АЕЦ „БЕЛЕНЕ” ТРЪГВА С ПАРИ ОТ RWE И РУСИЯ

Германската компания, която беше избрана за миноритарен инвеститор в проекта за втора атомна електроцентрала твърдо стои зад проекта и иска ускоряване на старта, казва Иван Атанасов от ръководството на НЕК. Строителството започва през есента
Елена Димитрова | 17.04.2009 20:53RWE стои твърдо зад проекта АЕЦ „Белене" и ще участва в него. Това каза в интервю за Агенция „Фокус" Иван Атанасов, член на съвета на директорите на Националната електрическа компания (НЕК). Той е категоричен, че германската компания, която беше избрана за един от акционерите в проекта, няма никакво намерение да се отказва от участието си в него. Ръководството на RWE дори искало да се ускори решаването на всички организационни и финансови въпроси, така че да може да стартира същинското строителство. „Наскоро това беше потвърдено на най-високо ниво от тяхното ръководство”, каза Атанасов.
Очакванията са до три-четири месеца да приключи процедурата по одобряване на техническия проект от Агенцията за ядрено регулиране, а строителството да започне в началото на есента.
Дотогава трябва да приключи и работата по адаптиране на съществуващите съоръжения на площадката. По думите на Атанасов вече се подготви създаването на новата акционерна компания, която ще управлява проекта. RWE беше избрана в конкурса на НЕК за инвеститор, който да купи 49% от акциите в дружеството, срещу което се задължава да осигури минимум 2 млрд. евро. Мажоритарният пакет остава държавен, а „Атомстройекспорт” ще достави съоръженията и ще изпълни строителните работи. Според предварителните уговорки българската държава поема изцяло и гаранциите по заемите за проекта, което според част от независимите икономисти е изключително висок риск в условията на криза и без да е доказана икономическата ефективност на централата. По повод информациите, че България очаква основното финансиране на проекта да дойде от Москва, Атанасов посочи, че
в бюджета на Русия е записана сума от 3,8 млрд. евро, която може да бъде предоставена за АЕЦ „Белене” при определени условия.
Засега условията не са ясни, но със сигурност страната ни ще плати солени лихви по заема. Според Атанасов ако се осигури кредит за проекта, той ще бъде много полезен и за това по-лесно да се привлекат и други банки, тъй като всяка банка в сегашните условия се стреми да минимизира рисковете. В сегашните условия на финансовите пазари, желаещи да го кредитират няма. През миналата година правителството отпусна 300 млн. лева от бюджетния излишък за проекта, които влязоха в капитала на енергийния холдинг. Бяха осигурени и 250 млн. евро от „БНП Париба”. Целият проект по първоначални сметки е на стойност 3,8 млрд. евро. Това е цената, за която е сключена и обществената поръчка с изпълнителя, но в нея не са калкулирани евентуалните съпътстващи дейности и допълнителни услуги, които според анализатори, биха могли да оскъпят проекта двойно.
„При условие, че се постигне консенсус между всички участници в този проект, а смятам, че вече има определени стъпки в посока на такъв консенсус, тогава могат да започнат конкретни стъпки, за да се провери възможно ли Русия да предостави предвидените пари на новата компания АЕЦ „Белене", при какви условия, какви гаранции ще искат на руските банки. В крайна сметка, откъде ще дойде кредитирането на проекта едва ли е толкова съществен въпрос. Всяка банка ще иска гаранции. Но това са принципни въпроси, конкретни преговори по отношение на начина за получаване на парите, които са записани в руския бюджет все още не са водени. Но нашето разбиране е, че ако има такова финансиране, то трябва да бъде директно за компанията „Белене”, обяснява Атанасов.
По думите му - държавата притежава 51% от компанията „Белене" и е нормално в един момент тя да осигури съответните гаранции за своя дял, а съответно другият партньор RWE - за своето участие.
Наскоро енергийният предприемач
Христо Ковачки, който има участие в обслужващите дейности на АЕЦ „Козлодуй” чрез една от компаниите си, предупреди, че договорът, който България се кани да подпише с Русия за втората атомна централа е много рисков.
Той също е на мнение, че строителството на още една АЕЦ може да оскъпи значително цената на тока. Цената на енергията, която се очаква да бъде произвеждана от „Белене”, ще бъде около 60-70 евро за мегаватчас. В момента цената на електроенергията, по която се продава в Гърция, е около 30 евро, а това прави централата неконкурентна в моментните пазарни условия, смята Ковачки. По данни на бизнесмена заради кризата и нарастващата безработица в момента потреблението на електроенергия през нощта е спаднало двойно от 6000 мегавата до 3000 мегавата, тоест производството в страната е намаляло два пъти. Отделно не е сигурно дали ще има пазар за излишъка от електроенергия, който България се кани да изнася в региона, особено на очакваните високи цени.
Фактът, че в продължение на две години НЕК не успява да намери банки, които да финансират мегапроекта, също потвърждава тезата, че рискът от него е прекалено голям, смята Ковачки. Той отново лансира и старата идея, че ако на страната ни са били необходими нови ядрени мощности, това е трябвало да бъдат два допълнителни блока към сегашната централа в Козлодуй. Това е щяло да излезе поне наполовина по-евтино в сравнение с проекта в Белене, защото ще се ползва наличната инфраструктура на първа атомна. Мнението впрочем се споделя и от почти всички независими икономисти, които предупреждават, че подобно удвояване на държавния дълг в този момент ще срине доверието на инвеститорите в страната, ще оскъпи драстично и без това скъпият кредитен ресурс и ще изправи страната пред почти сигурна икономическа катастрофа.
История на проекта
Техническият проект за изграждането на АЕЦ „Белене” е разработен през 1987 г. Тогава започва и строителството на първите два блока. Предвидено е изграждането на 4 блока, всеки с мощност от по 1000 мегавата с възможност за увеличаването им до шест.
До 1989 г. са инвестирани 1 млн. долара в проекта. През 1990 г. правителството решава да спре проекта заради финансови затруднения. На 8 април 2005 г. кабинетът „Сакскобургготски” взе решение за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене” с максимална инсталирана електрическа мощност 2000 мегавата. На 10 май 2005 г. НЕК обяви процедура за избор на изпълнител за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на блокове 1 и 2 на АЕЦ „Белене”. Оферти подадоха две компании - руската „Атомстройекспорт” и чешката „Шкода”. След 9 месеца НЕК официално съобщи, че победител е руската компания с
вариант А92 за изграждане на два 1000 мегаватови блока с леководни реактори на площадката в Белене.
Предварителното споразумение с избрания изпълнител бе подписано на 29 ноември 2006 г. То е първата част на основния договор, в който ще бъдат уточнени всички детайли на работите по изграждането на централата, ще бъдат определени условията за успешното изпълнение на проекта, ще бъде утвърден цялостният график на строителството и ще се определят основните параметри на оборудването.
В процедурата за избор на стратегически инвеститор, който да купи до 49% от компанията, която ще експлоатира централата, заявление за интерес подават 10 фирми. Изискването на НЕК е бъдещите акционери да осигурят срещу акциите около 2 млрд. евро. За своето участие от 51% НЕК дава терена, намиращите се там съоръжения и осигурява заем от 300 млн. евро от организацията "Евратом". Другото първоначално предложение към кандидатите е 15-годишен договор между АЕЦ „Белене” и НЕК за задължително изкупуване на тока, произвеждан от бъдещата атомна централа.
На 10 март 2008 г. Съветът на директорите на НЕК одобри компаниите Electrabel (Белгия) и RWE Power (Германия) като кандидати, представили най-добри условия. В края на февруари, Electrabel, която преговаряше с германската компания за подялба на акциите в миноритарния пакет от централата, се отказа от участие в проекта.