КОРМИЛОТО НА ЕС ПРЕМИНАВА В РЪЦЕТЕ НА ГЕРМАНИЯ
Снимка: Ройтерс
Канцлерът на Германия Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози трябва да намерят верния тон за реформи в ЕС.
Кризата с еврото изтиква Франция от водещата позиция на суперсила в европейската интеграция. Колебливата политика на суперактивния Никола Саркози при провеждането на реформи коства изоставането на Париж
сп. Икономист | 12.12.2010 15:32Кризата с еврото ясно показва, че властта в ЕС се измества от Франция към Германия. Когато през септември 2008 г. избухна финансовата криза, президентът Никола Саркози бързо пое европейското водачество.
Той повика британският премиер Гордън Браун на спешни разговори в Париж. Той прикани европейците за насърчат икономиките си. Той се подигра на германския канцлер Ангела Меркел за колебанието й във връзка с плана за финансово стимулиране, като заяви, че ”Франция работи по него, а Германия размишлява по него”.
Французите бяха поне толкова важни, колкото германците и всъщност те определяха темпото
(донякъде по случайност, тъй като Франция тогава беше ротационен председател на ЕС). Тази година обаче се състоя дискретна промяна. Балансът на властта във френско-германската двойка, която доминираше изготвянето на политиката на ЕС се премести от другата страна на Рейн. Дълговата криза в еврозоната, по време на която всички погледи бяха насочени към Германия, безмилостно го показва.
По фундаменталните елементи - постоянен механизъм за уреждане на дългови кризи след 2013 г., промяна в Договора на ЕС за въвеждането му в европейското законодателство, по-строги правила и санкции за нарушителите, никакво разширяване на спасителния фонд за финансова помощ - Меркел получи каквото искаше, а Саркози остана в миманса.
Въпреки трънливите лични отношения между двамата лидери, Франция и Германия продължават с опитите да изработват обща позиция преди срещите на върха на ЕС, така че изместването на баланса не винаги си личи. И двете страни имат интерес това да остане така. Митът за равноправното партньорство дава на Франция преувеличен статут и защитава Германия от обвинения в явен унилатерализъм. Когато Меркел и Саркози се срещнаха в Довил в началото на октомври и постигнаха договорка за еврото, се чуха обичайните мърморения от други членки на ЕС за френско-германски диктат.
Тази седмица двамата отново изтъкнаха единството си на съвместно правителствено заседание в Германия.
Френското съгласие все още е необходимо, за да се задвижат нещата, което означава, че Париж може да действа като препятствие, ако реши. ”Не е вярно, че Германия налага инициативите си. Отношенията са се променили, но само доколкото вече не става дума само за емоции, а и за интереси”, настоява френският министър на европейските въпроси Лоран Вокиез. Колкото и неудобно да е обаче за французите, истината е, че сега превес има Германия. ”Хората казват, че Европа се управлява от Меркел и Саркози, но в тази връзка жената е по-силна от мъжа”, коментира друг френски високопоставен официален представител. Главният фактор за това изместване на баланса е икономически. Едва миналата година френската икономика се справяше по-добре с рецесията от германската. Благодарение на силното централизирано правителство, което бе в състояние бързо да стимулира икономиката и щедрата система на социални помощи, която задържа вътрешното търсене на високи нива, френският БВП спадна само с 2,6 процента през 2009 г. спрямо 4,7 процента в Германия и средно 4,1 процента в еврозоната. Това даде възможност на французите да поддържат илюзията, че всичко си е наред. Тази година обаче настъпи смяна на водача.
Стимулираният от износа пик в Германия доведе ръста на БВП до 3,7 процента спрямо само 1,6 процента във Франция и 1,7 процента средно за еврозоната.
Германия бере плодовете на годините умереност в ръста на трудовите възнаграждения и реформи в пазара на труда, които подобриха конкурентноспособността й. Въпреки демонстрираното на думи от Саркози реформаторско усърдие, Франция трябваше да се бори за повишаването на минималната пенсионна възраст с две години.
Между 2005 и 2009 г. делът на Германия в световния износ нарасна, а този на Франция се смали. Състоянието на френските държавни финанси само засилва разделението. Никое френско правителство не е имало балансиран бюджет от 27 години. През 2011 г. се очаква бюджетният дефицит на Франция да е над 6 процента от БВП, докато този на Германия може да е под 3 процента. За нервните облигационни пазари в еврозоната Франция изглежда по-близо до Гърция, отколкото до Германия - страна, която потенциално е проблем, а не е част от решението. Би било грешка да се преувеличава изместването на баланса. Франция остава най-големия търговски партньор на Германия. Тя е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и силен отбранителен капацитет, както и връзки с Африка и арабския свят, които придават тежест на гласа й. Тя все още има силно присъствие в Брюксел.
ЕС обаче сега е повече центриран в Германия, отколкото във Франция, отчасти заради разширяването му на изток. Доколкото двете страни говорят за ”данъчна хармонизация” помежду си, става дума почти изцяло за французите, които гледат към Германия, пък дори само за авторитет за прилагането на реформи във Франция. Саркози казва, че иска да приближи повече френската данъчна структура към германската и в началото на догодина работна комисия ще докладва по въпроса. ”Не смятам, че Германия копира някакви френски идеи в тази област”, казва Жан-Пиер Жуйе, ръководител на главния френски регулаторен финансов орган. Икономическото превъзходство на Германия съвпада с политическото й съзряване, тъй като страната вече не се стеснява да се бори за националните си интереси.
Следвоенната европейска сделка съгласно която германците ”поставят икономиката си на разположение на Европа, а Франция им дава политическа легитимност”,
по думите на френски официален представител, вече не е в сила. Прибавете към това цяло поколение официални лица и политици от двете страни на Рейн, които нито са следвали в университетите на съседната страна, нито дори говорят езика й и, въпреки тесните институционни отношения, които продължават да обвързват двете страни, има усещане, че германците вече не се нуждаят от французите като едно време. ”За Франция е много трудно да приеме това. Понякога сме склонни да третираме Германия сякаш тя трябва просто да приема идеите ни, понеже така прави Франция. С това обаче е свършено”, казва френски министър. Това означава, че френските официални лица трябва да разработят нови начини за запазване на влиянието си в Европа. Един от тях трябва да е възстановяване на доверието в държавните им финанси. Саркози добре знае, че както германците, така и облигационните пазари зорко следяха пенсионната му реформа.
Решението му да преназначи Франсоа Фийон за премиер отчасти целеше да покаже, че той приема сериозно съкращаването на дефицита. Друг начин е французите да търсят общи интереси, в които да бъде привлечена Германия. В земеделието например европейците трябва да преразгледат Общата земеделска политика след 2013 г. След месеци двустранни дискусии и въпреки германската резервираност двете страни се съгласиха да заявят, че
фермерството е ”стратегическа дейност” и че Европа ”се нуждае от силна Обща земеделска политика”.
Французите приемат това като успешен удар. Меркел все още се нуждае от подкрепата на Саркози за всяка голяма инициатива. Той пък започна да цени френско-германската връзка. ”Преди три години считахме, че френско-германските отношения не са екслузивни и че трябва да гледаме и в други посоки. Сега осъзнаваме, че не само се нуждаем от тях, но и че те са по-важни от всякога”, казва Вокиез. Иронията е, че французите сега искат тези отношения, точно когато балансът им се килва в обратната посока.
Коментари и мнения
Напиши коментар