ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ИРАН ПРОВАЛИ АНТИРАСИСТКИЯ ФОРУМ В ЖЕНЕВА

Точно както се и очакваше от него, иранският президент Махмуд Ахмадинеджад успя да провали още в първия й ден свиканата в Женева на 20 април конференция на ООН против расизма. Форумът трябваше да е по-успешен в сравнение с първия, проведен през 2001 г. в Дърбан, ЮАР (откъдето идва и наименованието Мирен процес от Дърбан), но също както преди осем години и сега събитието се превърна в трибуна за язвително порицание спрямо Израел. Ахмадинеджад нарече Израел „образец на расизъм” и държава създадена под „претекста за страданието на евреите” по време на Втората световна война.
Тези изказвания на иранския държавен глава не бяха никаква изненада – той е известен с антиционистките си речи и с това, че неведнъж е отричал Холокоста. Затова и още преди началото на форума в Женева няколко държави, сред които Израел, САЩ, Канада, Италия и Германия, решиха да го бойкотират. На крачка от бойкота бяха Великобритания, Франция и Норвегия, но в последния момент решиха да изпратят свои представители, макар и не на най-високо равнище. Впрочем, както коментира излизащият на английски език израелски вестник „Джерусалем Пост” големият въпрос на конференцията е бил дали и тези държави няма да решат да си тръгнат и точно това се случи.

Всички 23 страни-членки на Европейския съюз, които присъстваха на форума, включително и България, демонстративно напуснаха събитието.

Вместо да разисква реални случаи на расизъм, дискриминация и масови убийства, конференцията се провали за втори път, а от това стана ясно, че на една маса поне в скоро време няма да могат да седнат непримирими противници, каквито са Иран и Израел. Докато иранският президент произнасяше своята реч, произраелски демонстранти викаха „срам, срам” и „расист, расист”, и хвърляха червени клоунски носове към подиума. Това попречи на Ахмадинеджад да влезе в помещението, където трябваше да даде пресконференция. В същото време напускащите възмутени дипломати от Европа бяха посрещнати с прегръдки и ръкопляскания от израелски студенти, лидери на неправителствени организации, както и от двама от водещите защитници на човешките права – Ели Визентал и Алън Дершовиц. 
Във Вашингтон прессекретарят на Белия Дом Робърт Гибс заяви, че „омразната реторика” на Ахмадинеджад е била една от причините администрацията на президента Брак Обама да сметна, че участието в конференцията в Женева е излишно. Това, което много малко наблюдатели не пропуснаха да забележат обаче бе

провалът на първия засега шанс Ахмадинеджад и Обама да се срещнат лице в лице след подадените от Вашингтон сигнали, че е готов да преговаря с Техеран за възстановяване на дипломатическите отношения.

Иранският президент, който само седмица по-рано намекна, че страната му е готова за нов тип отношения със САЩ, се обърна на 180 градуса и започна да сипе обвинения по Америка и съюзниците й за множество световни проблеми, включително глобалната икономическа криза. По думите му западният модел на икономически либерализъм е изчерпан и под предлог, че се борят срещу кризата западните лидери всъщност „мислят само как да опазят властта и богатството си”. Обръщайки се към темата за Израел, Ахмадинеджад се възмути от неограничените правомощия, които петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН имат над другите държави. Въпреки че на думи заклеймяват расизма, каза той, на практика те „се подиграват и нарушават всички закони и хуманитарни ценности”.
„След Втората световна война те използваха военна агресия, за да оставят без родина една цяла нация, оправдавайки се със страданията на евреите и със съмнителния и подозрителен въпрос” за Холокоста, се казва в английския вариант на речта на Ахмадинеджад. „Изпратиха емигранти от Европа, САЩ и други части на света, за да основат едно напълно расистко правителство в окупираната Палестина. В опит да компенсират ужасяващите последствия от расизма в Европа, те помогнаха на власт в Палестина да дойдат най-жестоките и потиснически расисти”, категоричен бе Ахмадинеджад.
Останалата част на речта на иранския държавен глава остана нечута от дипломатите, които побързаха да напуснат залата. Британският посланик в ООН в Женева – Питър Гудърам нарече думите на Ахмадинеджад „скандални” и „антисемитски”.

Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун осъди използването от Ахмадинеджад на форума „ за да обвинява, разделя и дори подстрекава” делегатите, което според него е „точно обратното на търсените от конференцията решения”.

Най-неприятното бе, че този сблъсък на думи се случи само ден преди светът да отбележи (на 21 април) Деня за възпоминание на жертвите на Холокоста. Впрочем, независимо дали Махмуд Ахмадинеджад участва или не в подобни форуми и въпреки неговата „омразна реторика”, вече е ясно, че за момента светът не може да се обедини около мерки за противодействие на расизма. Причините за това са много, но най-важната е, че дори и при най-добро намерение на участниците, противостояние има и ще има докато не бъде сложен край на десетките конфликти по света, заплашващи да провалят всеки един мирен процес. Антиизраелските изказвания на Ахмадинеджад не са нищо повече от начин за Иран да си придаде важност и да фокусира вниманието на световната общественост върху една държава, която през последните години се превърна в символ на твърдолинейност, подкрепа за тероризма и най-вече в символ на това, което някои автори наричат „сблъсък на цивилизациите”. И Ахмадинеджад едва ли е най-големият антисемит на света, но пък отлично борави с думите, когато желае да предизвика една или друга криза в международните отношения.