ДА ПРОГОНИМ ТУРИСТИТЕ С КАМЪНИ, СЪЗДАВАТ НИ САМО ГРИЖИ!

В редакцията на Bulgaria News получихме едно писмо, подписано от управител на малка туристическа фирма, решила да развива туризъм, различен от традиционните морски и ски почивки. Публикуваме писмото без коментар и без редакторска намеса и се надяваме поне Общинския съвет на София спешно да промени съответните наредби, които вместо да слагат ред, създават само грижи и проблеми пред туристите и техните домакини.

„Здравейте, Веси и Соня!
 

Вижте сега какво ми се случи.

Правя си аз промоция на дестинацията София. Обикалям Гърция от офис на офис и от град на град. Троша пари. Ама не държавни. Макар че никъде не говорих за себе си или за фирмичката. Все София ми е в устата.

Къде ме разберат хората, къде не, ама кимат. Ако все пак те познават отпреди, усещаш, че ще изслушват от добронамереност. Приятели са все пак. Като дойдат до България нали пак на мене ще разчитат. Когато ги глобяват, най-много ми се обаждат. Все не са разбрали защо. Аз пък откъде да знам защо, ама нали се водя местен и трябва да се информирам.

Та, като се връщах от гръцко и взеха да ме спират нашите от полицията, си викам на акъла : "Чакай да ги питам аз тия що ме спират." На петия път се престраших и питах.  И един младеж от Пазарджик с милиционерска униформа ми обясни. Казва:

 

 

И аз го разбрах. Сега, дали гърците ще го разберат, не знам.

Та да си продължа темата, че малко се отплеснах.

Значи потрошили сме парата. Колежката все ме поправя, че всъщност сме имали комуникационна кампания и сме прилагали някакви промоционални инструменти. И щеше да е права, ако не бяхме се излъгали да рекламираме София. Ама нейсе, повече не се хващаме на тая въдица.

Да обаче, в следствие на тези наши хаотични действия, взеха че се обадиха туроператори от Гърция. Групи искат да водят. И ние се радваме наивно. Щото имаме договор с хотелите и екскурзовод сме наели и с една дума ще правим туризъм. Казаха, че бил приоритетен отрасъл и ние веднага по най-първосигнален начин се втурнахме натам. А, бе аланкоолу, чети между редовете, задавай си въпроси. Че е приоритетен отрасъл, може и да е вярно, но за кого? Е те това, ако се бяхме запитали, нямаше да се напъваме. Като жабата, която виждайки да подковават вола и вдигнала и тя крак. Смешно, нали?

Една от по-опитните екскурзоводки ни подсеща, че

 

 

А ние, вместо да отдадем заслужено уважение на възрастта и, взехме че и се присмяхме. Както се забавлявахме за нейна сметка и ме преряза нещо. Викам си на акъла: „Дали е възможно да е права? Възможно е ами. Как да не е? То направо не е възможно да греши, бе!". И в паника започвам да звъня по общинските телефони. Намираме службичката. Нарича се Дирекция „Транспорт”. Не може да се влиза в центъра, ако не платиш 50 лева. Така казват. Не ми става приятно, че така тъпо съм се издънил. Не върви сега да кажеш на партньорите си, че има едни допълнителни 50 лева за плащане. Като вземат да питат пак това тяхното „защо”. И махвам с ръка и ги прежалих. Звъня пак на началничката от общината. Аз на всичките така им казвам. Ами искаш, не искаш, те ти ръководят живота. Началници са. И звъня и питам, кога и как да занеса парите. Оказва се, че не може. То можело, ама ако съм си събрал документите. Тука вече съм готов да се откажа.

 

 

Преодолявам себе си и питам за определения набор книжа, необходими на тези петдесет заблудени гърка, за да се изръсят някой лев в общинска полза.

Първо – съдебно решение. Почудих се, кога са ме съдили, ама си викам, че те повече от мене ще ги знаят тия неща. Началници са. Имат информация свише. Питам от кой съд и ми казват, че това била регистрацията на фирмата. И в електронния търговски регистър да си регистриран нямало значение. На тях документ им трябвал. Ще пробвам със свидетелски показания. Ще ида с колежката. Тя има телефон с интернет. Ще отворим регистъра на място пред хората. Пък, ако хване дикиш – добре, ако ли не –

 

 

Само ядове с тях. Аман. Нямат си друга работа, ами все насам към България гледат. Уж на екскурзия идват, а всъщност идват, за да ни измъчват.

Втория документ е договор между нас и гърците. Ами то там са и цените. Как да им ги дам? После на шефа какво да обяснявам. Опитвам се да шикалкавя. Казах им, че няма договор. Ама не стана номера. Посъветваха ме да си напиша договора своевременно. Не можеш да ги излъжеш, ей! На тия, които идват със собствени автобуси, да им кажете, че ако си мислят без договор да ми се подмятат по центъра на нашата собствена столица, хич да не се надяват.

И трето – „големия” регистрационен талон на автобуса. Нищо работа.

Още не съм събрал документите. Петък е. Късен следобед. Звъня на общинската администраторка и моля за отсрочка. Тя ми дава пълна свобода. Когато занеса документите, тогава ще има и разрешение. Подскачм от радост и питам може ли в същия ден. Това я ядоса.

 

 

Естествено, че първо пускам МОЛБА. Началник ще я РЕЗОЛИРА и чак тогава ще видим. И ме посъветва жената, ама съвсем на място, че тези работи от днеска за утре не се правят.

Сега не знам какво да правя. Иде ми с камъни да ги прокудя тия гадни туристи. Къде се хванаха за мен като удавници. Да си правят незаконните обиколки на центъра сами. Какво са ме нарочили за съучастник.

Чакай, че се сетих, като се раждаха децата, не съм пускал молба. Боже опази, ако и те са незаконни. Тичам да оправям тая работа. Да си гледат работата туристите.

Ваш Димо , туристически кадър в оставка”