, смята Лъчезар Богданов.
Колкото повече се влошава състоянието на пазара, толкова по-конкурентни трябва да са компаниите, коментира и Георги Ангелов, според който в тези условия всички мерки за подобряване на бизнес средата, като намаляване на административните пречки и корупцията стават все по-спешни. Трите задължителни мерки на правителството са да поддържа стабилен бюджет, гъвкави пазари, особено този на труда и да осигури възможност за конкуренция на пазарите, казва и Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии.

Доколкото доверието в страната ни се мери с притока на капитали, засега проблемите не са сериозни, но бързото влизане на България в еврозоната само може да помогне, смятат икономистите.

Това, което може да направи кабинетът е да настоява пред ЕС за осъвременяване на критериите за присъединяване към еврозоната.
В момента България не изпълнява два от критериите – този за инфлацията и дългосрочният лихвен процент. Инфлацията към март вече е с около 3% над средната за евросъюза, но тенденцията за дългосрочния лихвен процент е към повишаване.
Димитър Чобанов предлага България да въведе паралелно плащане с евро и левове, което може да стане за около една година и с официално разрешение гражданите и фирмите да плащат данъците си в евро. Аргументите му са, че около 40% от спестяванията са в евро, а компаниите вече реално работят с тази валута. Признаването на еврото като паралелна официална валута обаче ще стимулира външната търговия и притока на капитали в икономиката, смята икономистът.
„По-добре е правителството изобщо да се въздържа от действия, с които биха се задълбочили неблагоприятните перспективи за икономиката. Над 40% от БВП е финансирането на мерките по плана „Станишев”, без да е ясно откъде реално ще дойдат тези пари, смята и ст.н.с. Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН. Според него инвестиционният план на кабинета възлиза на 28 млрд. лева.
„Вътрешните източници за финансово-икономическата криза са в лошо функциониращата институционална и административна среда, която позволява съществуването на корупционни и криминални практики и провеждането на мащабни спекулативни действия”, смята Минасян.