ТЕЖКИ ВЪПРОСИ ПРЕД СРЕЩАТА НА ВЪРХА НА ЕС

На срещата си на върха лидерите на ЕС ще имат и по-леката задача да номинират консерватора Жозе Мануел Барозу за втори мандат като председател на Европейската комисия. Той няма съперници, получава дори подкрепа от някои лявоцентристки държавници.
Срещата на върха се провежда много скоро след изборите за Европейски парламент, които показаха генерален завой надясно и дадоха известна преднина на евроскептиците, отбелязва BBC.
Държавните лидери от ЕС са нетърпеливи да теглят чертата под дебата за Лисабонския договор. Имаше обаче сериозни препирни около законовите гаранции, които ирландското правителство изисква, за да проведе втори референдум, вероятно очакван през октомври.


Притиснати от времето

Референдумът е жизненоважен за бъдещето на договора. Той е може би последното голямо препятствие, след като почти всички останали от 27-те страни членки вече са го ратифицирали, въпреки че британските консерватори се заричат също да проведат референдум, ако победят на изборите за национален парламент. Това превръща въпроса в надпревара с времето.  
Евентуално второ ирландско „не”, като това отпреди година, ще е силно унизително за европейските лидери. Те работиха с години по институционални промени, които считат за необходими, за да работи ефективно разширеният блок.

Очаква се гаранциите да бъдат под формата на законово задължаващо политическо решение на Европейския съвет – министър-председателите и президентите на страните-членки.
Те ще покриват области, определени от Дъблин като притеснителни точки за ирландските гласоподаватели –

военен неутралитет, суверенност при определяне на данъците и противопоставяне на абортите.

Гаранциите, и особено уверенията към избирателите, трябва да бъдат изработени специално за Република Ирландия и да са достатъчно твърди, за да устоят на всякакви юридически претенции в ЕС. Най-много от всичко лидерите искат да затворят всякакви възможни правни вратички, които биха могли да бъдат използвани за повторно отваряне на преговорите по Лисабонския договор.

Броят на еврокомисарите ще си остане 27, отново в угода на Ирландия, въпреки че първоначалният план беше от 2014 г. те да са 18.

Очаква се решението на ЕС лидерите да следва модела на законово задължаващото споразумение сключено с Дания, след като гражданите и отхвърлиха Маастрихтския договор през 1992 г. То няма да изисква одобрението на други съюзни институции.
Все още не е ясно дали решението ще бъде включено в последващ друг договор на ЕС. Франция предложи да бъде добавено към договора за приемане на Хърватия в ЕС, когато той е готов за ратификация.

Финансови тегоби

Банковата криза сериозно е надвиснала над двудневната среща на върха, така че правомощията на новите регулаторни органи в ЕС ще бъдат предмет на горещи дебати.
Дискусиите ще се въртят около препоръките за експертен съвет, оглавяван от бившия изпълнителен директор на МВФ Жак де Ларозиер.

Британското правителство, нетърпеливо да поддържа глобалния авторитет на Лондонското Сити, се притеснява от идеята Европейската централна банка да председателства предложения нов Европейски борд по системен риск. Неговата задача ще бъде да засича всякакво заплахи за финансовата стабилност в целия ЕС. Великобритания и още няколко страни-членки не желаят тази ключова роля да бъде монополизирана от 16-държавната еврозона.

Възникват притеснения и около предложената

Европейска система на финансовите надзорници,

чиято работа ще бъде да наблюдават отделни финансови фирми. Големият въпрос е дали тези европейски регулатори да могат да отменят решения на националните правителства, например като препоръчват да спасят от фалит определена компания.
Великобритания настоява, че тя трябва да има последната дума по отношение на парите на своите данъкоплатци. Спасителните операции за милиарди лири за Northern Rock, Lloyds TSB и HBOS подчертават чувствителността към този въпрос.

Чехия, председателстваща последната си среща на върха като ротационен председател на ЕС, казва, че иска да осигури политическа сделка, която ще даде правомощия на Европейската комисия да създаде нова надзорна законова рамка. Целта е проектозаконите да влязат в сила следващата година.