ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ПРЕДЛАГА СВЕТОВЕН „ЧЕРЕН СПИСЪК” ЗА АВИАЦИЯТА

Европейският комисар за транспорта Антонио Таяни съобщи пред журналисти, че на

срещата с председателите на съвета на Международната организация за гражданска авиация (ICAO) след няколко дни ще предложи да се състави световен черен списък,

подобен на използвания в Европейския съюз. „Такъв списък ще бъде гаранция за всички, които пътуват по света", аргументира се Антонио Таяни. Той посочи, че експертната комисия, която редовно актуализира „черния списък" на ЕС, ще се събере в четвъртък в Брюксел и в близките седмици ще публикува негово ново издание.

В момента списъкът включва 200 авиокомпании, като последната му актуализация е направена на 8 април 2008 година и е публикуван в интернет сайта www.ec.europa.eu/transport/air-ban.

„Йеменската авиокомпания не е била в „черния списък", но е жалко, че пътниците са сменили самолета, защото контролът в Европа винаги е много стриктен", посочи Таяни.

Той уточни, че пътниците пътували от Париж и Марсилия, се прекачили от „Еърбъс" А330 на „Еърбъс" А310 в йеменската столица Сана, преди да продължат за Коморските острови.

„След днешната катастрофа Брюксел ще поиска обяснения от йеменската авиокомпания и ще направи проверка на нивото на сигурността", обяви европейският комисар.

„Йеменският пътнически самолет "Еърбъс-А310", който катастрофира днес, е преминал през цялостен технически преглед през май тази година", съобщи йеменският транспортен министър Халед Ибрахим ал Уазир, цитиран от Ройтерс. Инспекцията е била извършена в Йемен с участието на експерти от компанията "Еърбъс". Тя установила, че самолетът отговаря на международните стандарти. 

Експерти по авиационна безопасност отбелязват, че първият „черен списък" на ЕС беше изготвен през 2006 г., като преди това на Стария континент отделни държави като Франция и Белгия публикуваха свои.

Към критиките срещу черните списъци се присъединиха и швейцарски експерти.

Според тях подобни документи не решават истинските проблеми на въздухоплаването, защото по този начин авиокомпаниите не могат да бъдат накарани да спазват международните регламенти за сигурност. Много често икономическите интереси тежат повече от проблемите пред сигурността.

Някои авиоексперти смятат, че зле поддържаните финанси, каквито се срещат дори в САЩ, Канада и Западна Европа, са сигнал за задаващи се възможни проблеми. Може би финансови трудности лежат в основата на някои от последните катастрофи - трябва да се провери дали заради пестене са понижени и стандартите за поддръжка. Активността на превозвача също може да е признак за неговите качества - дали самолетите му летят често и спазват графиците си, дали има натрупване на инциденти, които в един момент могат да доведат до катастрофи, дали е адекватно обучението на екипажите?

Според авиационни специалисти, има по-добър от черните списъци начин пътниците да се информират дали си струва да летят с определен превозвач. Международната асоциация IATA например има високо оценявана програма "Одит на оперативната безопасност", която независимо оценява авиокомпаниите и  дава добра основа за оценка за риска.

Американската федерална агенция по авиацията FAA предлага списък на държави, в които е преценила, че надзорът над местните превозвачи не е адекватен.

Или поне такава е оценката според стандартите на Международната организация за гражданска авиация (ICAO), за която се смята, че отразява по-точно реалността. В този списък компаниите се подреждат в две категории - покриващи и неотговарящи на стандартите на ICAO. Със звездичка се отбелязват страни, които нямат авиопревозвачи, летящи до САЩ.

Някои частни компании за безопасност, съветващи корпорациите, съставят собствени списъци на имена, които да се избягват при пътуване. "Еър секюрити интернешънъл" (Air Security International LP) има база данни за 250 авиокомпании от цял свят, в който около дузина са категоризирани като „неадекватни", а други няколко дузини са „под въпрос".

Хюстънската компания смята, че има връзка между финансите на превозвача и степента на сигурност за неговите пътници. В оценката си тя включва и по-широк кръг фактори, като например проверка на пътниците дали са свързани по някакъв начин с тероризъм или отвличане на самолети в други държави. Списъкът й обаче не е публичен - той е открит само за корпоративни клиенти и техните служители.

Достъпна за масовата общественост обаче е класацията на Мрежата за авиационна сигурност (Aviation Safety Network). В нея е описано колко инцидента и катастрофи е имал всеки превозвач.