ТУРЦИЯ В ЕС – РАНО Е ЗА ОПТИМИЗЪМ

Приближава ли се Турция към Европейския съюз? Този въпрос напоследък упорито си задават както служителите в европейските институции  и политиците в  другите държави, членки на общността, така и обществеността в самата Турция. Особено след резолюцията от 11 февруари, в която Комисията по външните работи към Европейския парламент със значително мнозинство наложи заключението, че страната се забавя в осъществяването на необходимите за присъединяването реформи. Въпреки депозираната от управляващите кандидатура за еврочленство от 1987 год. и реално откритите преговори, едва през октомври 2005 год. все още няма недвусмислена убеденост, че предприетите стъпки ще се увенчаят реално с успех.

Евродепутатите си остават все още скептици

за напредъка в сферата на гарантиране  свободата на словото и спазването на човешките права. И не без основание, след като напъните на управляващите да реформират конституцията се превърнаха в дебат „за” и „против” символа на мюсюлманската принадлежност – забрадките разделиха обществото по тази тема. Властите в Анкара често са обект на остра критика, че използват фискални методи и глоби, за да заглушат опозиционната преса.
Изразените резерви обхващат и практическите действия по антикорупционната стратегия, както и изграждането на системата за граждански контрол върху дейността на парламентаристи и военни по провеждането на политиката в сферата на отбраната. Критиките са насочени и към ролята, която турското политическо ръководство се опитва да играе при решаването на Кипърския въпрос.
Очевидно най-сериозното предизвикателство, пред което е изправена южната съседка, е  да намали репресиите и да даде повече права на кюрдското малцинство. Показател за неотстъпчивостта в това отношение е инцидентът с лидера на прокюрдската партия Демократично общество Ахмед Тюрк, който на 24 февруари се опита да произнесе реч на кюрдски език в парламента. Прекъснато бе излъчването на неговото изказване в медиите, а в по-голямата си част турската общественост оцени проявата като провокация срещу конституционния ред. Поводът, който депутатът използва, за да обвини държавата, че не спазва международните си ангажименти, беше обявеният от ЮНЕСКО Интернационален ден на майчиния език. От 1980 год. и досега в страната съществува забрана за използването на кюрдския във всички публични институции и официалната кореспонденция. Учебните програми с преподаване на кюрдски не са разрешени в държавните училища, а частни учебни заведения засега няма. Управляващата Партия на справедливостта направи символичен жест на помирение с кюрдската общност, като

разреши излъчването на емисии на кюрдски език

по един от каналите на Турската радио и телевизионна корпорация, но със субтитри на турски и при строгия контрол на полицията и Върховния съвет за радио и телевизия. Брюксел безспорно забелязва тези половинчати стъпки, но ги намира крайно недостатъчни за гарантирането свободата на словото. Наказателният кодекс определя като престъпления срещу обществения ред и деяния, които призовават за решаване на кюрдския проблем, но без използването на насилие. Законът за борба с тероризма се прилага, за да се преследват и санкционират онези, които се борят с легални средства, за да защитят кюрдската кауза.

Турската дипломация тепърва трябва да направи чудеса,

за да балансира между националната си доктрина, новите реалности в региона и изискванията на ЕС. След нахлуването на коалиционните войски в Ирак и предоставянето на множество права на иракските кюрди идеята за самостоятелна държава на това население възкръсна, след като години наред беше потискана с репресивни мерки от всички режими на съседните страни. Военните операции и полицейските акции са една от алтернативите, но те определено не са по вкуса на европейската общественост.

Като геостратегически играч

страната държи и още един коз, който не се поколебава да размаха, когато от нея се иска да направи отстъпки в една или друга насока. След януарската руско-украинска газова криза, поставила като заложник на вътрешнополитическите интриги в Украйна и неотстъпчивостта на Русия цяла Европа, проектът „Набуко” наистина изглежда като спасителна алтернатива. Ако, разбира се, не съществуваха пазарлъците около турската кандидатура. Държавниците в Анкара недвусмислено подчертаха, че ще преразгледат участието си в него, ако ЕС откаже да поднови преговорите си по най- важните глави от договора, като например тази за енергийната политика.  Ако се подпише междуправителствен договор за започване изграждането на газопровода в приемливи срокове, както се надяват западноевропейските политици, може да се счита, че съществена стъпка в цялостния процес по приобщаването е вече направена. Но за крайния резултат е рано да бъдем оптимисти. Засега прогнозите са, че ако нещата се развиват нормално и не настъпят някакви сериозни сътресения, процесът на приобщаване ще се увенчае с успех в рамките на един десетгодишен период.