БАРАК ОБАМА ОБЕЩА УСПЕХ ВЪВ ВЪСТАНОВЯВАНЕТО НА ИКОНОМИКАТА

Американският президент Барак Обама на 23 февруари обеща успех на плана за възстановяване на икономиката, съживявайки предизборния си девиз „Да, ние можем” и изоставяйки впечатлението за „Може би не можем”, което създаде след влизането си в Белия дом, съобщава агенция Ройтерс. Още откакто пое властта в САЩ Обама непрекъснато отправя оптимистични послания и това донякъде повдигна духа на американците, засипвани от изявления, че спадът в икономиката може да е необратим и че катастрофата чака, скрита зад ъгъла, коментира агенцията.
Ройтерс отбелязва, че положителните послания на Обама не приличат на изявите на нито един предишен американски президент във времена на криза и икономически предизвикателства. Франклин Делано Рузвелт, който поема страната във времето на Голямата депресия казва на съгражданите си, че „няма от какво да се страхуват освен от самия страх”, а близо 50 години по-късно Роналд Рейгън ги зове да „вярват в себе си”. Най-смущаващи са изказванията на Джими Картър, който в разгара на петролната криза от средата на 70-те години говори за „криза в доверието” и „загуба на единната воля на нацията”. 
Бившият президент Бил Клинтън – също майстор на публичните убеждения, поздрави Обама за езика, използван в речите му. „Харесва ми как той се опитва да просвети американците за размерите и обхвата на тази икономическа криза. Иска ми се да завърши речите си с надежда и с абсолютно убеждение, че ще се оправим с проблемите”, каза Клинтън в интервю за телевизионната компания Ей Би Си.
Изглежда, че Обама и помощниците му вече си бяха научили урока, защото президентът демонстрира неочаквано голям оптимизъм в първата си голяма реч пред общо заседание на двете камари на Конгреса.

„Ще се възстановим, ще си възвърнем силите, а САЩ ще излезе от ситуацията по-силна от преди.

Тежестта на тази криза няма определя съдбата на нашата нация”, заяви Обама в своята реч.
Американските президенти обикновено се опитват да не звучат нито прекалено оптимистични, нито болезнено откровени. Предшественикът на Обама – Джордж Буш-младши – беше остро критикуван за вечните си позитивни послания за войната в Ирак, точно когато беше ясно, че американските войници в Близкия изток се бият за оцеляване. По-песимистичният тон на Обама обаче изпъква на фона на изпълнените с надежда негови изказвания от президентската кампания и е пример за неговите способности като комуникатор, пише Ройтерс.
След осем години управление на Буш американците бяха готови да чуят коренно различни думи и уверения от новия си президент и го получиха от Обама, който се закани фундаментално да промени вътрешната политика на страната след десетилетия на нежелание, по думите му, от страна на обществото и на правителството да вземат трудни решения и да дават приоритет на дългосрочни цели, вместо на краткосрочни ползи. „Денят за разплата дойде и е време да поемем бъдещето си в собствени ръце”, каза Обама.
В почти едночасовото си обръщение към законодателите и цялата страна президентът подкани американците да вярват във възможностите си за измъкване на икономиката от затрудненото положение. В същото време той представи дневен ред, който би бил сметнат за амбициозен дори в по-процъфтяващи времена. Обама не прибави нищо ново към вече обявените от правителството мерки за стимулиране на икономиката, но апелира за възможно най-спешното им прилагане.
Провалът в опитите да се противостои на американската зависимост от чуждестранен петрол, на нарастващите цени на здравеопазването и на влошаването на образованието в САЩ е допринесъл за ситуацията, в която страната сега се намира, каза Обама. Той поднови призивите си за

инвестиции във всички области и най-вече в добива на енергийни ресурси, които не зависят от разположени в други части на света източници на нефт.

Обама поиска от конгреса час по-скоро да одобри законопроекта за намаляване на вредните емисии на парникови газове, водещи до глобално затопляне, и да използва 15-те милиарда долара на година очаквани приходи от търговия с емисии за вложения н разработването на обновяеми енергийни източници.
Президентът бе доста неясен по това как смята да направи здравеопазването по-достъпно като каза само, че бюджетът, който ще оповести в четвъртък (26 февруари), ще е първа стъпка към доставянето на „качествено и достъпно здравеопазване за всеки американец”. „Нека никой не си прави илюзии. Реформата в здравеопазването не може повече да чака и няма да чака още година”, категоричен бе Обама.
Независимо от предвидените огромни разходи за реформиране на икономиката и други системи, Обама обеща да намали бюджетния дефицит на САЩ поне наполовина до края на първия си мандат. Администрацията „вече е изчислила, че през следващите десет години могат да бъдат спестени най-малко 2 трилиона долара”, каза президентът. Става дума за свиване на финансирането на войната в Ирак и постигането на по-високи приходи от данъци, след изтичането през 2010 г. на данъчните облекчения за най-богатите американци, предоставени им от Буш-младши.
Барак Обама призова за по-стриктна регулация на финансовите институции. Сред другите му предложения бе и

създаването на необлагаеми универсални спестовни сметки за всички американци.

Това е сигнал в подкрепа на идеята на републиканците за нов тип инвестиции в обновяване на системата за социално осигуряване.
„Предложеният от мен бюджет не се опитва да реши всеки проблем или да засегне всяка възможно трудност. Той отразява действителността, която наследихме – трилион долара бюджетен дефицит, финансова криза и скъпо струваща рецесия”, заяви Обама с критичен тон към предишната администрация. „При тази действителност всички в Конгреса – демократи и републиканци -  трябва да жертваме някои свои приоритети, за които просто няма долари. Ще трябва да жертвам и аз”, призна Обама.
Президентът обяви, че приема гнева на много американци по харченето на средства за спасяване на банки, автомобилни компании и собственици на жилища, които не са си направили сметката. По думите му обаче всички тези мерки са необходими, не за да се наливат пари в институции или в отделни хора, а за да се избегне задълбочаването на икономически проблеми, което би засегнало обществото години напред. „Не просто помагаме на банките, а помагаме на хората.

Не можем да си позволим да управляваме, водени от чувство на гняв”,

категоричен бе Обама.
След това той се впусна в обяснения как ще бъдат подкрепени собствениците на жилища в стремежа им да избегнат отнемането на техните домове, заради невръщане на кредити. Обама призова за разбиране от страна на коректните платци, които смятат спасяването на банките за нечестно и поощряващо злоупотребата с финансови средства. Президентът поиска от американците да обмислят евентуално споразумение с банките за рефинансиране на ипотечните дългове, което би им спестило близо 2000 долара на година от дължимите по ипотеката пари.
Едва в края на речта си Обама накратко говори за отношенията на САЩ със света, като не засегна почти никакви теми, макар да обеща, че по въпроса ще бъде работено с конкретни мерки. „Погледите на всички хора, от всички нации, отново са обърнати към нас, очакващи да видят какво ще направим, накъде ще ги поведем”, каза Обама.