ИВО ЙОСИПОВИЧ НАСЛЕДЯВА СТИПЕ МЕСИЧ В ХЪРВАТИЯ

Лидерът на опозиционната Социалдемократическа партия в Хърватия Иво Йосипович спечели президентските избори в страната, предаде Би Би Си. 

Новоизбраният президент ще положи клетва на 18 февруари. Държавният глава има ограничени правомощия в областта на външната политика, отбраната и разузнавателните служби, но никакви в икономиката и законодателството, уточнява „Ройтерс”.

Според председателя на Държавната избирателна комисия Бранко Хърватин,

при преброени 99,62 процента от подадените бюлетини. Неговият независим опонент - поддържаният от консерваторите и Католическата църква кмет на Загреб Милан Бандич, е бил подкрепен от 39,71 на сто от упражнилите правото си на вот (881 хиляди гласа).

Избирателната активност на втория тур на президентските избори е била 50,28 процента - с 6 процента по-висока в сравнение с първия тур преди две седмици. Право на глас имаха 4,4 милиона души, сред които 400 хиляди представители на хърватската диаспора.

Преднината на Йосипович е по-голяма, отколкото предвиждаха социологическите проучвания. Той обеща да води "безкомпромисна война срещу корупцията" и да помогне на правителството да завърши преговорите за членство в ЕС тази година. 52-годишният професор по право и композитор на класическа музика наследява Стипе Месич, който предава поста през февруари след 10 години като президент.

52-годишният Иво Йосипович ще бъде третият президент на бившата югославска република, откакто тя придоби независимост през 1991 г. Доктор на юридическите науки, професор по международно наказателно право в Загребския университет и известен композитор, той е депутат от 2003 г.

Йосипович получи най-много гласове и на първия тур на президентските избори, който бе произведен на 27 декември - 32,4 процента. Едно от основните послания на предизборната му кампания бе необходимостта от нов обществен договор, правов и социален ред, основаващ се на принципите на социалната справедливост, спазването на човешките права, законността и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Външнополитическите приоритети за новия президент и неговата Социалдемократическа партия (СДП) са традиционни за Хърватия - укрепване на положението на страната в структурите на НАТО и възможно най-скорошна интеграция в Европейския съюз.

В Загреб коментират, че

 

 

то новият държавен глава трябва да осигури на хората живот по европейските стандарти.

Хърватия е вече в последния етап от преговорите си за влизане в ЕС, но все още я очакват не малко трудни реформи. Предстои й да изпита в пълна степен и последиците от икономическата криза, и тежестта на увеличаващия се външен дълг, припомня ДПА.

Управляващата Хърватската демократична общност (ХДО) е на власт почти през цялото време от 1991 г., когато Хърватия си извоюва независимост от Съюзна федеративна република Югославия (СФРЮ).

Социалдемократите управляваха от 2000 до 2003 г., когато започнаха реформи и поеха към към членство в НАТО и в ЕС. Рейтингът на ХДО спадна, след като през юли премиерът Иво Санадер, влиятелна фигура в хърватския политически живот, неочаквано подаде оставка, без да посочи причина, припомня Ройтерс.

Това е причината кандидатът на управляващата партия Андрия Хебранг да остане на трето място с 12 на сто от гласовете. Провалът на управляващите консерватори говори за нарастващото недоволство на хърватите от начина, по който правителството реагира на икономическия спад и високите нива на корупция, отбелязва АП.