ЧЕСТИТО НОВО ПРАВИТЕЛСТВО, ЕВРОПЕЙЦИ!

Европейският парламент днес гласува вот на доверие на новия състав на Европейската комисия. Депутатите подкрепиха с голямо мнозинство (488 за, 137 против и 72 въздържали се) 27-членната комисия, отбелязват информационните агенции и повечето припомнят какво наложи отлагането на това гласуване с две седмици - първият български кандидат за еврокомисар Румяна Желева се оттегли, след като компетентността и почтеността й бяха поставени под съмнение. Веднага след това българското правителство номинира вицепрезидентът на Световната банка Кристалина Георгиева, която се яви на препитване пред евродепутатите на 3 февруари и беше незабавно одобрена с пълно отличие.
Всъщност, това беше второто отлагане на гласуването на новият състав на. Вотът трябваше да се състои още през есента на миналата година, но беше отложен с три месеца, докато влезе в сила Лисабонският договор.

Утре новите европейските комисари ще положат клетва в Люксембург.

Европейската комисия е изпълнителният орган на ЕС и фактически действа като паневропейско правителство, въпреки че местните правителства на страните членки са пълновластни органи на собствената си територия. През петгодишния си мандат комисията управлява годишен бюджет на съюза в размер на 130 милиарда евро, изготвя нормативни актове за общото европейско законодателство и следи за спазването им от страните членки.

Комисията има широки правомощия по отношение на търговията и конкурентноспособността, защото

 

 

За сметка на това в областта на външната политика и отбраната правомощията й са силно ограничени, а важните решения се вземат от правителствата на страните членки.
Според договореностите Европейската комисия е съставена от толкова комисари, колкото са страните членки - в момента 27. Председателят е един от тях и се избира от държавните и правителствени ръководители на съюза. 53-годишният португалец Жозе Мануел Дурау Барозу ще бъде председател за втори път.  

Освен търговските взаимоотношения, комисията оформя общата политика на съюза по важни въпроси като финансовата реформа, икономическото съживяване и борбата с климатичните промени. Втората комисия Барозу ще трябва да извърши и една от най-важните и дълго отлагани реформи – да трансформира годишния бюджет на съюза от 130 млрд. евро, така че скъпоструващото перо за общата земеделска политика (което в момента съставя около една трета от всички разходи) да не пречи на развитието на другите отрасли.

След влизането в сила на Лисабонския договор, в комисията беше създаден

 

 

тълкуван от някои политически анализатори като фактически външен министър на съюза. Върховният представител е и заместник председател на комисията и беше поверен на британката баронеса Катрин Аштън. Изслушването й пред комисията по външни отношения в парламента беше натоварено с много очаквания, но в крайна сметка окачествено от медиите като „не дотам убедително за огромните отговорности, с които ще бъде натоварена”.

Истината е, че

правомощията на върховния представител не са дори колкото на национален външен министър.

Катрин Аштън ще председателства Съвета по общи въпроси и външни отношения на ЕС (GAERC), в който заседават външните министри на страните членки и обсъждат както въпроси от външната политика на съюза, така и свързани с общоевропейски решения. Лейди Аштън  ще  координира мненията и позициите на страните членки по външнополитическите приоритети на съюза, когато трябва да се реагира при международна криза от всякакъв характер.

Най-много критики баронесата отнесе заради това, че обяви като свой основен приоритет създаването на Европейската служба за външни действия (ЕСВД), предвидена в Лисабонския договор. Депутатите с основание възразиха, че това така или иначе трябва да бъде направено, и остро реагираха на нежеланието на Катрин Аштън да подложи на изслушване всеки кандидат за "посланик" или поне специалните пратеници.

Според нея изслушванията биха отнели много време, а ЕСВД трябва да заработи максимално бързо. Амбицията на лейди Аштън е до края на април службата да е готова, за да бъде одобрена от Европейския съвет (лидерите на ЕС). Тя опита да увери членовете на изпитващата комисия, че подборът на дипломатите ще бъде добър, но остана съмнение, че сериозно подценява проблема.

Ето и новият състав на Европейската комисия:


Председател: Жозе Мануел Дурау Барозу (Португалия);








Върховен представител за общата външна политика и сигурността и заместник-председател на ЕК: баронеса Катрин Аштън (Великобритания);







Комисари, отговарящи за:

- конкуренцията и заместник председател на ЕК: Хоакин Алмуния (Испания)








- новите технологии и заместник председател на ЕК: Нели Крус (Холандия)
















- индустрията и предприемачеството и заместник председател на ЕК: Антонио Таяни (Италия)







- междуинституционалните въпроси и администрацията и заместник председател на ЕК: Марош Шефчович (Словакия)








- правосъдието, основните права и гражданството и заместник председател на ЕК: Вивиан Рединг (Люксембург)















- транспорта и заместник председател на ЕК: Сийм Калас (Естония)








- земеделието и развитието на селските райони: Дачиан Чолош (Румъния)









- бюджета и финансите: Януш Левандовски (Полша)








- вътрешния пазар и финансовите услуги: Мишел Барние (Франция)














- въпросите на климата: Кони Хедегор (Дания)








- международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реагиране при кризи: Кристалина Георгиева (България)










- морските въпроси и риболова: Мария Даманаки (Гърция)








- науката и изследванията: Мойра Гийгън-Куин (Ирландия)









- развитието: Андрис Пиебалгс (Латвия)







- регионалната политика: Йоханес Хан (Австрия)








- икономическите и валутните въпроси: Оли Рен (Финландия)








- образованието, културата, езиковото многообразие и младежта: Андрула Василиу (Кипър)







- заетостта, социалните въпроси и социалното включване: Ласло Андор (Унгария)







- енергетиката: Гюнтер Йотингер (Германия)













- разширяването и европейската политика на добросъседство: Щефан Фюле (Чехия)







- митническата и данъчна политика и борбата с измамите: Алгирдас Шемета (Литва)







- околната среда: Янез Поточник (Словения)







- здравеопазването и по въпросите на потребителите: Джон Дали (Малта)








- търговията: Карел де Гухт (Белгия)







- вътрешните работи: Сесилия Малмстрьом (Швеция).