СПЕШНИ МЕРКИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ТУРИЗЪМ

В резултат на световната финансова криза, международният  и българският туризъм в края на 2008 година навлезе в по-бавни и дори отрицателни темпове на туристическо развитие. Макар че той показва положителни резултати по валутни приходи и брой туристи през 2008 в сравнение с 2007 г., реалните анализи сочат, че през 2009 г. ще има занижение на икономическите и социалните ефекти от него. Държавните ръководства на редица страни като Гърция, Кипър, Турция, Хърватска (наши преки конкуренти), предприеха конкретни стимулиращи мерки за избягване или намаление на негативните резултати от очакваната икономическа криза.

Затова считаме, че е крайно необходимо българското правителство, целият туристически бранш и съпътващите го дейности от другите отрасли, да реализират конкретни и спешни мерки за активизиране присъствието ни на международния и вътрешен туристически пазар, за повишаване качеството и атрактивността на предлаганите услуги и стоки, увеличаване  на инвестициите в националната и общинска инфраструктура, в професионалната квалификция на ръководния и обслужващ персонал. Добър пример в тази насока дава планът на Българското правителство за икономическа стабилност и напредък през 2009 г. (30.01.2009 г.), както и становището на Европейския икономически и социален комитет „За устойчив и конкурентноспособен европейски туризъм".

1. Оценка на експертите за последиците от икономическата и финансова криза в туризма:

1.1. Кризата сериозно ще се отрази  на пътуванията на сравнително по-ниско платежоспособното население на Европа, Русия, България и други страни.  Това са около 80% от потенциалните клиенти за българския туризъм (проучване в Германия – 2008 г.). На практика те ще се въздържат от по-скъпи услуги (хотели 4 и 5 звезди), ще намаляват разходите си, което ще снижи и приходите на туристическите обекти и фирми.

1.2. Очаква съкращаване на дълготрайните престои на туристите за сметка на краткотрайните (10 вместо 20 дни; 10 вместо 14 дни и т.н.). Това ще намали и броя на туристодните (престоя на туристите в дни) с около 4 - 5 милиона, както и обема на приходите при увеличаване на разходите на фирмите и обектите.

1.3. Сравнително слабата Английска лира в сравнение с Еврото, както и на Руската рубла, ще повлияят отрицателно на туристическия поток, особено за зимния (планински) туризъм на 2008 – 2009 г.

1.4. В края на 2008 и началото на 2009 г. се задълбочиха финансовите проблеми на малките и средните (а даже и на големите) предприятия, особено по срочното връщане на кредитите към банките. Очерта се и взаимна задлъжнялост на фирмите от туризма, която още през летния сезон на 2008 г. възлиза на около 10 милиона Евро. Това може да доведе до: съкръщаване на персонала в хотелите и ресторантите в противоречие с Наредбата за категоризация на туристическите обекти, намаляване на разходите за иновации и ремонт на  обектите, понижаване на качеството, разнообразието и атрактивността на услугите.

Очаква се през 2009 година около 15% от малките и средните предприятия на туризма (предимно малки семейни хотели) да фалират или замразят своята дейност.

1.5. Трудно ще се регулира пазарната ценова политика на българските туристически предприятия и фирми в съответствие с динамиката на пазараинга и по–добрата конкурентоспособност на туристическото обслужване в Гърция, Кипър, Турция, Хърватска.

1.6. Експертните оценки на СТО и прогнозите на Световния съвет за пътуване и туризъм сочат, че много вероятно е в условията на икономическа криза да бъдат облагодетелствувани евтините туристически дестинации (каквато е и България). За нашата страна това може да стане реалност само ако:

· държавата окаже мощна финансова подкрепа на туристическия отрасъл за активизиране на маркетинга, пазарните проучвания, националната реклама и доизграждане на сериозните инфраструктурни проекти – пътища, водоснабдяване, канализация и пр.;

· бъдат стимулирани финансово почивките на българските граждани в туристическите обекти на Р България;

· бъдат осигурени финансови стимули за удължен туристически престой на чужденците (над 10 дни) в България за предсезонна, следсезона и междинните сезони (1.01 – 15.06 и 25.08 – 30.09.).

2. Цели на спешните мерки:

2.1. Извършване на експертен ситуационен анализ, обсъждане и решаване на конкретни задачи за стимулиране и подпомагане на българския туризъм с цел увеличаване на приходите от него за периода 2009 – 2010г.

2.2. Повишаване качеството и степента на конкурентоспособност на България като туристическа дестинация на вътрешния и международния туристически пазар с особено внимание към увеличаване на приходите от високоефективните форми на туризма – СПА-туризъм, крайпътно обслужване, културен, делови, селски, екологичен, хазартен и хоби туризъм.

2.3. Да се предоставят реални финансови стимули на чуждестранните и българските туристи за почивка и развлечения в България.

2.4. По – добре да се използват европейските фондове за развитие на селския и семейния туризъм, инфраструктурата на дестинациите, обучението и професионална клалификация на кадрите в туризма.

3. Предложения за спешни мерки за устойчиво развитие на туризма

А) Правителство и държавни органи по места (общини, кметства)

3.1. Подобряване на визовия режим и определяне на по-ниски цени на визите за страните извън Европейския съюз – Русия, Украйна, Беларус, Молдова, Средноазиатските републики, Сърбия, Македония, Япония, Китай и др.

3.2. Увеличаване на влаковите композиции като по-евтин вид транспорт до българското Черноморие през лятото от:

· Германия, Полша, Чехия, Словакия, Русия;

· София, Пловдив и Плевен.

3.3. Намаляване на данъците (акцизите) за горивата на българските авиокомпании при чартърните туристически полети с 10%.

3.4. Стимулиране дългосрочните пребивавания на чужденци в България (над 10 дни престой) с 5 Евро за  периода 1.05 – 15.06 и 25.08 – 30.09 за летния сезон, които се дават на българските хотелиери срещу съответни документи и за всички екскурзии на чуждестранни туристи по културно-исторически маршрути.

3.5. Особено внимание да се отдели за увеличаване броя на почиващите българи в страната и намаляване разходите за пътуване на българските граждани в чужбина (средно за една година до 200 млн. Евро), чрез:

·  Създаване на специализиран публично-частен паричен фонд за стимулиране отдиха на българските граждани в българските курорти. За 2009 и 2010 г. – по 50 млн. Евро (100 млн. лева). Средствата да се наберат от:

- държавна субсидия (25 млн. Евро) или 50% ;

- туристически такси на курортите и обектите (12,5 млн. Евро) или 25%;

- частния бизнес (12,5 млн. Евро) или 25%.

·  Почивките на българските граждани при заплатен пакет услуги и организирани от туроператорите да се облагат с 7 % ДДС (както за чужденците).

·  Бруто печалбата на туроператорите (маржът между пакет-услугите на ТО и платените услуги на хотелиерите да се облага с 7 % ДДС.

3.6. Разсрочване на главницата на кредитите от банките на малките и средни туристически фирми, селски и семейни хотели с 2 години, без плащане на наказателни лихви (ако фирмите се обслужват от съответната банка).

3.7. Увеличаване на средствата за реклама на българския туризъм в чужбина до 15 млн. Евро годишно.

3.8. Създаване на Институт за маркетингови проучвания на туристическия пазар (Гърция – Солун, Атина, Кавала).

3.9. Актуализиране на областните стратегии за развитие на туризма в периода 2009 – 2010 г. Особено внимание да се отдели на развитиено на балнеологията, селския, екологичния, културния, ловния, хоби туризма, крайпътното обслужване.Областните управители на морските и планински туристически селища да определят 20 терена за създаване на къмпинги и крайпътни заведения (заедно с Министерството на транспорта).

3.10. Създаване на облекчени административни улеснения за развитие на малкия и средния бизнес на туризма в общините и кметствата, подобряване на инженерната и туристическата инфраструктура в тях, създаване на работещи информационни и резервационни центрове, обучение на местното население по професиите на туризма.

Общините и кметствата да създават реални условия за развитие на специфични (притегателни за туристите) туристически дестинации на принципа на публично – частно партньорство.

3.11. По-ефективно и контролирано използване на Европейските фондове за развитие на селския туризъм и селските райони, укрепване на капацитета на туристическите организации (структури), обучение и квалификация на туристическите кадри.

3.12. Значително подобряване на Изготвяне на нов Закон за туризма и Наредбите към закона.

Б)Частен бизнес, неправителствени организации, публично-частно партньорство

3.13. Повишаване на качеството и атрактивността на туристическите услуги, чрез:

· Приемане на Кодекс за етика в туризма в съответствие с приетия Глобален кодекс за етика в туризма от СОТ;

· Реално "гостоприемство" във всички обекти на туризма и другите отрасли, предоставящи туристически услуги;

· Обучение и професионална квалификация на туристическите кадри в обектите и фирмите;

· Въвеждане на изискване за задължителен документ (сертификат) за придобита специалност за работещите в туризма;

· Тренинг "на място", ежегодна проверка на знанията на туристическия персонал;

· Подържане на обектите в съответствие с категоризацията;

· Извършване на категоризацията на обектите и регистрацията на ТО и ТА от неправителствени сдружения. Контрол по качеството на услугите от неправителствените сдружения;

· Приемане на маркетингови стратегии за утвърждаване на отделните туристически дестинации на международния и българския туристически пазар.

3.14. Гъвкава ценова политика от ТО, ТА, хотелиери и ресторантьори, чрез:

· Съгласуване на ценовата политика (цени – минимално рентабилни; цени – максимално рентабилни). Проучване на пазара, съгласуване на цените в зависимост от търсенето и предлагането.

· Запазване на по-ниски цени за услугите, стоките и българските продукти. Използване на принципа "по-ниски цени, с повече оборот и стокооборот" и по – добри финансови показатли.

3.15. Утвърждаване на публично – частното партньорство в областта на туризма, чрез:

· Създаване на публично – частни сдружения, клъстери и обединения по общини и кметства;

· Създаване на публично – частни сдружения в национален мащаб.

3.16. Координация надейността на неправителствените сдружения в национален и регионален мащаб.

4. Очаквани резултати от реализацията на Спешните мерки за стимулиране на българския туризъм в условията на криза (2009-2010 г.)