НОВИЯТ МАНДАТ В ОВАЛНИЯ КАБИНЕТ В КРАЧКА МЕЖДУ ЖЕЛАНОТО И РЕАЛНОТО

Най-точната масмедийна диагноза за началото на президентския мандат на Барак Обама е, че то се оказва “претоварено с очаквания”. Трезвият анализ тук е призван да отдели  желаното от постижимото, реалистичното от илюзорното. Лозунговият оптимизъм, при цялата му обществено мобилизираща роля, естествено постепенно ще премине на заден план, защото всяко сериозно управление по желязно предопределение стъпва на фактите и на производното от тях “изкуство на възможното”.
 Обама почти тотално се възприема като носител на станалата

остро необходима за целия свят промяна

В контекста е много показателна поредната изява на “несъвременност” на българския политически елит, чиито предпочитания откровено клоняха в полза на съперника за президентското кресло консерватора Маккейн. Докато, от друга страна, Барак Обама бе фаворит в предпочитанията на обикновените граждани на България.
 Двата мандата на Джордж Буш бяха доминирани от дуалистичната “кръстоносна идея” – тази за глобалната месианска демократично цивилизаторска роля на Съединените щати и в икономическата област - от идеологията на неолиберализма. Изострянето на геополитическите и на кризисните стопански проблеми на съвременния свят са еднозначно доказателство най-малкото за липсата на универсални истини и на „пенкилерно” приложим управленски инструментариум. Разширително и причинно-следствено тълкувана днешната глобална обстановка в света неотменимо води в посока на дълбокото преосмисляне на досега правеното от САЩ. Не толкова преосмисляне на тяхната многоаспектна лидерска роля, колкото на подхода и средствата, които бяха прилагани досега за достигане на целите на Америка, които обичайно бяха представяни като цели на съвкупния напредничав, развит и демократичен свят.
 Лансирането от страна на новия държавен секретар Хилъри Клинтън на термина “интелигентна сила” маркира, както по всичко личи, неслучаен завой в модерната политика на Щатите. Затова трябва да приемем, че визираният завой действително ще се случи. И то по възможно най-добрия начин, сиреч

не само под формата на “задължително консултиране със съюзниците”
 
Как обаче изглеждат шансовете на предпоставената по-гъвкава и по-отговорна от досегашната американска външна и вътрешна политика? Ако не да реши, то поне да изведе основните геополитически и стопански проблеми на днешния свят по пътя на последователното им решаване?
 Конфликтът в Палестина, в частност, в ивицата Газа за съжаление не предполага нито краткосрочни, нито средносрочни перспективи за умиротворяване. “Демократичната” алтернативност ООП –Хамас се очертава за палестинското общество като значително по-пагубна отколкото еднопартийността на ООП от близкото минало.
Евентуално подобряване на отношенията САЩ-Иран едва ли осезателно ще смекчи вкоренената антизападна и антиизраелска позиция на държавата на аятоласите и на нейните клонинги в Близкия Изток. Липсата на доверие тук в известен смисъл е “цивилизационна”. Ислямският фундаментализъм органично вкючва в себе си нетолерантна антизападност. А потенциалът на подобни режими, съвсем не показва признаци на изчерпване, по-скоро - напротив.
 Именно този контекст прави твърде проблематично за реализиране намерението на Барак Обама за “предоставянето на Ирак на неговия народ”. Пясъчната нестабилност на базата, на която се опира днешното иракско правителство, го прави силно уязвимо. Срутването на изградените от американците властови конструкции в Ирак, след евентуалното им изтегляне от страната, е най-вероятното, което ще се случи. А попадането на Ирак в ръцета на фундаменталисти би усложнило неимоверно, до пълна безперспективност, международната мисия в Афганистан. “Принципът на доминото”, развивайки се по-този начин, най-вероятно може да повлече също  и Пакистан. В резултат би възниканала качествено нова, още по- напрегната геостратегическа обстановка в Средния Изток. Обстановка с изключително

отрицателни геополитически и геоикономически характеристики и последици

Ислямско фундаменталистки блок в Средния Изток, при това притежаващ ядрено оръжие (Пакистан, евентуално в бъдеще - и Иран) би изправил света пред изпитанието на крайна непредвидимост, което задължително следва да бъде избегнато.
 Съвсем по различен начин изглеждат нещата с евентуално отлагане и впоследствие изоставяне от американска страна на идеята за разполагане на антиракетен щит в Чехия и Полша. Подобна стъпка безспорно би допринесла за видимо успокояване в поведението  на Русия на международната сцена. А също и до голяма степен  - за смекчаване на предизвикателната й империалистическа външнополитическа позиция, заета през последните години. Трябва открито да се признае, че освен носталгично и икономически-благосъстоятелно обусловена, въпросната позиция притежава също непренебрежим компонент на рефлекторна реактивност.
 Добри перспективи по отношение на тяхното спазване имат предизборните обещания на Барак Обама за сериозна преоценка на енергийната политика на Щатите. Както и тези, свързани с опазването на околната среда. Макар и технологично Щатите да са твърде далеч от силното и бързо “намаляване на зависимостта от нефта”, потенциалът на страната за развитие на природоопазващи енергогенериращи мощности – атомни, такива от алтернативен характер –вятърни, водни, слънчеви, приливни, както и използващи биогорива, глобално е най-впечатляващият. Най-важното в контекста, и това специално следва да се подчертае, се явява осъзнаването от страна на президента Барак Обама и на новото американско правителство на обстоятелството, че пазарът доказано не е в състояние да реши сам проблема с разнообразяването на енрегийните източници. Това не може да стане без съответни

строги насочващи държавни регулации

както и без финансиране от страна на държавата на ключови иновативни разработки.
Задачата за разработване и продажби на икономичен, включително хибриден щатски автомобил, днес не я поставя пазарът. Цените на горивата паднаха доста ниско, задачата се поставя от американската държава. По абсолютно същия начин стои и въпросът с енергоспестяването в САЩ. Като се започне с жилището на редовия американец и се свърши с нашироко пилеещата енергоресурси тежка индустрия.
 Ефектът от бъдещата реализация на намеренията на Барак Обама в енергийната област би бил многопосочен и мултипликационен. Ограничавенето на постъпателното и взривното нарастване на търсенето на нефт в близките години би предотвратило паниката на пазарите на горива и суровини, на които станахме свидетели напоследък. При всяко положение икономичното, премереното използване на един ограничен ресурс е от фундаментален общочовешки интерес.
Известно е също така, че нефтът се явява един от основните екологични замърсители. По-строгите норми за опазване на околната среда, разрешени от Барак Обама на отделните щати (Калифорния иска да ограничи емисиите с 30% до 2015 година)  ще имат съществен принос за ограничаване на глобалното въздействие върху климата на Земята. Едно евентуално присъединяване към протокола от Киото от страна на САЩ –също.
 В предизборната програма на Обама специално внимание заслужава намерението, в което се препъна навремето Клинтън,

да бъдат въведени задължителни медицински застраховки в САЩ

В случай, че бъде осъществено, подобно обещание означава сериозна ревизия на американския икономически и фискален модел, респективно качествена промяна на цялостната конкурентна рамка в развития свят. Това би било и поредната значима крачка в коригирането на крайностите на неолиберализма, налагани в частност като единствено възможен начин на мислене в страните в преход.
 Наследството от управлението на Джордж Буш в никакъв случай не може да получи и не получава от сериозните анализатори положителна оценка. Отнася се не само до “влошения имидж на Америка”. Но и до създаването и утвърждаването в глобален мащаб на редица “задънени улици”, за които в обозримо бъдеще няма изгледи да станат проходими. Барак Обама притежава и енергия, и желание за далеко отиващи реформи, но той все пак не е магьосник.