ИМУНИЗИРАНА ЛИ Е ЕВРОПА ОТ „ПОРТУГАЛСКАТА ТРЕСКА”?

Германското издание на вестник "Файненшъл таймс" обобщава причините, довели до финансовата катастрофа на Лисабон.

 

 

До оставката на премиера Жозе Сократиш страната бе управлявана от социалистическо правителство, което имаше малцинство в парламента. Дълго време схемата работеше добре, тъй като социалдемократическата опозиция не се противопоставяне на плановете на правителството за бюджетни икономии. След това обаче положението се усложни. Опозиционният лидер Педру Пасуш Коелю също не оспорваше необходимостта от мерки за икономии, но водената от него Социалдемократическа партия (СДП) отхвърли последния пакет от мерки, предложен от правителството.

Сократиш подаде оставка и на 5 юни в Португалия ще се проведат парламентарни избори. Политическата криза задълбочи проблемите на страната, рейтинговите агенции понижиха кредитния й рейтинг, което доведе до скок на лихвите по португалските облигации до над 8 процента при 7 процента "границата на поносимост", определена от правителството.

 

 

Португалия преживя десетилетие на слаб икономически растеж от средно около 0,7 процента годишно. Една от причините за трайната слабост на португалската икономика е остарялата й структура. Страната има малко промишлено производство и възлага големи надежди на сектора на услугите, който през 2009 г. допринесе за 75 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), като важна роля имаше най-вече туризмът. Доходите на човек от населението в Португалия са 76 процента от средните за ЕС, което през последните десетина години не се промени много. Въпреки това държавата си позволяваше социална щедрост, финансирана с пари назаем.

 

 

В периода на световната икономическа криза бюджетният дефицит на Португалия достигна 9,3 процента от БВП. Причината за този скок бяха мерките за стимулиране на икономиката, които правителството прие по примера на други страни, за да се бори с рецесията. Кризата обаче навреди на конкурентоспособността на страната, инвеститорите загубиха доверието си в стабилността й и Португалия бе засегната от последиците на гръцката криза.

Правителството все пак искаше да реши проблема без външна помощ. Сократиш обеща постепенно да намали дефицита под прага от 3 процента от БВП, предвиден в ЕС. Целта за 2011 г. бе дефицит от 4,6 процента - амбициозна задача, която може да бъде постигната само чрез "шоково лечение". През идната година Португалия трябваше дори да удвои усилията си за спестяване на средства.

Банковите експерти оцениха, че страната се движи в правилна посока. През първите месеци на годината дефицитът всъщност се понижи повече, отколкото бе необходимо, посочи експерт на Комерцбанк (Commerzbank) малко след оставката на правителството.

 

 

С цел да преструктурира държавните финанси, миналата година правителството наложи програма за стабилност и растеж, която бе актуализирана три пъти. Планът включва намаляване на заплатите на държавните служители и отмяна на някои социални плащания. Правителството замрази и пенсиите, а в същото време увеличи ДДС от 21 до 23 процента.

Програмата не бе приета с единодушно одобрение. През ноември синдикатите парализираха страната, обявявайки еднодневна обща стачка и обвиниха правителството, че с усилията си да пести ще причини стагнация. Безработицата се повиши до над 10 процента, последваха и негативни последици за частното потребление.

В есенната си прогноза, публикувана през ноември 2010 г., Европейската комисия посочи, че през 2011 г. Португалия ще изпадне в рецесия, като икономиката ще се свие с 1 процент, а безработицата ще нарасне до 11 процента.