БАНКИ ОПИСВАТ ИМУЩЕСТВОТО НА РАБОТНИЦИ ОТ „КРЕМИКОВЦИ”
Поредният протест на металурзите остана без решение на проблема за бъдещето на комбината. 2000 души в „Кремиковци” имали просрочени ипотеки на жилищата си. Работниците вече си искат само заплатите
Елена Маркова | 16.04.2009 19:41Поне половината от работещите в комбината „Кремиковци” металурзи имат просрочени ипотеки, а банките са започнали да описват имуществото им, разказаха протестиращи работници пред Bulgaria News в сряда. Синдикатите поискаха съд за виновните, довели комбината до сегашното положение и правителството им издейства едногодишна отсрочка на кредитните плащания. Собственикът на „Глобал стийл”, който купи 71% от акциите на „Кремиковци” преди 4 години бил подвел работниците, че ще стабилизира предприятието, а половината от тях изтеглили ипотечни кредити, които сега нямали с какво да погасяват, разказаха от синдикалната организация „Металици” към КНСБ.
В комбината все още работели около 5000 души, а от вчера служители от Агенцията по заетостта ги подготвяли на място за съкращенията. По данни на работниците, които в момента искат да получат единствено неизплатените си заплати от ноември досега,
от 25 април работата си ще загубят около 300 човека, защото съкращенията ще са по щатни, а не по реални бройки.
Те обаче искат да знаят категорично какво ще се случи оттук нататък с комбината. „Твърденията, че затварянето на коксохимичното производство може да доведе до сериозни производствени аварии или до спиране и на останалите производства не са верни. Отделните производства в комбината могат да работят независимо едно от друго, стига да има инвеститори, които да ги снабдяват със суровини”, смятат работниците.
На протеста те отново освиркваха министъра на икономиката Петър Димитров и го обвиниха, че говори за несъществуващи преговори с отдавна отказалия се кандидат – бразилската металургична компания CSN. От Министерството на икономиката и енергетиката все още твърдят, че продължават преговорите с бразилците за производство на ишлеме в коксохимическия завод. Неофициално обаче
спешно се търси друг инвеститор, който да осигури поне временна заетост на част от работещите в отделните производства.
Хората са категорични и че не искат и да чуят за повторно влизане в комбината на бившия собственик на „Кремиковци” Валентин Захариев. Преди седмица от компанията на Захариев „Интертръст холдинг” изпратиха писмо до синдика на комбината Цветан Банков и до лидерите на двата профсъюза Васил Яначков и Любомир Павлов с предложение да влезе като наемател в комбината с възможност за инвестиции и евентуално изкупуване. Захариев обаче отказва да поеме ангажимент за неизплатените заплати на работниците, като уточнява, че в зависимост от нуждите си компанията ще прецени колко от тях и на какви заплати ще остави.
В момента единственото, за което настояват металурзите, е да си получат парите за последните 5 месеца, в които са били на работа. От ноември са изплащани само част от осигуровките им, но не и основните заплати. Работниците твърдят, че се осигуряват на пълните си доходи, а месечните им удръжки към НОИ били около 300 лева на човек.
Повечето от тях не са доволни от вариантите, които им предлагали от Агенцията по заетостта – да станат озеленители или да се преместят в строителния сектор. Твърдят, че имат квалификация за металурзи и искат да работят по специалността си. Както и че предприятието дори в момента е печелившо.
От пет месеца насам комбинатът се захранва с минимални количества газ и преработва отпадъчни суровини – основно скрап, който има на склад.
Месечното производство е между 52 и 60 хил. тона метали, които се продават от ръководството (синдика на комбината), но с тях не са изплащани заплати, поне след ноември. На въпроса за възнагражденията на работещите от икономическото министерство са отговорили, че той трябва да бъде отправен към собствениците – в случая кредиторите на комбината. От там отхвърлят и предложението на синдикатите КНСБ и „Подкрепа” за капитализиране на дълга от 2,2 млн. лева. Около 600 млн. лева от дълговете на предприятието са към държавни предприятия като НЕК, „Булгаргаз” и БДЖ, както и пряко към икономическото министерство. Евентуално преобразуване на задълженията в акции би означавало национализация на комбината със съответната отговорност за бъдещи инвестиции в предприятието. Държавата, която има 25% от капитала на предприятието, отказва да поеме такъв ангажимент. Все още се обсъждат по-безболезнените варианти за пускане на оператори в отделните производства. Освен CSN, чието ръководство още преди седмици обяви, че няма да разширява инвестициите си през тази година, официално известни са намеренията на „Интертръст холдинг” и „Екометал инженеринг”. И двете компании бяха споменавани от синдикатите като заинтересовани още преди договора за производство за ишлеме с украинската „Ворскла стийл”. През октомври „Ворскла” се отказа, а оттогава комбинатът е в безтегловност.