ШВЕЙЦАРЦИТЕ НИ ПУСКАТ ДА ЖИВЕЕМ И РАБОТИМ ПРИ ТЯХ

Швейцарските избиратели одобриха на референдум на 8 февруари с мнозинство от близо 60% споразумението с Европейския съюз (ЕС), позволяващо на граждани от ЕС да живеят и работят в Швейцария, предадоха осведомителните агенции.
Положителният вот е за обновяване на съществуващото досега споразумение с Евросъюза, което вече обхваща и най-новите му членки България и Румъния. Според споразумението гражданите на Швейцария също имат правото да живеят и работят в страни от ЕС.
Положителното решение българи да работят свободно в Швейцария категорично няма да се отрази на динамиката на пазара на труда у нас, заяви заместник-министърът на труда и социалната политика Димитър Димитров, цитиран от агенция Фокус. "Това няма да се отрази пряко на миграционните вълни, но има изключително голямо политическо значение, от гледна точка на това, че България трябва да се трактува наравно с всички останали европейски страни”, каза Димитров.
Чешкото председателството на ЕС побърза да изкаже задоволство от резултатите от референдума. „Приветстваме народа на Конфедерация Швейцария за изразеното от него желание да бъде продължено сътрудничеството с Европейския съюз, което се основава на свободното движение на хора - един от основните принципи на европейските свободи, които се отнасят до всички страни членки на съюза”, се подчертава в декларация, разпространена в Брюксел.

Гласуване с предизвестен изход?

Повечето политически наблюдатели в Европа коментират, че резултатът от референдума в Швейцария до голяма степен е бил предизвестен. Причината е, че евентуален отрицателен вот щеше да застраши уникалния статут – в икономически и политически план – на който държавата се наслаждава, особено след сключването на споразумение за по-тясно сътрудничество с ЕС.
Сред застрашените бяха над 1,6 милиона чужденци, живеещи и работещи и сега в Швейцария, които са от държави от ЕС или Западна Европа. Броят им нарасна особено много след 2002 година, което помогна на швейцарската икономика да изживее невиждан бум през последните няколко години. Ако бяха гласували с „не”, швейцарците щяха да сложат спирачка на хармоничните отношения с Евросъюза, а те едва ли желаят това.
При отрицателно гласуване, Швейцария щеше да претърпи и ответна реакция от ЕС, която би довела до много негативи за „страната на банките, часовниците и шоколада”. Редица страни-членки на ЕС например, открито се стремят да наложат на властите в Берн да ограничат сега съществуващото високо ниво на банкова тайна, което пречи на проследяването на множество съмнителни финансови авоари. Строгата банкова тайна е едно от основните условия, предпазили Швейцария от ужасите на световните войни и други фундаментални световни промени.

Страхът от българи и румънци

22 от общо 26 швейцарски кантона подкрепиха разширяването на споразумението с Евросъюза, което вече обхваща България и Румъния. Подкрепата дойде въпреки явно ксенофобската кампания, проведена от анти-имигрантската Швейцарска народна партия (ШНП). Партията разлепи из цялата страна плакати, на които гарвани нападат и кълват картата на Швейцария.
ШНП се противопоставяше на допускането на българи и румънци до местния пазар на труда, тъй като смята двете нации за недостатъчно развити, дори по стандартите на ЕС. Партията се опита да насади страх, че граждани на България и Румъния може да се втурнат към Швейцария, готови да приемат по-ниско заплащане на труда (подкопавайки пазара на местна работна ръка) и да се възползват незаслужено от социалните помощи в страната.
В поредица от изявления на швейцарски правителствени представители и обикновени гласоподаватели тези страхове бяха отхвърлени. Повечето швейцарци признаха, включително и чрез гласуването си на референдума, че оценяват опитните работници-имигранти и ги приемат с отворени обятия. Макар и не открито, бе изразено задоволство от факта, че на страната не се налага да влага средства в обучението на опитни кадри, при положение че може да ги получи наготово.
Що се отнася до България и Румъния, граждани на двете страни засега няма да могат свободно да отидат да работят в Швейцария, тъй като след референдума влиза в сила 7-годишен период на ограничение на това право. Три години след това бариерата ще бъде повдигана постепенно, така че реално пазарът на труда за българи и румънци в Швейцария ще бъде напълно отворен едва след 10 години. 
 
Удар по парите на богатите в Цюрих

Като част от референдума от 8 февруари, жителите на немскоезичния кантон Цюрих гласуваха за премахване на данъчните облекчения за богати чужденци, съобщи Асошиейтед прес. Мярката ще засегне такива имена като американската певица Тина Търнър и руския милиардер Виктор Векселберг, които са сред населяващите района на езерото Цюрих.
Премахването на облекченията се отнася до кантоналните и общински данъци, но не и да федералните налози. Вече десетилетия Швейцария е привлекателно място за някои от най-богатите хора в света, тъй като повече от 26-те кантона са вид данъчен рай за заможните.
Правителството и парламентът на кантона Цюрих се противопоставиха на промяната, предупреждавайки че тя може да накара богатите чужденци да напуснат района, в който са се заселили не само заради алпийските красоти. Един от обитателите с тлъсти джобове – германският млечен крал Тео Мюлер – вече заплаши да се махне ако вотът бъде положителен.