ТУРЦИЯ НЕ ЩЕ ДАТЧАНИНА РАСМУСЕН ЗА ШЕФ НА НАТО

Турският министър-председател Реджеп Тайип Ердоган препотвърди позицията си, че е против номинирането на датския премиер Андерс Фог Расмусен за нов генерален секретар на НАТО. Това стана по време на срещата на най-високо равнище на пакта, която се провежда във френския град Страсбург и германския Кил. Турският лидер определи НАТО като организация, създадена да пази мира. В този смисъл Дания с нищо не помага на добрите отношения, като отказва да закрие базираната на нейна територия кюрдска сателитна телевизия, за която Анкара твърди, че разпространява идеите на антитурски настроени кюрдски бунтовници, смята Ердоган.   

За мюсюлманския свят личност като Расмусен е неприемлива,

категорично заяви Ердоган, въпреки уверенията от седмица по-рано, дадени от президента Турция Абдулах Гюл, че страната му няма да се противопостави на кандидатурата на датския премиер. Наблюдатели вече споделят част от негативната реакция на турския минстър-председател и признават, че Расмусен действително не може да е начело на НАТО в момент, когато Алиансът води изключително трудна война в Афганистан. Датският премиер стана непоносим за ислямския свят още през 2005 г., когато защити публикуваните в копенхагенски вестник карикатури на пророка Мохамед.

Кандидатурата на Расмусен явно започва да става неудобна и за президента на САЩ Барак Обама, който откакто встъпи в длъжност се опитва да подобри отношенията между Америка и ислямския свят.

Започнала със срещата на Г-20 в Лондон, преминаваща днес през Страсбург, в събота и неделя през Прага (за среща с лидерите от Европейския съюз), първата европейска обиколка на Обама ще завърши с посещение в Турция идната седмица. Там той ще поеме всички възможни негативи от отчуждаването на САЩ от мюсюлманския свят, дължащи се на твърдата позиция на предшественика му Джордж Буш-младши.  
Който и да поеме най-високия пост в НАТО, ще наследи неприключила война в Афганистан, ударени от рецесията и съответно съкратени военни бюджети на страните-членки, напрежение в отношенията с Русия и съмнения за бъдещето на разширяването на Алианса, коментира агенция Ройтерс. 56-годишният Расмусен се приема от повечето европейски страни като най-подходящия кандидат за поста генерален-секретар на НАТО, потвърди тази седмица и френският президент Никола Саркози. Самата Дания изглежда твърдо намерена да подкрепя номинацията на своя премиер за генерален-секретар на НАТО. Но

цялата подкрепа на европейските държави няма да е достатъчна за Расмусен, тъй като по правилата на Алианса всяка държава-член може да наложи вето върху избора на кандидат.

Досега НАТОе имала 11 генерални секретари в истрията си, всичките от Западна Европа, още от учредяването на поста през 1952 година. Това е вид традиция – генералният секретар е европеец и е базиран в Брюксел, а върховният главнокомандващ на въоръжените сили е американец и щабът му е в друг белгийски град – Монс (в момента командир е генерал Джон Крадък).
Кой ще е следващият политически шеф на НАТО до голяма степен ще се реши в неформална дискусия по време на срещата, с която се отбелязва 60-годишнината на Алианса. Името на новия генерален секретар обаче може да стане ясно и по-късно. Преди Расмусен публично да обяви днес, че приема кандидатурата за шеф на НАТО, единствено българската номинация, на бившия външен министър Соломон Паси, бе официално издигната. Всички останали имена за поста бяха спрягани само от медиите, но не и признати публично, включително тези на канадския министър на отбраната Питър ПакКей (предпочитан от Вашингтон), на полския външен министър Радослав Шикорски и на норвежкия му колега Йонас Гар Стьоре.