ТРОЙКАТА ЗАПЛАШИ ГЪРЦИЯ СЪС СПИРАНЕ НА ЗАЕМА

 

 

Първите послания дойдоха от срещата в Люксембург. Финансовият министър Георгиос Папаконстантину се е обадил от Мегало Дукато в Палатата Максим и е казал нещо, което премиерът не е очаквал да чуе: „съмняват се в нас!” Причините? Доста са. Позицията на министрите, контрата с Тройката при предишното им посещение, закъсненията, противоречивите им изявления и други. Посланието бе потвърдено през изминалите пет дни:

 

- Тройката се съмнява, че разходите за заплати в държавния сектор ще паднат на 16 млрд. през следващите две години. Поиска от министърът на вътрешните работи Рангусис замразяване на нови назначения, отмяна на политиката на преструктуриране и съкращение!

 

- Тройката се спречка и с трудовият министър Кацели. Разходите за осигуряване (пенсии), здравеопазване и социални грижи днес са в размер на 56 млрд., сума, която кредиторите считат за немислима. Те изразиха и подозренията си и относно способността на правителството да я намали на 45 млрд. Те изискват нова осигурителна система, съкращаване на договорите за допълнителни, нездравословни, фирмени и лични условия на труд и намаляване на обема на здравеопазването, каквото и да означава това за болници и лекари.

 

- Отгоре на всичко това Тройката оспори и данните за данъчните приходи и раздържавяването. Те счетоха гръцките прогнози за „преувеличено оптимистични” и поискаха от финансовият министър Папаконстантину да подготви мерки за постигане на същия резултат. Конкретно по темата за произвола те бяха на различни позиции и конституционни разпоредби, което задълбочи проблема. Резерви изразиха представителите на кредиторите и за банковата система. За момента те се задоволиха да отбележат една реалност: че влоговете намаляват, а банките не показват намерение за сливания. Служители, които съпровождаха представителите на Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейския съюз изразиха мнение, че „изискват много, за да осигурят изискваното”. До сряда премиерът Папандреу ще трябва да начертае окончателното съдържание на следващите стъпки за средносрочната програма, и за раздържавяванията, а евентуално закъснение може да предизвика проблеми за плавното изплащане на петия транш. От Осло, където бе на посещение миналата седмица Папандреу заяви: „В Европа и в света цари страх и недоверие към силите на нашия народ и за това всичко, което можем да направим за спирането на хода на дефицита е да бъдем резултативни”. Той обаче допълни, че „Гърция, както и партньорите ни са решени да останем в евро зоната”.

 

 

Международните инвеститори очакват държавния фалит на европейската страна-членка като възможен като 4/5 от тях залагат на това, че Гърция накрая няма да може да изплати дълга си. Конкретно 85% от запитаните през миналата седмица от Bloomberg Global Poll заявяват, че Гърция ще банкрутира като повечето от тях считат, че същото ще постигне Португалия (59%) и Ирландия (55%). Песимизмът подчертава факта колко скептични са инвеститорите относно възможностите на плановиците на европейската политика да предотвратят първия банкрут в Еврозоната, дори и след като разглеждат вероятността да тонизират с нови пари първоначалния пакет от 110 млрд. евро за Гърция. Стойността на подсигуряването срещу евентуален банкрут на Гърция миналата седмица възлезе на историческо ниво (CDS възлизат на 1371 базови единици на 9 май), тъй като инвеститорите залагат на това, че страната няма да успее да се справи със задълженията си. Отбелязва се, че броят на очакващите евентуален банкрут на Гърция е нараснал с 11 процента от Януари и с 12 процента от юни.

 

 

Вие сте от онези хора, които американците наричат larger-than-life-character (по-голям от живота характер)”. Той припомня, че водещият германски делови в. „Хандеслблат” миналата година е предложил закупуването на гръцки облигации с цел възстановяване на доверието в Гърция. „Оттогава обръчът се затяга все по-бързо, а не по-бавно. Горчивата истина, която трябва да приемете всички вие, които желаете да помогнете на Гърция е, че помощта не помага. Той подканя всички „да говорим на езика на истината. Наближава денят, в който умореното тяло на гръцката икономика няма да може да направи вече нищо. Ако гръцката национална икономика бе око, щеше да плаче. Наближава денят, който ще накара инвеститорите да виждат кошмари в нощта. В този ден всички устни ще шепнат думата „несъстоятелност”.” „Това е и денят, в който се поражда една нова истина: Не намалявайте разходите, а инвестирайте: това би бил новия лозунг. За да може гръцката национална икономика отново да се развие. Не от дълг към дълг, би могъл да бъде един добър съвет, а удължаването на задължението, може би пълно отлагане за известно време...”„Това ще бъде един ден на свръх изисквания, основно за онези, които са заели пари на вас и на народа ви.

Пазарите ще замръзнат от страх. И ще следва продължение. От Аржентина през 2001, Мексико в началото на 80-те години и Германия след Втората световна война, знаем, че има живот след смъртта, поне за свръх задлъжнелите държави”. В заключение Г. Щайнгард отбелязва в посланието си до Папандреу „До момента успявате в невъзможното. Сега ще трябва да направите и възможното. Както когато като млад излъгахте военните и не предадохте баща си, така и сега не трябва да предавате гордостта на гърците – за да спасите страната си. Проумейте новата неприятна реалност, преди тя да почука на вратата ви. Защото тя се е устремила натам”.