ЕВРОСЪЮЗЪТ - ЩО ТАКА ЗАГРУБЯ ИГРАТА!?

Жителите на Стария континент нещо си изпускат нервите напоследък. Кризата ли така се отразява или просто благоприличните европейци прихванаха лоши обноски от новоприетите страни-членки, не е ясно. Очевидно е само, че медийното пространство тревожно се изпъстри с немислими доскоро обръщения, грозна язвителност и  теми, смятани от години за табу.

Две богини, изтипосани в абсурдни колажи скараха икономическия гигант Германия и кризисния двойкаджия Гърция. Първо на корицата на немското списание „Фокус” се появи Афродита (познатата на всички статуя на Венера от Милос), показваща

 

 

Статията, илюстрирана по този скандален начин, разказва за белите, свършени от последните две гръцки правителства, а самите гърци са наречени ни повече, ни по-малко, а „измамниците на евросемейството”!

Разбира се, южните комшии, които и без друго не търпят някой да им напива водата, отговориха с колаж на първа страница на атинския всекидневник „Елефтеротипиа” – богинята Виктория, чиято статуя гордо увенчава величествен берлински монумент, с пречупен кръст в ръка, вместо с познатия на всички венец на славата.

„Не може да се напада цяла страна и да се осъждат 11 млн. гърци като измамници и мързеливци”, смята Василики Георгиаду - доцент по политология в атинския университет "Пантеон". „Списание "Фокус" недвусмислено премина неписаните граници. Обложката му е естетически неиздържана, текстът е декларативен и, което е още по-лошо, звучи обобщаващо, като

 

 

Аз съм обаче от хората, които работят неуморно и прилежно си плащат данъците. Защо тогава да съм "измамничка в евросемейството"?”, пита защитила докторска степен в германския град Мюнстер Георгиаду.

Изпадащата в крайност корица на "Фокус" не трябвало да се превръща в платформа за популистки изказвания, предупреди умереният атински в. "Катимерини". Но по-реакционният „Елефтеротипиа” реагира далеч по-първосигнално и изтипоса

 

 

„Германия не е изпълнила задълженията си към Атина за компенсации след нацистката окупация на Гърция през 1941 г.”,  обяви в интервю в сряда вицепремиерът на Гърция Теодорос Пангалос. Той яростно разкритикува отношението на Германия към гръцките финансови проблеми и добави, че Атина никога не е получавала адекватни военни компенсации.

„Те взеха гръцкото злато, което беше в банката на Гърция, взеха гръцките пари и никога не ги върнаха. Това е въпрос, пред който трябва да се изправим в бъдеще”, каза Пангалос пред BBC World, цитиран от EU Observer.

Говорителят на германското външно министерство Андреас Пешке отхвърли обвиненията, заявявайки, че обсъждане на миналото не е полезно за настоящите проблеми. Пешке добави, че Германия е платила около 115 млн. германски марки до 1960 г. и допълнителни плащания на жертвите на принудителен труд.

 

 

В четвъртък ексцентричният британски политик Найджъл Фарадж използва икономическите проблеми на страната за да нападне силно недолюбвания от него президент на Европейския съюз Херман Ван Ромпой. Още с избирането си бившият белгийски премиер е трън в очите на левия популист Фарадж, който е председател на Британската партия на независимостта. Изненадващо за мнозина, но не и за самите британци, тази лява по идеология партия се нареди втора по брой гласове при последните избори за Европейски парламент.

Найджъл Фарадж  не за първи път напада Ван Ромпой. Друга негова „любимка” е посочената за върховен представител по външната политика баронеса Катрин Аштън. Но тази седмица Фарадж определено мина всякакви граници, нахвърляйки се лично върху сдържания фламандец с докторска степен от католически университет.

„Приехме, че имаме нужда от президент на Европейския съюз. Това трябваше да силна политическа фигура, човек, който да ръководи 500 милиона европейци. Човек, който да ни представя пред света. Човек, чиято работа е толкова важна, че получава заплата, по-голяма от тази на президента Обама. Е, опасявам се, че всичко което получихме сте Вие!... Не бих искал да бъда груб, но

 

 

Та, искам да попитам – ние всички искаме да питаме, - кой сте вие!? Никога не бях чувал за Вас, никой друг не беше. Искам да знам кой гласува за Вас? Това ли е истинската европейска демокрация? Ако никой не Ви е избрал, значи и никой не може да Ви свали. Усещам, че може да се разумен, да имате способности, но можете да бъдете и опасен! Вие се превръщате в тих убиец на европейските независими държави... На път сте

 

 

и аз уверено мога да заявя, че говоря от името на мнозинството британци, като Ви казвам: ние не Ви познаваме, не Ви искаме и колкото по-бързо се разкарате, толкова по-добре!”

Впрочем, грубостта на Найджъл Фарадж, освен че го превръща в нещо като полубог за най-бедните слоеве на британското общество, му носи и завидна медийна популярност. Толкова голяма, че колежката му в европарламента, унгарката Едит Херцог, поиска думата и с лекота влезе в тона му. „Странно е, че Вие сте избран да представлявате Великобритания тук, но като се замисля, добре че е така. Искам да Ви припомня една стара унгарска поговорка, че

 

 

изстреля тя и дори железния Найджъл се изчерви.

И на фона на тези кипящи страсти, днес се притури и либийския лидер Муамар Кадафи, като дефакто забрани достъпа на европейци до държавата си, като отряза визите за страните от Шенгенското пространство, включително България и Швейцария. Причината за яда на ексцентричния полковник е нежеланието на Швейцария да оневини един от синовете му, осъден от швейцарски съд за малтретиране на прислугата. И, разбира се, референдумът, с който гражданите на алпийската държава решиха, че минарета под Матерхорн няма да никнат. Това може и да не е най-толерантното решение в историята, но стана повод

 

 

Той се закани с джихад и на всички мюсюлмани, които работят с тях. Малко странно поведение, като се има предвид, че забраната за издаване на визи важи само за туристите, не и за скъпо платените европейски експерти, трудещи се по нефтените полета и строежите на джамахирията...

Странностите на Кадафи може да са вече и банална част от африканския пейзаж, но засега Европейския съюз няма официална реакция. Въпреки че не е член на съюза, Швейцария е страна по множество европейски договори и споразумения и важен елемент от европейската политическа система от векове. Единственият ефект от лютата закана до момента са изтеглените либийски милиарди от швейцарските банки, но не е изключено звука на думата „джихад” да събуди и по-пакостливи идеи в нечии глави. Дано Найджъл Фарадж не се окаже прав и баронеса Аштън да покаже най-после, че Евросъюзът с право й гласува огромно доверие, поставяйки я начело на европейската дипломация.
И дано тя поне си припомни, че допреди няколко години в британските училища имаше и часове по добри обноски...