ОТДАЛЕЧАВАТ ЛИ СЕ РУСИЯ И ЕС?

Малко преди началото на поредната среща Русия-Европейски съюз, някои международни политически наблюдатели се шегуваха, че двете страни в този диалог стават все по-далечни в буквален смисъл. Доскоро подобни форуми на руска територия се провеждаха в столицата Москва, или в Санкт Петербург, или в курорта Сочи, а след това, отразявайки настъпилото охладняване на диалога, се преместиха по на изток – в Ханти-Мансийск и сега във Хабаровск – в най-югоизточната част на Русия в Азия. Ако в този жест има някакъв символизъм, то явно е, че отношенията между Москва и Брюксел са достигнали най-дистанцираната си фаза.
Като оставим символизма настрана обаче няма никакво съмнение, че Русия и ЕС трябва наново да изграждат доверие, което доста поразклатиха в последните няколко години. За разлика от отношенията между Москва и Вашингтон, които вечно започват и свършват с ядрения арсенал, ракетите с далечен обсег или сферите на влияние (в политически и военен смисъл),

Брюксел има „да разчиства” по-скоро икономически „сметки” с Русия.

На първо място е енергийната сигурност, където Русия играе водеща роля, тъй като е и водещ доставчик на природен газ, а другите теми са от алфата до омегата в областта на търговията. Има и малко политика – „за вкус” както казваме в България. Двете страни трябва да се помирят по повод имперските домогвания на Москва към Грузия и донякъде към Украйна.
Още преди началото на срещата на върха между Русия и ЕС стана ясно, че може би се задава нов газов конфликт на Москва с Киев, което веднага изправи на нокти евросъюза, още не забравил януарската криза, когато трябваше да спасява положението по алтернативни начини, които и без това не са много. Руските дипломати пък се държаха достатъчно предизвикателно, като външното министерство дори изрази умора от

„абсурдните политически разтакавания” по договарянето на ново двустранно рамково споразумение между Москва и Брюксел.   

Посрещайки своите високопоставени гости от евросъюза вчера руският президент Дмитрий Медведев каза в Хабаровск – град, който се намира на 8000 км от Брюксел, че изборът на мястото за срещата бил неслучаен. Но не за да покаже, че има огромна пропаст в отношенията между Москва и Брюксел, а за да демонстрира на европейските лидери колко огромна е Русия – най-голямата държава в света. Затова и първият ден от срещата бе посветен на „по-леки” занимания – разходка с лодка по река Амур, вечеря с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и чешкия президент Вацлав Клаус (чиято страна в момента държи ротационното председателство на ЕС), обща снимка – Медведев, Барозу и Хавиер Солана – върховният представител на ЕС по външната политика.
Официалната и очевидно не така приятна част от форума се провежда днес, когато ще се преговаря по конкретни теми и тонът, макари зад закрити врати и далеч от погледа на медиите, едва ли ще е много приятелски.

Някои страни-членки на ЕС се надяваха още миналата година и продължават да се надяват и сега на нов старт, на „презареждане” на отношенията с Русия, след встъпването в длъжност на Дмитрий Медведев на поста държавен глава.

Последните месеци показаха обаче, че Русия няма да отстъпи и на йота от твърдата позиция, заето по време на двата президентски мандата на Владимир Путин. А и над срещата сега продължава да виси като дамоклев меч напрежението между Москва и Киев за газовите доставки.
Руски правителствени източници предупредиха вчера, че Украйна вероятно няма да може да изпълни поетите от нея ангажименти по транзита на руски газ през своя територия, което може да доведе до ново спиране на кранчето на синьото гориво. Това, че в Европа е лято не топли много еврократите в Брюксел и те ще се опитат с всички възможни средства да предотвратят нова газова война. Русия пък все още е бясна по повод на сключеното споразумение между ЕС и Киев за обновяване на наследените от времената на Съветския съюз украински тръбопроводи. Москва е обидена от този жест, тъй като вижда в него застрашаване на нейните интереси на най-голям доставчик на синьо гориво в света.  
Главният политически съветник на Кремъл Сергей Приходко отново постави под въпрос сделката между Брюксел и Киев. Той каза почти подигравателно, че

ако желае ЕС може и да плати дълговете на Украйна към Русия.

„Европейският съюз подписа декларация за модернизиране на украинските тръбопроводи, но ще помогнат ли те на Украйна там, където страната наистина има нужда? Ще й дадат ли пари, за да си плати нарастващите дългове за доставка на газ?”, риторично запита Приходко.
За да забие поредната стрела на Кремъл в центъра на европейската политика, съветникът на руския президент предупреди, че страната му губи търпение по отказа да бъде разгледана кандидатурата й за членство в Световната търговска организация (СТО). Вече 10 години Русия се опитва да стане член на организацията, но ЕС и други световни търговски сили се опасяват, че тя ще придобие твърде много икономическа мощ, ако получи облекченията, полагащи се в рамките на споразуменията в СТО.
Разбира се днес в Хабаровск ще се обсъжда още една нова, но не по-малко болезнена за Москва тема – Източно партньорство – не особено добре измислената инициатива на ЕС, която така обезпокои руската сфера на влияние в лицето на бившите съветски републики. 
Дори ако се вземат само чисто търговските теми, вижда се, че разнoгласията са много. ЕС очакват развитие на руската позиция по въпросите, които блокират присъединяването й към СТО – митата за вноса на дървесина, таксите за европейските авиокомпании, които използват въздушното пространство над Сибир, и други.

Брюксел недоволства, че през последните месеци Москва е повишила митническите такси за внос на автомобили, селскостопански машини, продукти от стомана и земеделски стоки.

От 12 до 15 процента от вноса на европейски стоки в Русия (за 105 милиарда евро през 2008 г.) ще бъдат засегнати, като европейските стоки ще се търсят все по-малко с обезценяването на рублата. И това при положение, че Русия се ангажира с партньорите си от Г-20 на срещата им в началото на април в Лондон да се бори срещу протекционизма.
В областта на енергетиката, четири месеца след руско-украинската газова криза, заради която Москва беше белязана като „несигурен доставчик” от председателя на еврокомисията Барозу, преговорите се очертават да бъдат също толкова трудни. Дмитрий Медведев ще настоява на наскоро представената своя идея за нова световна енергийна харта, заменяща сега действащия документ от 1991 г., който Русия и до ден днешен не е ратифицирала. 
И не на последно място, заради вкуса... девет месеца след руско-грузинския конфликт, дискусиите ще засегнат и продължаващото напрежение между Русия и НАТО, чиито членове са повечето от страните-членки на ЕС. Русия вече обвини евросъюза, че желае да разшири сферата си на влияние чрез Източното партньорство с шест бивши съветски републики, сред които и Грузия, а сега остава да стовари и нови искания по този въпрос на масата на преговорите. Разбира се Русия няма интерес да влошава още повече отношенията си с ЕС, който е неин основен търговски партньор. Така че споразумение ще има, но не се знае на каква цена. Колкото и да се отдалечават помежду си Москва и Брюксел ще трябва да сближат позициите си по много въпроси, ако не искат върлуващата глобална криза да ги удари много по-сериозно.