СЪДБОВНИ ИЗБОРИ СЕ ПРОВЕЖДАТ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Британските парламентарни избори се очертават като крайно оспорвана надпревара между Дейвид Камерън - комуто възлагат надежди да извади консерваторите от 13-годишния престой на заден план, недолюбвания, но "окрилен" от избирателната система лейбърист Гордън Браун, и новото лице в състезанието - либералдемократа Ник Клег, който може да има решаващ глас за изхода на вота, обобщават световните медии.

Водачът на партията, спечелила най-много депутатски места в Камарата на общините, по традиция става министър-председател.

 

 

 

в резултат на което ще трябва да се преговаря за коалиции.

Причините за тази неизвестност? Вечният дуел лейбъристи - консерватори се превърна в надбягване за трима. Трите формации се вместват в тесния диапазон от 28 до 34 процента подкрепа в допитванията, като консерваторите водят, а лейбъристите са последни.
Четиридесет и три годишният Камерън, архитип на аристократ от торите, произхождащ от крал Уилям IV, се явява претендент на "модерния и състрадателен консерватизъм", освободен от наследството на тачъризма.

Гордън Браун, 59-годишен строг шотландец, често представян карикатурно като мрачен апаратчик, е човекът - дар от провидението, който ще ограничи рекордния държавен дълг, без да изложи на гибел крехкото икономическо съживяване. Министър на финансите при управлението на Тони Блеър в течение на 10 години преди през 2007 г. да поеме неговия пост, Браун остава непопулярен, с извънредно слаба продкрепа вследствие на ерозирането на властта.

Телегеничният 43-годишен Ник Клег - полиглот и еврофил до такава степен, че е готов да изостави британската лира в полза на еврото, не застава зад нито една от двете "стари партии", които обсебват властта вече 31 години. Той привлича избирателите, склонни към наказателен вот след тежка рецесия, спорните войни в Ирак и Афганистан, и гръмкия скандал с неправомерното възстановяване на депутатски разходи.

Пазарните анализатори също отчитат, че

 

 

Консерваторите, водени от Дейвид Камерън, обещават такива бързи реформи, а правителството на Гордън Браун все още счита, че е рано да се правят сериозни икономии и съкращения на разходите.

В. „Гардиън" привлича вниманието към "йерархията", която се забелязва в предизборната кампания. Когато Браун се появи някъде, е цяло щастие, ако той бъде посрещнат от двайсетина верни лейбъристки симпатизанти. На публичните изяви на Камерън присъстват немалко хора, които обикновено са наредени фотогенично - белите мъже в костюми са изтласкани по-настрана, а на преден план са младите хора, жените, чернокожите или тези с азиатски черти, като винаги остава съмнението, че тълпата не се е събрала спонтанно, а че всичко е режисирано. Докато появата на Клег навсякъде е очаквана от по неколкостотин души, независимо от метеорологичните условия.

Според изданието тази популярност на Клег и превръщането му в звездата на предизборната кампания се дължи най-вече на искреността, която излъчва той и на способността му да печели доверието на хората - нещо, с което не може да се похвали нито Браун, нито Камерън, независимо какъв ще бъде резултатът от днешния вот.

Консерваторите начело с Дейвид Камерън до неотдавна бяха смятани за сигурни победители, но все повече губят подкрепа, а заедно с нея и възможността да поемат самостоятелно изпълнителната власт след 13 години в опозиция. Нарастващата подкрепа за либералдемократите също увеличава шансовете за „висящ парламент”.

В него

 

 

Тогава правителството няма да може да прокарва закони без подкрепата от другите партии.

По принцип Великобритания няма богат опит с „висящ парламент”. В най-новата история такъв е имало през 1929 г. и през 1974 г.

Какъвто и да е изходът, ще присъстваме на среща с историята. Дейвид Камерън би бил най-младият премиер от 19-и век насам. С повече от 20 процента от гласовете либералните демократи биха отбелязали най-добрия си резултата от 90 години. Четвърта последователна победа за лейбъристите ще е безпрецедентно събитие. Парламент без абсолютно мнозинство не е имало от 36 години. Реформа в избирателната система ще запрати в миналото вековната двупартийност, а крайнодясната Британска национална партия може да се сдобие с първия си депутат.