ШОПИНГ В ИНДИЯ – ОТ ЧЕРВИЛО ДО ХВЪРЧИЛО

Накратко: ШОПИНГ В ИНДИЯ – ОТ ЧЕРВИЛО ДО ХВЪРЧИЛО
Снимка: Магдалена Гигова Пазар в Гуджарат

Shopping със Соня Колтуклиева & приятели

Индия, Магдалена Гигова | 20.02.2009 15:07

В Гуджарат

Майстори на хвърчила от 31 страни, 83 индийски клуба се стичат всяка година на тридневен фестивал в специално преоборудван за вятърното нашествие стадион в най-западния индийски щат Гуджарат.

След това международно сборище вече ще се замислям, преди да кажа "На баба ти хвърчилото!". Защото вятърното хоби съвсем не е вятърничаво, щом по него леят страст улегнали люде. И далеч не бедстващи. "Готината мафия" на хвърчилата обикаля света от фестивал на фестивал - след Индия са 2 седмици в Китай, следват Малайзия, остров Бали, Южна Корея, Австралия... За да начесва скъпото си хоби.

 

Гуджарат е център на майсторите на хвърчила и пазарът за техните "консумативи" работи до среднощ,  направо на улицата чевръсти юнаци намотават и боядисват яките конци за пускане в небето. А гостите от цял свят купуват в несметни количества, защото готово хвърчило струва смешните 5 рупии (45 рупии са 1 долар). Но  все пак става дума за малки модели, които да подарявате на приятели като сувенир или да пускате в небето за кеф, а не да се явите с тях на фестивал.

Но дори да отидете в индийския щат Гуджарат за някой друг от 2-те хиляди фестивала, които правят (Шарад – за посрещане на зимата, Будистки, Навратри – най-дългият танцов празник в света, дълъг 9 нощи) или просто на екскурзия, ще се потопите в пъстрата и шумна атмосфера на изгодния шопинг.

Когато ви канят в тази част на Индия обикновено казват „Вземете си само най-необходимото. Тук ще си купите всичко много евтино”. Значи – първоначално ви трябват 698 евро за билет до Мумбай. После около 1000 рупии (към 25 долара) за самолета до Ахмедабад.  Петзвездните хотели са между 50 и 100 евро на нощ, зависи от сезона и заетостта в момента. А оттам – пей сърце на шопингманиака! Везаните с мъниста кожени чехли, сандали и обувки, по които припадаме са на цени между 170 и 300 рупии. Е, най-изкусно направените могат да стигнат до 450. Но това са само 10 долара! Сумата от 11 000 рупии за бродиран на ръка със ситни мъниста и везмо костюм от естествена коприна ми се видя бая солена, но след аргумента, че шивачката си е вадила очите над неземната му красота повече от година, реших, че  равностойността на 180-те евро си струва всеки цент.  А и си представих какъв етикет би придобила в някой софийски бутик.

Козметиката в Индия е няколко вида – лицензна, луксозна местна и билкова. Няма световна фирма, която да не е отворила фабрики за необятния индийски пазар от 1,5 млрд. потребители. При това с изключително евтина работна ръка. Местната паста за зъби „Колгейт” (7 парчета от 200 грама за 10 долара) е дори с по-добро качество от оригиналната американска. Същото важи за продуктите на „Нивеа”,  „Палмолив” и прочие козметики среден клас. Индийската марка „Лакме” предлага декоративни мазилки и кремове с европейско качество, но на цени по-ниски с  1/3. Билковите кремове и лосиони на „Хималая” и други местни фирми за натурална козметика,  освен лековити треви,   съдържат пшенични зародиши, глухарчета, етерични масла. И носят поетични имена като „Роса на младостта”. 
 
Индийките предпочитат да носят или традиционните национални дрехи сари и пенджаби, или да се гиздят с дънки и класически костюми. Онова, което е нашата представа за индийска дреха не може да се срещне в Гуджарат. Така че не разчитайте още в първия дюкян да си намерите пъстрите индийски поли с естествено нагънати  плисета и блузки със стъкълца, които продават в индийските магазини у нас. Те се срещат  само в специализираните дюкяни за туристи. Точно до „безделушките” зае спомен.

Любим подарък за близки и роднини от Индия са сувенирите. В Ахмедабад има цял мол за продукти на художествените занаяти. Слончета от камък и дърво по незнаен начин гравирани така, че в резбованите им коремчета се вижда как са бременни с малко слонче. При това майсторите не разрязват материала на две, за да го издялкат. Подложки за чаши от бял мрамор,  с инкрустирани в тях полускъпоценни камъни наподобяващи детайли от Тадж Махал. 6 парчета за около 10 долара. Най-ефектни са характерните само за тази част на Индия картини от полускъпоценни камъни. Разпределени по цветове те се стриват и с получения пясък и лепило върху стъкло се рисуват изящни типични сцени.  Зеленото  е от малахит, жълтото от ахат, черното от оникс, червеното от гранат и т.н. Тук цената зависи от размера. Но кръжат около 10-те долара. Покривките за легло, бродирани и украсени са между 10 и 30 евро, в зависимост от изкусната изработка и пазарлъка.  

В ювелирните магазини също може да се намери бижу за всеки джоб. Полускъпоценните камъни в Индия са на цената на чакъла  и най-често се вграждат в сребро. Златото задължително е 22-24 карата, ако от него са направени типичните индийски бижута. По-малко местните не признават, а на сватбата булката трябва да има най-малко 9 гривни. За чужденците златарите склоняват да работят и с 18-каратово злато, макар и неохотно. Златен часовник с циркони на гривната излиза около 450 евро. По-пищно орнаментиран с вградени рубини, изумруди и сапфири скача до 1000.

В Индия рубините са внос от Бирма, сапфирите най-често от Тайланд, макар да вадят и малко местни. Най-автентичният локален камък е изумрудът. Диамантите пристигат от Южна Африка. Но цените са доста прилични. Особено на рубините, които в Бирма са направо злокачествено евтини (100-200 долара за добър и едър камък).  Но пък страната е труднодостъпна, поради властващата там „военно-демократична хунта”. В  Ахмедабад собственоръчно спазарих 4 отлично фасетирани рубина с шлифовка „Маркиза”, между 3,9 и 3,5 крата всеки, за 650 долара общо. Е, ако бяха вградени в бижу щяха да струват доста повече.


В Гоа
 
В друг индийски щат обаче – Гоа, цените са малко по-високи. Причината се корени в една дума – руснаци. Заради райската природа и хавайски климат на бившата португалска колония, много бивши съветски граждани дават апартаментите си в Москва и Санкт Петербург под наем и чудно си живеят в Гоа. Дори са направили обучение на децата си по Интернет. Но широките пръсти на руснаците и навикът им да не се пазарят за „развратили” продавачите в столицата Панджим и те вече не са склонни към компромиси.

 

 
 
Да се върнете от Индия без подправки е направо престъпление. Нали дори Америка е открита, докато са търсели път към ароматите. В супермаркетите кърито е над 30 вида. Трябва или да знаете точно какво търсите, или да се доверите на инстинкта си. Само лютото къри е в толкова разновидности, че направо да се побъркате. На пазара пък продават подправките в огромни тави и може да си близнете, за да сте сигурни.

Чайовете също са безброй. Твърди се, че от легендарния „Дарджелинг” в плантацията, където единствено  се произвежда, добиват не повече от 45 тона годишно, а по света като „истински оригинален” чай пласират най-малко 110 тона. Така че и в Индия не е сигурно, че ще попаднете на автентичен, дори да е много скъп. Със сигурност всяка от английските марки, която пълни продукцията си на място ще предложи добро качество. Местната филма „Тулси” пък лансира чайове за отнемане на стреса, сваляне на холестерола, за подсилване на имунната система от серията „Органик”, съобразени със съветите на бог Рама. Не пропускайте да си вземете масала. Това е лютивичка подправка, която слагат на почти всяка гозба, но е оригинална добавка към черния чай, ако искате да впечатлите гостите си с индийско питие. Внимание! Сложете само на върха на ножа и угасете с малко мляко. Иначе ще хълцате като след изяждането на 3 арнаутски люти чушлета накуп.

 

В Утар Прадеш

 

Да отидеш в Индия и да не видиш Тадж Махал е като да стигнеш до Китай и да не куснеш патица по пекински.  А в град Агра, където се намира Мавзолеят на любовта, всичко е подчинено на алъш-вериша с туристите и гъделкането на вкоренените представи за подправки, сувенири със слончета и типични етно-дрешки със стъкълца.

Малко история: Шах Джахан (в превод "Господарят на света") от династията на Могулите е пряк потомък на Чингиз хан. Той построява архитектурното чудо Тадж Махал в памет на любимата си жена Мумтаз (името й означава "Възвишената в двореца") преди 350 години.
Шахът се влюбва в нея в Ред Палас. Огромният дворцов комплекс от червеникав пясъчник е пожизнена златна клетка за знатните моми. Царедворките от онова време нямали право да излизат навън. За да не им е скучно между танците, бродериите и сплетните, султаните им изградили цяла улица с магазини във вътрешния двор на замъка. (Очевидно шопингът е любимо забавление на жените от векове.)

"На чаршията" шах Джахан среща за пръв път Мумтаз. Нова година е, празникът е в разгара си и чувството ги връхлита безпаметно. Но двамата са прекалено млади - по на 14 г., та се налага да чакат 4 години, докато им разрешат да се оженят официално. Заради любовта си към Мумтаз Джахан се проваля като многоженец и правоверен мюсюлманин. За пред хората има харем, но нощем посещава само нея. Всичките му деца са от Мумтаз, тя пътува навсякъде с него, участва активно в държавните дела. Заедно плетат ингриги и козни, преговарят с други владетели рамо до рамо и то във времена, когато на жената е отредена ролята "Бъди красива и мълчи".

Но любовта, която я възвисява ... я убива. За 19 години тя му ражда 14 деца, преживява смъртта на седем от тях и умира от изтощение след износването на последното. На смъртното си ложе през 1629 г. Мумтаз заклева любимия си да няма деца от друга жена и да й съгради съвършен паметник, какъвто не съществува никъде по света. На паметта й (и на гузната си съвест) той посвещава най-изящната и симетрична постройка в света.

За 2 дни Джахан побелява напълно. След 2-годишен траур шахът спазва обещанието си. Избира завой на река Джамуна и праща хабер до най-големите империи в света, че търси архитект-вълшебник. 22 000 работници се бъхтят 20 години по абсолютно симетричната сграда, която въпреки огромните си размери е лека и въздушна, а белият мрамор изглежда топъл.
Душата на Мумтаз е вградена в мавзолей с форма на квадрат, заоблен по ъглите, като всяка от страните му е дълга 56,6 м. Централният купол е висок 70 м и напомня огромна перла. Градината на комплекса е 300 дка и символизира мюсюлманския рай. Безупречните пропорции са създадени от индийския архитект Уста Иса, а художници от Дамаск, Самарканд, Бухара, Багдад, Лахор и Шираз са вграждали по уникален начин полускъпоценни камъни в мрамора: лапис лазурит от Шри Ланка, нефрит от Китай, аметисти от Иран и карнеол от Индия, йеменски ахати, арабски корали, персийски оникс. Усещането за въздушна лекота идва от безкрайните басейни пред мавзолея, който се отразява в сините води. Тадж Махал е издигнат върху платформа от червен пясъчник с четири снежнобели минарета във всеки ъгъл.

Ако късметът ви отведе в Тадж Махал, подгответе се не само за бездиханната красота, а и за тоталното й експлоатиране. В Индия стандартът е смешно нисък, но в Агра цените са като в американски мегаполис. Заради туристите, които местните си представят като дойни крави. Само че не свещени. И си ги цицат методично. Покривка за маса от елементарна басма, зле щампована със слончета, струва 20 долара. А бирата е около 5 в кирливо крайпътно ресторантче. Но ако цените могат да се преглътнат, на туриста му писва от ограничения. Чак след като надлежно си платиш почти 30 долара вход за Тадж Махал и минимална сума за правото да внесеш видеокамера, разбираш че снимането с нея е разрешено само на площадка, отдалечена от мавзолея на около 50 метра. После туристическата полиция ти я прибира в надлежно шкафче и ти връчва ключа да си я везмеш на излизане.

Фотоапаратите пък са забранени вътре в Тадж, както интимно го наричат индийците. Уж за да се запази мраморът. А всъщност най-големи щети са му нанесли англичаните. Преди стотина години те изсекли огромните дървета около мавзолея, за да се вижда отвсякъде. И засадили кипариси. От което приказният дворец леко заприличва на гробище. Въздухът в Агра е влажен и буйните дървесни корони  пречели на вятъра да стига до мрамора. Сега той е изложен на  атмосферните влияния и се пука. Около Тадж Махал като акули край плячка кръжат стотици „професионални фотографи” и „професори, които временно припечелват като екскурзоводи”.

Особено настоятелни са снимачите. Обаче и много ги бива. Първо ти показват нещо като манекенски бук с образите на „Мис Свят” Айшвария Рай и тенисистката Мария Шарапова на скамейка пред мавзолея. Изглеждат толкова прелестно, че мигом се поддаваш на кандърмата  да ти направят обилна фотосесия. А те си знаят работата – нагласят те така, че в слънчевите ти очила да се отразява Тадж Махал,  после те монтират на точно определена пейка, та зад гърба ти лъкатушещите води на басейна да „прожектират” пак същото. Най-сладкият гъдел е в последните две пози, задължителни за всеки посетител. Инсталират ви на точно определена височинка. Целта е да застанете сякаш ръсите сол с два пръста. Резултатът е поразителен – все едно щипвате купола на Тадж Махал. Черешката на тортата е да подскочите фриволно, сякаш се каните да прехвърлите мавзолея в стил Фосбъри.

 


 
Тайната за вграждането на скъпоценни камъни в мрамора, от който е издигнат  Тадж Махал е най-добре пазената семейна тайна, която е... туристическа атракциа. Всеки вижда как става номерът, но не знае съставките на лепилото.  Те се предават от баща на син в една-единствена фамилия  в град Агра. Тя пази от векове секретът, както се охранява рецептата за „Кока-кола”. Единствено тази фамилия има право да извършва ремонтите в Мавзолея на любовта.

Тъй като Ислямът забранява изобразяването на живи същества, всяка рисунка отвътре и отвън в Тадж Махал е най-различно цвете или геометрична фигура. Черният оникс по колоните е така драпиран на равни триъгълници, че те макар и гладки, приличат на плисирана пола тип „солей”. Гравираните в камъка цветя са изпипани до последната тичинка и жилка на стъблото.

А работилницата е  храмът на вълшебниците, наследили тайната на тази красота. Тя е едноетажна, но се е ширнала в няколко зали, без да броим магазина. Тъй като масите и параваните, които правят са баснословно скъпи, фамилията занаятчии крепи бизнеса като посреща туристи.

Тук обработват мрамора както преди 400 години. Режат го с дървени лъкове, полират го на ръчни колела с водна струя. Шлифоват полускъпоценните камъни на задвижвани с крак точила... И продължават да инкрустират чинии, вази, декоративни слонове и поставки за чаши със седеф, малахит, кехлибар и карнеол. Последният, жълтеникаво-оранжев на цвят, е единственият камък, който приглушено свети, когато под него поставиш фенерче.

Очите се пълнят с красотата на безбройните експонати. Човек може да си тръгне с миниатюрно копие на Тадж Махал, изработено със завладяваща прецизност срещу 15 долара или да поръча доставка до всеки край на света на двуметрова статуя на Буда от изящен алабастър за няколко хиляди. 

Следваща спирка – хем бижутерия, хем музей. В предверието древна женица си боде очите над невъобразимо везмо. Черно кадифе, върху което изгряват златни пауни с опашки от полускъпоценни камъни.  В следващата стая пак толкова архивна старица тъче копринен килим с изумително ситни шарки.  Напълно вярвам на надписа „1200 бода на квадратен сантиметър”.

Частният музей към дюкяна е невероятно интересен! И прилича на учебник по история на знаменитостите. Оказва се, че невзрачната къща е посрещала последния руски император Николай ІІ и кайзера Бисмарк. Абдикиралият британски крал Едуард е оставил автограф, заедно с жена си Уолис Симпсън. Личат подписите на Елизабет ІІ и лейди Даяна, на „Бийтълс”, Брежнев и почти целият многотомник на „Кой кой е?” в световния елит. Умението на занаятчиите е втъкано в огромен килим от скъпоценни камъни, пред който ценителите могат да изгубят няколко часа без да намерят два еднакви орнамента. И в също толкова „прилепващ” погледите сребърен слон. Собствениците обаче предпочитат да минат на „тъгъдък” из музея, за да ви отведат в съществената част – магазина. 

 


 
Прочутите рубини „Звездата на Индия” не са традиционните бистри червени камъни. Те приличат повече на малинов нектар, но при насочена светлина в тях проблясва шестлъчна звезда. Рубините и бомбайските сапфири са изящно поставени в гнезда от диаманти, обаче  дори след унищожителен пазарлък, цената не пада под 2000 евро за пръстен.
 
Полезна информация: Агра не е най-големият град в щата Утар Прадеш, но е най-известният. От столицата Делхи има удобен влак в 5,00 сутринта, с който пристигате тъкмо навреме за първия тур около Тадж Махал. С наета кола с шофьор ще отидете за около 4 часа и 90 долара за отиване и връщане.  Цялата икономика на града се върти около Мавзолея на любовта. Промишлеността е забранена, та вредните газове да не повредят мраморната поезия на най-известната сграда в света.  До нея дори не можете да стигнете с автомобил. Специални автобуси с електрически двигатели извозват туристите до гробницата. Там и да нямате ангажиран екскурзовод – наоколо  бродят  десетки, които за 5-15 долара ще ви се закълнат, че са най-квалифицирани и дори не са прости гидове, а преподаватели в университета. Ако добавите още 20 долара и кажете точно къде искате да отидете, ще ви заведат  в работилницата за мраморни инкрустации и в бижутерията-музей с голяма охота. Ако си купите нещо, екскурзоводът със сигурност ще вземе процент.
Последен съвет: Не си купувайте купища сувенири от Агра. Навсякъде из Индия (че и в българските магазини) ги има същите, но далеч не на такива главорезни цени. Любимите на европейските псевдохипита и почитатели на енто-облеклото индийски дрешки няма да намерите в тамошните магазини. Произвеждат за износ нашата представа за техните гиздила. И то го правят толкова добре, че световни гиганти като Levi’s например отдавна са изнесли производството си в Индия.
 

Special Thanks to Gujarat Tourism for Hospitlality

Още екзотични приключения ще намерите в третата книга на авторката „Маги, от Магелан”, която ще излезе от печат през март

 

Прочети още...

МЕГАН И ХАРИ НАПУСКАТ КАНАДА, ЗА ДА ИЗБЕГНАТ ДВОЙНИ ДАНЪЦИ КАК КРИСТИАНО РОНАЛДО СЕ ПОЯВЯВА НА БЕЛИЯ СВЯТ НА ОСТРОВ МАДЕЙРА И КОЛКО СТРУВА ИМЕТО МУ ДНЕС? АЗАДИН АЛАЯ: “АЗ САМО ШИЯ ДРЕХИТЕ, ЖЕНИТЕ ГИ ПРЕВРЪЩАТ В МОДА!” СИНЪТ НА ЦОЛО ВУТОВ ПОТРОШИ ШАМПАНСКО ЗА 40 000 ДОЛАРА ПОД ЗВУЦИТЕ НА "ШУШАНА" ВЪВ ФРЕНСКИТЕ АЛПИ СЪПРУГАТА НА ПРЕЗИДЕНТА РАДЕВ НАРУГА ТЕЗИ, КОИТО Я КРИТИКУВАТ, НАРЕЧЕ ГИ НЕВЕЖИ, ОБИДИ БСП, НАПРАВИ ПРАВОПИСНИ ГРЕШКИ И ОТНОВО НАКЪРНИ РЕСПЕКТА КЪМ ПРЕЗИДЕНТА БУРЯ ВЪВ ФЕЙСБУК: НАРИЧАТ ИЛИЯНА ЙОТОВА И ДЕСИСЛАВА РАДЕВА "КОМПАНЬОНКИ" ОТ КАУБОЙСКИ БАР В ДИВИЯ ЗАПАД, ЗАРАДИ ТОАЛЕТИТЕ ИМ НА ПРИЕМА ПО СЛУЧАЙ НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК БЪЛГАРСКАТА ОПЕРНА ЗВЕЗДА СОНЯ ЙОНЧЕВА НОСИ ЛУКСОЗЕН ЧАСОВНИК С ПЕРЛИ ЗА 35 000 ДОЛАРА

Денят в снимки

Роден е Дъстин Хофман, един от най-изтъкнатите актьори на американското кино от края на XX век Още снимки »
Времето от Termo.bg
Time: 0.353 sec
Memory: 5.35 Mb
Peak memory: 5.66 Mb
Total SQL queries: 123
Total SQL time: 0.308 sec
Slowest SQL query time: 0.223 sec
Slowest SQL query:
SELECT 
									a.ID,
									a.publish as date,
									am.enabled,
									am.Title as title,
									am.Resume as resume,
									DATE_FORMAT(a.publish,"%d-%m-%Y %H:%i") as publish,
									CONCAT("thumb",".",a.extension) as thumb,
									IF(a.tag IS NULL,CONCAT("post",a.ID),a.tag) as path,
									d.category_id as category_id
FROM bn_articles a
													INNER JOIN bn_articles_distribution d
													ON d.ArticleID = a.ID
 INNER JOIN bn_articles_meta am
																		ON am.ArticleID = a.ID
WHERE a.publish <= NOW() AND am.language_id = 1
AND d.category_id = 7
ORDER BY date DESC 
LIMIT 0,3