РУСИЯ ПРЕОСМИСЛЯ ПОЛИТИКАТА СИ НА БАЛКАНИТЕ?

„Русия трябва да преосмисли политиката си на Балканите”, пише в редакционна статия в „Независимая газета" Алексей Фененко, сътрудник към Института по проблемите на международната сигурност.
„Миналата седмица действията на България се разминаха с руските интереси. На 11 юни министър-председателят Бойко Борисов обяви намеренията на страната да се откаже от участие в проекта „Бургас - Александруполис". На 12 юни заместник министърът на външните работи Марин Райков заяви, че за България газопровода „Набуко" е по- важен от руския проект „Южен поток". София досега не е денонсирала договорите по двата проекта, но нейните стъпки могат да задържат тяхната реализация", пише в статията. Според автора,

 

 

През 2000 година Русия обяви политиката си на „енергиен диалог" и последователно сключи договори с Хърватия, България, Унгария и Гърция и през 2007 година, на базата на тези договори, започнаха трите големи проекта: нефтопроводът „Бургас - Александруполис", нефтопроводът „Констанца - Триест" и газопроводът „Южен поток". Но за тяхната реализация започна да пречи разработения от ЕС газопровод „Набуко" за доставка на централноазиатски газ през България и Турция за Централна Европа. Последните стъпки на България нанесоха удар по тази система. Отказът на София от участието в проектите лишава Русия от ключова транзитна страна, - пише авторът, -  тъй като и другите страни могат да последват нейния пример. Руските експерти виждат зад тези събития натиск от страна на ЕС и САЩ над балканските страни. Но проблемът е много по-сложен. Разпадът на Югославия и изострянето на турско-американските отношение даде надежда на България, че може да стане регионална сила. За постигането на тези цели София иска да стане опора на американското влияние в Южна Европа, което пък ще доведе до нарастването на антируския елемент в българската политика. Отказът на правителството на Бойко Борисов да участва в енергийните проекти с Русия довежда този процес до завършек, смята Фененко, цитиран от агенция Кросс. В тази ситуация, според автора на статията,

 

 

и Москва трябва да се бори за запазването на „българския ресурс", като същевременно трябва да помисли и за намирането на алтернативен партньор. Авторът посочва три варианта: първият - развиването на отношенията с Турция, вторият - засилването на диалога с Румъния, и третият.- засилване на връзките с Унгария.
В заключение руският експерт пише:

 

 

От 2004 година руските експерти се страхуват, че настъплението на НАТО в Румъния и България може да измени съотношението на военноморските сили в Черно море. Превръщането на София в опора на САЩ може да създаде условия за осъществяването на този сценарий. Ще се възползва ли Русия от турския, румънския и унгарския ресурс, за да не изпусне ключовите си позиции на Балканите?".

В статия, публикувана също днес в руското издание „Коммерсант" пише, че след като България фактически се отказа от съвместното строителство на АЕЦ „Белене" и на нефтопровода „Бургас- Александруполис", може да загуби и проекта „Южен поток". „Газпром обяви, че работи  за подготовката на алтернативен маршрут на този газопровод през Румъния”, съобщава изданието, цитирано от Кросс. Според  публикацията, вече се разглежда възможността подводният участък от газопровода под Черно море да тръгва не е от България, а от Румъния. Вчера ръководителят на „Газпром" Алексей Милер е обсъдил с министъра на икономиката, търговията и деловите среди на Румъния Адриан Видяну

 

 

Както поясняват от руския газов гигант, през следващите няколко месеца ще бъде обсъдена тази възможност, а през есента Милер ще посети страната, за да се продължат преговорите.  До сега, „Газпром" имаше намерение да строи в Румъния странично отклонение на газопровода. Но миналата седмица българският премиер Бойко Борисов заяви за възможния отказ на България от съвместните енергийни проекти .

 

 

пише „Коммерсант".Руските власти не коментират официално стъпката на България, в замяна на това позицията на „Газпром" кардинално се измени.
Генералният директор на East European Gas Analysis Михаил Корчемкин добавя, че „Газпром" има и други проблеми с България. На двете страни им предстоят преговори за продължаването на един от двата договора за доставка на газ след 2010 година. София настоява да бъде изключен посредника "Овергаз Инк" от доставките. "Газпром експорт" продава 2,5 млрд кубически метра газ на година на "Овергаз" и 0,6 млрд куб.м. на Gazprom Germania в България. Според специалисти

 

 

газопроводът може да се разклони - едните тръби да вървят през България за Гърция и на юг към Италия, а още два тръбопровода да минават през Румъния към Сърбия, Унгария, Австрия, Словения и оттам към северната част на Италия. „В такъв случай сумарната дължина на газопровода ще се намали и проектът ще стане по- евтин" смята Корчемкин. С това мнение е съгласен и друг събеседник на изданието: „ Прокарването на газопровода през Румъния към Италия през Словения е дори по- изгодно, отколкото през България, тъй като газопроводът може да бъде по същото трасе, като на нефтопровода Констанца- Триест. Това ще намали разходите по проучвателните дейности и по получаването на разрешения от всички инстанции".