И СИНЯТА КОАЛИЦИЯ ИСКА ДОГОВОР С МВФ

Споразумението е предвидено в пакта за стабилност, подписан между формацията и Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България. Аналогичен документ парафира преди седмица и Бойко Борисов от името на ГЕРБ
Елена Маркова | 24.06.2009 16:26Незабавен старт на консултации с Международния валутен фонд, Световната банка, Международната финансова корпорация и други международни финансови институции и подписване на споразумение за финансовото съдействие на България. Този ангажимент поеха пред Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) председателят на СДС Мартин Димитров и зам.-председателят на ДСБ Веселин Методиев. Законите, свързани с действието на валутния борд, няма да се променят при никакви обстоятелства до приемането на България в еврозоната, предвижда пактът за стабилност, подписан между Синята коалиция и КРИБ. Преди седмица работодателската организация подписа аналогичен документ и с партия ГЕРБ, която се очаква да спечели най-много гласове в следващия парламент и евентуално да състави новия кабинет с подкрепата на по-малките десни формации.
Доскоро нито една политическа сила освен НДСВ не подкрепяше тезата, че
България има нужда от споразумение с Международния валутен фонд
с аргумента, че въпреки влиянието на световната криза страната е стабилна, а евентуален договор с фонда би ограничил сериозно възможностите за самостоятелна икономическа политика. От относително скоро обаче фондът предлага възможности за подкрепа чрез гъвкави заеми на страни със стабилни макроикономически показатели. Неотдавна лидерът на ДСБ Иван Костов съобщи, че по време на мисията на фонда в България представители на Кабинета „Станишев" са проучвали възможностите за евентуално финансиране по тази линия, но искането им не е било уважено. Това беше отречено от финансовото министерство с аргумента, че за момента България няма нужда от такова споразумение.
Съвсем пресен доклад на Световната банка обаче поставя страната ни в една група с Балтийските републики и предупреждава, че вероятно ще се наложи да търсим външно финансиране. Краткосрочният външен дълг на Латвия достигна 250% от резерва й, възлизащ на 3,9 млрд. долара, дългът на Беларус е 290% от резерва й, а този на България - около 100 процента от 16 млрд. долара резерв през февруари, посочва последният доклад на СБ. Според този анализ единствената държава с висок външен дълг, но възможности да задели от резервите си, ако не разполага с външно финансиране, е Русия. Останалите страни ще трябва да запълнят дупката или чрез капиталови потоци от официални източници или чрез договаряне с международни финансови институции. Факт е, че външните инвестиции от началото на годината са драстично намалени, а според прогнозата на Световната банка икономическият ръст в България през 2009 г. ще е минус 1,5% от БВП. Прогнозата на МВФ след посещението в България е още по-мрачна - минус 3,5%. Финансовото министерство и независимите икономически анализатори засега са категорични, че при благоразумна фискална политика за запазване на стабилността нямаме нужда от допълнителен заем.
От КРИБ обаче настояват за незабавно сключване на предпазно споразумение с МВФ и настояват за консенсус между политическите сили по този въпрос.
Засега организацията, която обединява 6000 крупни компании, е сключила споразумения само с ГЕРБ и Синята коалиция.
Другите неотложни според КРИБ мерки са запазването на политиката на бюджетен излишък, подобряване на капацитета за работа с европейските фондове и инвестициите в инфраструктура, финализиране на реформите в образованието, здравеопазването и публичната администрация. „Допреди година европейските фондове бяха една десета от инвестициите, които идваха в България. Сега обаче ситуацията е различна и не можем да си позволим да губим повече пари", обеща лидерът на СДС Мартин Димитров.
КРИБ и Синята коалиция, а по-рано и ГЕРБ застанаха зад мнението, че по време на криза ролята на държавата в икономиката расте, но за целта трябват реформи на публичните институции и съкращения на разходите в администрацията.
Кризата трябва да бъде неутрализирана като спре източването на бюджета чрез обществените поръчки, най-добрият сигнал за инвеститорите е, че в една държава има ясни правила и конкуренция, заяви Мартин Димитров. Той повтори старата си теза, че България има нужда от малка, но компетентна и добре платена администрация. Лидерът на СДС, който е икономист от Института за пазарна икономика, неведнъж е заявявал, че министерствата на извънредните ситуации и на държавната администрация са излишни и незабавно трябва да бъдат закрити. Прозрачността и предвидимостта в работата на чиновниците, ясните правила, въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие и услугите от разстояние са онова, което ще върне обратно инвеститорите в страната, съгласиха представителите на бизнеса и на синята формация.
От Синята коалиция застават зад идеята за раздържавяване на Националната здравноосигурителна каса и осигуряването на конкуренция между нея и частни осигурителни фондове, приватизация на болниците, но с условието за запазването на дейността им, въвеждането на лична здравна карта. Те застават и зад проекта за изграждане на АЕЦ „Белене", но с изцяло частни инвестиции и реактори от трето поколение -практически това означава замразяване на сегашния проект, за който правителството отпусна 300 млн. лева.