И МАКЕДОНИЯ ТРЪГНА КЪМ ЕВРОПАТА
Снимка: Маргарита Стоянчева
Еврокомисията представи препоръките си към желаещите да членуват в ЕС в годишния доклад за техния напредък.
Хърватия вероятно ще стане 28-мата страна-членка на голямото европейско семейство през 2012 г. Турция трябва да поработи върху политическите реформи и защитата на гражданските права, за да може да се зарадва на същата привилегия, заключи Еврокомисията
Маргарита Стоянчева | 14.10.2009 21:06Европейският съюз да започне преговорите за присъединяването на Македония към голямото си семейство. Това препоръчаха експертите, изготвили годишния доклад за напредъка на страните, желаещи да станат част от Обединена Европа. Западната ни съседка си заслужила това благо благодарение на сериозните си усилия за изпълнение на ключовите приоритети и на Споразумението за стабилизиране и асоцииране.
"Вече можем да препоръчаме започването на преговори за присъединяване с бившата югославска република, тъй като тя постигна убедителен напредък",
заяви в сряда еврокомисарят по разширяването Оли Рен.
Македония получи статут на държава-кандидатка за членство в ЕС през декември 2005 г. Четири години по-късно ще бъде взето и решението за датата на старта на присъединителните преговори.
И докато едни са на изходна позиция в състезанието за място в Обединена Европа, други вече бягат по финалната права. В представения в сряда доклад на ЕК е записано, че Хърватия може да приключи преговорите за членство още другата година. Условието е
Загреб да активизира борбата си с корупцията и организираната престъпност,
да подобри съдебната си система и да развие сътрудничеството си с Международния трибунал за военни престъпления в бивша Югославия, който е структура към ООН.
Точна дата за приема на бившата югославска република в ЕС все още не е определена. Предполага се обаче, че Хърватия може да стане 28-мата страна-членка на евроблока през 2012 г. след ратифициране на присъединителния й договор.
Приемането на Загреб в европейското семейство става възможно след уреждането на спора му със Словения за общата им граница по Адриатическото крайбрежие около морския град Пиран. Неразбирателствата по въпроса замразиха преговорите за присъединяване за цяла година.
Жителите на другата балканска държава, устремила се към ЕС – Косово пък вероятно скоро ще се радват на привилегията да пътуват без визи до страните-членки.
Еврокомисарят Оли Рен заяви, че на Прищина трябва да бъде предложено търговско споразумение, което да постави началото на ”нов етап" в отношенията й с ЕС. Тези планове обаче вероятно няма да се осъществят лесно, тъй като някои държави от блока, като Гърция и Испания например, все още не са признали независимостта на Косово, откъснала се от Сърбия миналата година.
Що се отнася до Турция, заключението на ЕК е, че тя трябва да ускори политическите реформи и реформите по защитата на гражданските права, за да увеличи шансовете си за присъединяване към ЕС. Важно условие е и нормализирането на отношенията между Анкара и Кипър.
Комисията призова южната ни съседка да се отнесе адекватно към спора за данъците на медийната група ”Доган”,
защото този казус може сериозно да засегне свободата на печата в страната.
ЕС и Турция започнаха преговори за присъединяване през 2005 г., но оттогава постигнаха малък напредък, тъй като Франция, Германия, Кипър и Гърция са против нейното членство в евроблокa.
Според доклада на ЕК Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора имат неравен напредък, макар Сърбия да има силен административен капацитет да продължи с реформите. Основните пречки за присъединяването на тези държави към ЕС са корупцията и слабата съдебна система. Именно те отдалечават въпросните страни от членството им в блока все повече и повече.
Като цяло Евросъюза не гори от желание за скорошно разширяване,
предвид икономическата криза и приемането на 12, главно бивши комунистически държави, в периода от 2004 г. насам. Това всъщност струва доста скъпо на старите страни-членки, коментират експерти, цитирани от световните агенции. Не трябва да забравяме, че в това число влиза и България.
предвид икономическата криза и приемането на 12, главно бивши комунистически държави, в периода от 2004 г. насам. Това всъщност струва доста скъпо на старите страни-членки, коментират експерти, цитирани от световните агенции. Не трябва да забравяме, че в това число влиза и България.
Коментари и мнения
Напиши коментар