РУСИЯ ОБВЪРЗА ЯДРЕНИТЕ ПРЕГОВОРИ С ПРОТИВОРАКЕТНИЯ ЩИТ В ЕВРОПА

Руският външен министър Сергей Лавров предупреди, че Москва ще настоява американските планове за противоракетна защитна система в Европа да бъдат сложени на масата при преговорите за ново споразумение за съкращаване на ядрените оръжия. Думите на Лавров веднага бяха посрещнати с коментара, че Русия е втвърдила позицията си по преговорите със САЩ и то точно в момента, когато приключи първият етап от уточняването на подробностите по новия антиядрен договор. Споразумението трябва да замени подписания през 1991 г. Договор за съкращаване на стратегическите оръжия, известен като СТАРТ.
Лавров каза снощи на пресконференция в Москва, че

каквато и да е нова сделка трябва да е „стъпка напред” от досегашните договорености и да дава „еднаква сигурност на двете страни и да запазва равенството в сферата на стратегическата стабилност”.

„Невъзможно е да постигнем такова равенство без да отчитаме положението с противоракетната защита и много други фактори, включително плановете за разполагане на ударни системи в космоса, за развитие на неядрени бойни глави и ситуацията с конвенционалните оръжия”, каза Лавров.
Американският министър на отбраната Робърт Гейтс заяви във Вашингтон, че тепърва предстои да се вземе решение за защитната система в Европа, която официално е предназначена да пази от ракетни нападения от Иран. Гейтс каза, че САЩ може да опитат да привлекат Русия към програмата, което само ще подсили ефекта от вземаните мерки.
Руски официални представители и преди са предупреждавали, че планираното от САЩ изграждане на противоракетен щит в Европа с потенциално разполагане на допълнителни елементи в космоса може да се отрази негативно на руските ядрени позиции и да даде на Вашингтон възможността за нанасяне на първи удар.

В Москва са загрижени още и за американските намерения да сменят ядрените бойни глави с конвенционални експлозиви на някои от ракетите си с дълъг обхват.

Така е невъзможно да се установи дали изстреляна от САЩ ракета носи ядрено оръжие или не, твърдят руснаците.
Асошиейтед прес пише в кореспонденция от Москва, че повдигнатите от Русия въпроси поставят под съмнение сключването на ново споразумение между двете страни, което да замени договора СТАРТ, изтичащ на 5 декември тази година. Независимо, че и Русия, и САЩ обявиха, че искат по-нататъшно съкращаване на ядрените си арсенали. Желанието на новия обитател на Белия дом Барак Обама да подобри отношенията с Русия, влошени неимоверно при предшественика му Джордж Буш-младши, откри възможността за незабавно започване на преговорите за нов договор. Следващият етап от разговорите за ядрените оръжия предстои в Женева в периода 1-3 юни, съобщиха от руското външно министерство.
За момента Обама замрази плановете за противоракетния щит в Европа, но Русия иска идеята да бъде изоставена напълно.

Москва отхвърля твърденията на Вашингтон, че единствената цел на разполагането на 10 прихващащи ракети в Полша и радарна станция в Чешката република е да осигуряват защита срещу потенциална заплаха от страна на Иран.

Американският държавен секретар Хилари Клинтън нееднократно настоя, че плановете не са насочени срещу Русия. В интервю за руска телевизия, излъчено в сряда, Клинтън каза, че би било „глупаво” да се изгражда щит срещу огромния руски ядрен арсенал. Тя обяви, че са предложили на Москва да работят съвместно по противоракетния щит.
В официално изявление на руското външно министерство по повод на приключилия вчера първи етап от преговорите се казва само, че той е преминал в „конструктивна атмосфера”. Думите на Лавров обаче са сигнал, че Русия продължава да гледа на противоракетната система като на важен фактор в преговорите за контрола над въоръженията.

Договорът СТАРТ, подписан от бившите президенти Михаил Горбачов и Джорд Буш-старши, съкрати с около една четвърт притежаваните от Русия и САЩ ядрени бойни глави на около 6000.

През 2002 г. Буш-младши и Владимир Путин парафираха т.нар. Договор от Москва, в който взаимно се призоваваха да намалят арсенала си с още между 1700 и 2200 ядрени бойни глави до 2012 година. Московското споразумение е само една страница и в него се предвижда да се използват процедурите за проверка, включително инспекции и обмен на информация, заложени в 700-страничния договор СТАРТ. Ако сегашните преговори се провалят и нов договор не бъде подписан, Москва и Вашингтон няма да могат да се инспектират взаимно и да се осведомяват за ядрените си арсенали. При затлачване на преговорите може да бъде подписано още едно временно споразумение, а по-сериозна договореност да бъде постигната идната година или по-късно, коментират наблюдатели.